О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1241
С., 21.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.834 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №526 от 15.04.11г. по гр.д.№1999/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №576/23.02.10г. по гр.д.№1439/09г. на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. И. С., И. А. С., С. А. К., К. П. К., Т. П. У., С. К. Т., С. П. С., А. И. А., Теменуга И. М., Н. Д. Н., Ж. Г. Ж., М. Г. С., И. Ж. С., И. С. С., С. К. Б., К. И. С., М. И. Д., С. В. С., И. С. С., А. С. С. и Ц. С. С. срещу Б. П. Г., Д. П. Д. и И. Г. И. искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 306 кв.м. от УПИ VІ-541 от кв.79 по плана на [населено място], оцветена в червено на скицата, неразделна част от решението, както и на реална част с площ от 353 кв.м. от УПИ Х-2013 в кв. 79, оцветена в жълто по същата скица.
Въззивният съд е приел, че процесните реални части от имоти попадат в бивш стопански двор на ТКЗС. Те са възстановени на ищците с две решения на съда по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ – решение №236 от 20.02.06г. по адм.д.№5606/05г. на Варненския районен съд и решение №96 от 30.01.07г. по адм.д.№1219/06г. на Варненския окръжен съд. Въз основа на тях е издадено и последващо позитивно решение на ОСЗ А.. Същевременно ответниците още на 30.06.97г. са закупили с договор по §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ тази част от стопанския двор, включена в парцел VІ-541 с площ от 6370 кв.м., представляваща паркинг с бетонова настилка. С договор от 02.06.1998г. те са закупили от държавата земята, включена в парцел VІ-541, части от който са спорни по настоящото дело.
От правна страна съдът е приел, че предявеният иск за собственост е неоснователен. По делото не е установена идентичност между земеделските земи, които е притежавал наследодателят на ищците преди образуване на ТКЗС и имотите, които са възстановени на неговите наследници в стари реални граници по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Освен това – правата на наследодателя са установени с декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, която не е достатъчно писмено доказателство в състезателното съдебно производство, още повече, че тя не е и представена по делото. В настоящия процес не е установено по категоричен начин твърдяното придобивно основание – давностно владение за период от 20 г. преди обобществяването на земята. Освен това – не е установено отнемането на имота и внасянето му в организация по чл.10 от ЗСПЗЗ или отстъпването му безвъзмездно на стопанството или държавата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че то противоречи на практиката на ВКС, според която ответниците по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не могат да оспорват идентичността между притежавания от наследодателя на ищците и възстановения имот, ако самите те не заявяват собствени права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС. Позовават се на решение №1082 от 05.12.08г. по гр.д.№2570/07г. на ІІ ГО на ВКС, решение №1519 от 17.11.08г. по гр.д.№1033/07г. на ВКС, ІІ ГО, определение №303 от 22.03.11г. по гр.д.№999/10г. на ІІ ГО на ВКС и решение №121 от 20.07.01г. по гр.д.№1316/2000г. на ІV ГО на ВКС за конститутивното действие на решенията за възстановяване на собствеността.
Ответниците Б. П. Г., Д. П. Д. и И. Г. И. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По въпроса за допустимите възражения, които може да противопостави ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, включително и на посочените от жалбоподателя решения №1082 от 05.12.08г. по гр.д.№2570/07г. на ІІ ГО на ВКС, решение №1519 от 17.11.08г. по гр.д.№1033/07г. на ВКС, ІІ ГО и решение №122 от 17.03.06г. по гр.д.№2436/04г. на ВКС, ІV „А” ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №526 от 15.04.11г. по гр.д.№1999/10г. на Варненския окръжен съд.
Указва на ищците в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 39,50лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: