О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 08.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4290 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №145 от 28.03.13г. по гр.д.№80/13г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение №895/20.11.12г. по гр.д.№2078/12г. на Врачанския районен съд в обжалваната част, с която е допусната делба на три броя земеделски земи в землището на [населено място], [община], област В., описани в т.3, т.6 и т.7 от исковата молба, съответно – нива от 19,998 дка; пасище от 2,8 дка и нива от 16,095 дка. Въззивният съд е приел, че всички земеделски земи, които са предмет на делба по делото, са възстановени през 1995г. по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Б. И. Т.. Преди това, на 16.02.1994г., преките наследници на Б. Т. са сключили договор за доброволна делба, по силата на който Ц. И. Т., майка на жалбоподателката В. И. И., е получила в свой дял 31,500 дка земеделски земи. Останалите наследници също са получили с този договор земеделски земи в различен размер – 15 дка, 10 дка и т.н. Поделените земи не са индивидуализирани с площ, граници и местност. Посочено е само, че по протокол на ПК К. от 1992г. те са общо в размер на 66,500 дка. Въззивният съд е приел, че тази доброволна делба не е произвела правно действие, поради което земите следва да бъдат поделени в съдебното производство по настоящото дело, при съблюдаване на правилата на Закона за наследството. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата В. И., че е придобила по давност спорните три броя земеделски земи, като е присъединила и владението на майка си Ц. Т.. От факта, че през периода 1999г. – 2011г. част от земите са били отдавани под аренда от Ц. и В., не може да се направи извод, че те са упражнявали давностно владение, противопоставено на останалите съсобственици. Договорите за наем и аренда са актове на управление на общите имоти и могат да се извършват от всеки от съсобствениците. От своя страна свидетелят М. Г. не установява кои точно земеделски земи /местоположение, граници/ е внесла в кооперацията Ц. И. Т.. При това положение на делба подлежат всички земеделски земи, включително и тези, по отношение на които е направено възражението за придобивна давност. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. И. И.. Жалбоподателката поддържа, че и двете предходни съдебни инстанции са допуснали съществено процесуално нарушение, като не са включили в доклада по чл.146 ГПК направеното от нея възражение за придобивна давност по отношение на спорните земи и не са разпределили доказателствената тежест между страните, което довело до непълно изясняване на фактическата обстановка. Независимо от това жалбоподателката счита, че е представила доказателства, от които може да се направи извод за осъществявано владение върху спорните земи за срока по чл.79, ал.1 ЗС, поради което съдът е следвало да ги изключи от делбата. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато е признал в определение по чл.267 ГПК, че докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен. По този въпрос жалбоподателката се позовава на висящо тълкувателно дело №1/13г. на ОСГТК на ВКС.
2. С какви доказателства е допустимо доказването на началото на придобивната давност по чл.79 ЗС и попада ли в обхвата на доказателствата писмен документ – договор за доброволна делба на земеделски земи, който не е обявен за нищожен или унищожаем по ЗЗД, въпреки че в него не са индивидуализирани имотите по плана за земеразделяне. По този въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие на въззивното решение с ТР №4/12г. и ТР №10/12г. на ОСГК на ВКС. Ответникът в производството Б. Н. Т. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
По първия въпрос въззивното решение не противоречи на приетото междувременно ТР №1/09.12.13г. по т.д. №1/13г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовала жалбоподаателката. Според т.2 на това ТР, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за такива нарушения, въззивният съд е длъжен да даде на страните указания за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателствата, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай първоинстанционният съд действително е пропуснал да отбележи в доклада си по чл.146 ГПК направеното от съделителката В. И. възражение за придобиване по давност на три от земеделските земи, предмет на делбата, както и да даде указания за събиране на доказателства във връзка с това възражение. Този пропуск обаче сам по себе си не е довел до съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е допуснал всички писмени и гласни доказателства, които са поискани във връзка с това възражение. Допуснат е като доказателство договорът за доброволна делба, който според съделителката И. е индиция за началото на установено от майка и, а след това и от нея давностно владение върху спорните земи. Допуснат е и свидетелят М. Г., поискан именно във връзка с установяване на придобивната давност. Другите двама свидетели, поискани за същото обстоятелство – В. С. и М. Т., не са били доведени от съделителката в съдебно заседание, като нейният процесуален представител е заявил, че няма да сочи други доказателства. При това положение въззивният съд, въпреки че е констатирал наличието на пропуски в доклада на първата инстанция, не е имал основание да допуска други доказателства във връзка с придобивната давност, още повече, че в жалбата на В. И. не е имало искания за такива доказателства. Действията на въззивния съд не влизат в противоречие с приетото в т.2 на ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от него решение по първия процесуалноправен въпрос. На следващо място – посочените от жалбоподателката ТР №4/12г. и ТР №10/12г. на ОСГК на ВКС разглеждат въпроси по придобивната давност, различни от този, който е поставила жалбоподателката. Първото тълкувателно решение се занимава с въпроса какво е значението на позоваването на изтеклата придобивна давност, а второто – дали е възможно да се придобие имот по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ с кратката петгодишна давност. Поставеният от жалбоподателката въпрос е друг – за доказателствените средства, с които може да се установи началото на придобивната давност и по-конкретно – дали такова доказателство може да бъде договор за доброволна делба на земеделски земи, в който не се съдържа индивидуализацията на тези земи. Липсата на идентичност между поставените правни въпроси изключва възможността да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то не противоречи на ТР №4/12г. и ТР №10/12г. на ОСГК на ВКС. В случая двете предходни инстанции са извършили съвкупна преценка на събраните по делото доказателства по възражението за придобивна давност и са достигнали до извод, че те не са достатъчни за установяване на това възражение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №145 от 28.03.13г. по гр.д.№80/13г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: