О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 21.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.341 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, пр.2 ГПК.
С определение №679 от 26.04.2012г. по ч.гр.д.№481/12г. на Пловдивския апелативен съд е отменено отхвърлителното определение от 06.03.12г. по гр.д.№2726/10г. на Пловдивския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК и [община] е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сторените по делото разноски в размер на 4800лв. Въззивният съд е приел, че представеното пред първата инстанция преди приключване на делото преводно нареждане за кредитен превод – он-лайн банкиране установява извършено плащане на адвокатско възнаграждение от ищеца [фирма] [населено място] в полза на Адвокатско дружество Д., П. и Б., изплатено по делото срещу [община], поради което, с оглед изхода на делото, това възнаграждение се включва в разноските, които следва да бъдат заплатени от [община]. Посоченият документ представлява годно доказателство за сторените разноски, а представените допълнително в производството по чл.248 ГПК договор за правна защита и съдействие и писмо от Р. България Е. имат разяснителен характер и следва да се свържат с основния документ за извършеното плащане, който е представен своевременно по делото.
Частна касационна жалба срещу определението на въззивната инстанция е подадена от [община]. Тя поддържа, че въззивният съд не е имал основание да присъжда сумата от 4800лв., тъй като основният документ по делото – преводно нареждане за кредитен превод – он-лайн банкиране не представлява достатъчно доказателство за сторените разноски по настоящото дело. На първо място – в този документ няма данни за номера на делото, по което е извършен преводът на сумата и не може да се направи извод, че плащането е по дело между [фирма] [населено място] и [община]. Към момента на превода делото вече е било образувано и не е имало пречка да се посочи неговият номер. Недопустимо било след приключване на делото да се представят нови доказателства във връзка с извършеното плащане. Освен това – тези доказателства създавали допълнително объркване, тъй като според договора за правна помощ адвокатският хонорар е заплатен на 08.10.2010г., а според основния спорен документ плащането е от 15.11.2010г.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Представляват ли основание за извършено плащане на адвокатски хонорар по гр.д.№2726/2010г. на ПОС представените до приключване на устните заседания по гр.д.№2726/2010г. на ПОС пълномощно и преводно нареждане /извлечение от он-лайн банкиране/, в което липсват реквизити, от които може да се направи извод, че същото се отнася за плащане на адвокатски хонорар по гр.д.№2726/2010г. на ПОС.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.
На първо място – правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат общо формулирани и да поставят определен правен проблем, който възниква не само по конкретното дело, но може да бъде поставен и по други подобни дела. В настоящия случай питането е тясно свързано с конкретното дело и така, както е формулиран, въпросът не може да бъде въведен като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това – въпросът съдържа в себе си субективното виждане на жалбоподателя, че в преводното нареждане /извлечение от он-лайн банкиране/ липсват реквизити, които могат да обосноват извод за извършено плащане на адвокатско възнаграждение от 4800лв. от ищеца [фирма] в полза на Адвокатско дружество Д., П. и Б.. Това виждане обаче не се покрива с данните по делото, ето защо поставеният въпрос не е сред тези, които обуславят изхода на правния спор за дължимостта на сумата от 4800лв. Въпросният документ съдържа достатъчно реквизити, от които може да се направи извод, че той установява спорното плащане. Посочено е, че сумата от 4800лв. е преведена от наредител [фирма] в полза на получателя „Адвокатско др-во Д. П.“, по договор за правна защита, а в графата „пояснения“ е вписана [община]. От тези данни може да се направи обоснован извод, че плащането е за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебен спор между [фирма] и [община], какъвто е и процесният спор, по който е представен въпросният документ. Действително, в документа не е посочен номер на делото, по което е извършено плащането, но това не може да бъде основание за отказ на съда да присъди сумата, след като няма данни за други дела между същите страни, за които може да се отнесе това плащане. Освен това – неизписването на пълното наименование на адвокатското дружество може да се обясни с технически причини – липса на достатъчно място в бланката.
В обобщение – поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е формулиран по начин, позволяващ допускане на касационно обжалване, освен това въведеното питане се разминава с данните по делото, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №679 от 26.04.2012г. по ч.гр.д.№481/12г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: