О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
С., 20.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1376 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №108 от 14.06.10г. по гр.д.№157/10г. на С. окръжен съд е отменено решение №46 от 12.02.10г. по гр.д.№1493/09г. на С. районен съд и е признато за установено по отношение на [община], че [фирма][населено място] е собственик на 428/928 ид.части от поземлен имот с идентификатор 67338.524.2 по плана на[населено място], с площ от 928 кв.м. и с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция.
Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е придобил собствеността върху целия УПИ ІІ, кв.591 по плана на[населено място], сега имот с идентификатор 67338.524.2, след проведен търг през 2002г., въз основа на който са издадени заповед и договор за прехвърляне на собствеността. Действително, както в обявата за търга, така и в заповедта и в договора е посочено, че продаваният имот УПИ ІІ от кв.591 е с площ от 500 кв.м., докато действителната площ на имота е 928кв.м., но решаващото за определяне предмета на продажбата е обстоятелството, че се продава целият УПИ ІІ, с посочените съседи на този имот, които го индивидуализират, а не част от него. Решаващият индивидуализиращ белег са границите на имота, а не неговата площ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [община]. В нея се поддържа, че решаващо за определяне предмета на продажбата е обстоятелството, че търгът е обявен за продажба на площ от 500 кв.м., при тази площ е формирана и цената на договора. Незаплатените 428 кв.м. не са предмет на този договор и не може ищецът да бъде признат за техен собственик.
В изложението към жалбата се поставя въпросът: „какъв е предметът на продажба в сложния фактически състав, каквато е една тръжна процедура по реда на ЗОбС и как следва да бъде определен той”. При отговора на този въпрос според жалбоподателя следвало да се прецени каква е точната воля на общинския съвет при приемане на решението за обявяване на търг и обективирането на тази воля в цялата тръжна процедура и най-вече в завършващия елемент – договора за продажба. По този въпрос нямало практика на ВКС, нито практика на другите съдилища, затова се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът в производството [фирма][населено място] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Установяването на действителната воля на страните относно предмета на една продажба не се влияе от това дали страна по договора е общината, или той е сключен между частноправни субекти. И в двата случая важи правилото на чл.20 от ЗЗД, че се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се тълкува в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността. Без значение е дали волята е изразена само в един акт – договор, или в няколко акта, каквито има при продажба на общински имот – решение на общинския съвет, заповед и договор. Правилата за тълкуването са едни и същи, по тях има установена съдебна практика, затова поставеният от жалбоподателя въпрос не е съществен за развитието на правото, още повече, че в случая има разминаване между волята на общинския съвет и документите по продажбата. Действителният правен спор по делото се свежда до това дали решаващо за индивидуализиране на един имот е неговата площ или границите му. По този въпрос има установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, че решаващи са границите. Ако [община] е искала да продаде само 500 кв.м. от УПИ ІІ, тя е могла да направи това, продавайки 500/928 ид.части от имота. Това не е сторено, продаден е целият УПИ и това е решаващото, което е определило резултата по делото. По-голямата площ на продадения имот може да е от значение за увеличаване на продажната цена при условията на чл.210, ал.1 от ЗЗД, но не и за промяна в предмета на договора.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108 от 14.06.10г. по гр.д.№157/10г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: