О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С., 01.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№958 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №337 от 23.03.11г. по гр.д.№2161/10г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №2884 от 23.07.2010г. по гр.д.№9544/2007г. на Варненския районен съд, в частта, с която е обявен за окончателен разделителен протокол по чл.289 от ГПК/отм./ и е постановено след влизането му в сила да се пристъпи към теглене на жребий; в частта, с която е отхвърлена претенцията на Х. И. Х. по чл.286 от ГПК /отм./, вр. чл.61 от ЗЗД за заплащане на вложените от него средства за ремонти и подобрения в имота в размер на 15 257лв., както и в частта, с която е била уважена претенцията на другата съделителка Ж. И. Д. по чл.286 от ГПК /отм./, вр.чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 1400,98лв., представляваща обезщетение за лишаването и от ползване на процесния имот за периода 19.02.08г. – 12.11.08г. Въззивният съд е приел, че възлагателната претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на съделителя Х. И. Х. по отношение на новообособения дял първи от процесния имот е неоснователна, тъй като този способ за извършване на делбата се прилага само при неделимо жилище, в което наследникът е живял при откриване на наследството, а в случая тези две предпоставки не са налице. Прието е, че когато броят на дяловете съответства на броя на съделителите и не са налице условията за приключване на делбата посредством разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, тя следва да се извърши чрез теглене на жребий и този способ следва да се приложи по настоящото дело. Претенцията по сметки, предявена от Х. Х., е отхвърлена по съображения, че не той е давал средствата за ремонтите и подобренията, а неговата майка /от наеми/ и синът му /от теглен заем/. Паричната претенция на Ж. Д. е приета за основателна по съображения, че Х. Х. е ползвал целия имот и при писменото поискване не е отправил покана до сестра си тя също да ползва имота според правата си. Касационна жалба срещу въззивното решение във всичките му части е подадена от Х. Х.. Той застъпва становището, че решението по чл.289 от ГПК /отм./ е недопустимо, тъй като съдът самоволно е определил способа за извършване на делбата, извън искането, с което е бил сезиран – за приключването и по реда на чл.292 от ГПК /отм./, като в дял на жалбоподателя бъде поставен дял първи от одобрения инвестиционен проект. Неподкрепен с доказателства бил изводът на съда, че той е пречил на сестра си да ползва делбения имот според правата си. Несъобразено с доказателствата по делото било и решението в частта по неговата парична претенция. В изложението към жалбата се поставя правен въпрос, свързан единствено с решението по чл.289 от ГПК /отм./ за начина на извършване на делбата. Въпросът е следният: „Дали единствено тегленето на жребий е метод за реално разпределение на делбените дялове и при наличието на какви предпоставки се прилага разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./“. По този въпрос въззивното решение вризало в противоречие с т.5 „а“ от ППВС №7/1973г. и с т.13 на ППВС №4/1964г. – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По същия въпрос се поддържа твърдение за противоречие на обжалваното решение и с незадължителната практика на ВС и ВКС – решение №212/08.06.96г. по гр.д.№55/96г., първо гр.отд., както и решение №1/07.02.2001г. по гр.д.№393/2000г. на ВКС, първо гр.отд. – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Ответникът в производството Ж. И. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правният въпрос за предпоставките, при които се прилага чл.292 от ГПК /отм./, е определящ за изхода на делото, в частта за начина на извършване на делбата. По този въпрос обаче въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС.
В т.13 на ППВС №4/64г. е посочено, че способът на чл.292 от ГПК /отм./ се прилага само тогава, когато за всеки от съделителите има реален дял от общия имот и когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. Следователно – когато тегленето на жребий не е невъзможно или много неудобно, делбата следва да се извърши именно чрез този способ – жребий. Случаите, в които тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно са разгледани в т.5 „б“ на ППВС №7/1973г., а в б.“а“ е посочено, че разделителен протокол се съставя тогава, когато ще се тегли жребий.
Обжалваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с тази задължителна практика на ВС. По конкретното дело съделителите са двама, с равни квоти. От делбеното жилище е възможно да се обособят чрез преустройство два реални дяла, които са приблизително равни по стойност. Следователно – не е налице невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 от ГПК /отм./ и б.“б“ на т.5 от ППВС №7/1973г. Не е налице и неудобство за теглене на жребий по смисъла на цитираните текстове. Доколкото жалбоподателят твърди да е правил подобрения в цялото жилище, а не само в дела, за възлагането на който претендира, то е без значение кой от дяловете ще му се падне при делбата. Като е преценил, че не са налице предпоставките на чл.292 от ГПК /отм./, съдът се е насочил към съставяне на разделителен протокол, в съответствие с т.5, б.“а“ и „б“ от ППВС №7/1973г.
Въззивното решение не противоречи и на посочените решения на тричленни състави на ВКС. В решение №212/08.06.96г. по гр.д.№55/96г., първо гр.отд. е прието, че извършването от страна на съделител на значителни подобрения в единия от допуснатите до делба недвижими имоти може да се приеме като основание за разпределянето им от съда. В настоящия случай, както бе посочено по-горе в решението, подобрения са правени в двата дяла, поради което липсва основание жалбоподателят да бъде предпочетен при получаване на по-скъпия дял І.
Липсата на основание за предпочитане насочва именно към способа на извършване на делбата чрез жребий. Казусите по двете дела са различни, което обуславя и различния краен резултат. В решение №1/07.02.2001г. по гр.д.№393/2000г. на ВКС, първо гр.отд., е посочено, че жилищната нужда на единия от съделителите не може да се преценява при извършване на делбата по чл.292 от ГПК /отм./. В обжалваното въззивно решение не е прието нещо различно, липсва противоречие между тези две решения, което да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №337 от 23.03.11г. по гр.д.№2161/10г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: