5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 02.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2496 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №2187 от 13.12.14г. по в.гр.д.№1266/14г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №343 от 24.01.14г. по гр.д.№14427/12г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от И. П. Б. срещу С. Т. Ц.-М. и Д. Р. М. иск по чл.109 ЗС за преустановяване действията на ответниците, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, а именно: шумов дискомфорт и усещане за вибрации в разделителната плоча между втория жилищен етаж, собственост на ищеца, и преустроения таван, представляващ жилище на ответниците; реализирана инсталация за отопление на твърдо гориво, чиято вентилация е изведена в стълбищната клетка и също причинява шум и вибрации; променено водоотвеждане на водите от покрива, при което една от водосточните тръби се излива точно над входа и нарушаване целостта на покрива на сградата.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж, а ответниците – на преустроения в жилище тавански /трети/ етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Извършеното през 2005г. преустройство на таванския етаж съответства на тогава действащите строителни правила и норми, както и на одобрените строителни книжа, което се установява от комплексната техническа експертиза. При преустройството не е засегната съществуващата стоманобетонова конструкция на сградата и стоманобетоновата разделителна плоча между втория и таванския етаж, а с новата метална покривна конструкция не се увеличава, а обратно – намалява се натоварването на сградата, при което не се изисква допълнително сеизмично осигуряване. На следващо място – ВиК инсталацията е изпълнена в съответствие с одобрения проект, а според свидетеля Н. при преустройството не е променено местоположението на водосточните тръби, като дъждовната вода се оттича в задния двор, а не пред входната врата. Прието е, че към момента на преустройството не е съществувала разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 ЗУТ, поради което не се е изисквало съгласуване с НИНКН. Направен е извод, че не е налице незаконно строителство или некачествени и неточно изпълнени строителни работи по преустройството, т.е. не е налице неправомерно поведение от ответниците, което да води до създаване на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху втория жилищен етаж от сградата. Според представения от ищеца протокол за контрол на шум №518-ІІІ-01/21.03.11г. източникът на шум в жилището на ищеца, надвишаващ с 1,5 до 2 децибела над допустимите стойности, е от музикален инструмент от горния етаж. Такова пречене не е въведено от ищеца в исковата молба, а и от данните по делото се установява, че то вече е преустановено. За шума и вибрациите от стъпки, за които говори св.Х., не се установява да са постоянни и над допустимото ниво. Извеждането на вентилацията на отоплителната система на ответниците в стълбищната клетка според свидетелските показания създава лек шум и вибрации пред входната врата на жилището на ответниците, но не се усеща на долния етаж, където е жилището на ищеца.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. П. Б..
Жалбоподателят поддържа, че за преустройството на таванския етаж се е изисквало съгласие на НИПК, съгласно чл.20, ал.4 от действащия към този момент Закон за паметниците на културата и музеите /отм./, а такова съгласие в случая нямало. По отношение на конструкцията на сградата съдебното решение било неясно и без мотиви. Съдът не обърнал внимание, че според обяснителната записка е проектирано усилване на плочата чрез анкериране отгоре на скара от метални профили, скрита под настилките, както и топло и звукоизолиране на долния етаж. Според жалбоподателя неспазването на проектното решение за усилване на плочата е основна причина за шумовия дискомфорт, който се усеща в неговото жилище. Съдът не допуснал експертиза, която да установи дали правилно е изпълнена по проект подовата настилка, въпреки че и по свой почин е следвало да постави такава задача на вещите лица. Жалбоподателят представил доказателства за навлизането на шум в апартамента му от горния етаж, който е постоянен и пречи на нормалното ползване на спалните му. Съдът не съобразил и това, че вентилацията на отоплителната система на ответниците била изведена в обща част на сградата и по този начин се засягало правото на собственост на ищеца. И на последно място – съдът не съобразил, че след преустройството работи само една от водосточните тръби, която се излива пред входа на сградата, останалите три не работят, както и че ищецът бил лишен и от достъп до покрива на сградата.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Кои са юридическите белези и признаци, характеризиращи упражняването на правото на собственост, съобразно приложното поле на чл.109 ЗС.
2. Какви са необходимите предпоставки, при наличието на които може да бъде уважен иск по чл.109 ЗС.
3. Съставлява ли неоснователно въздействие промяната на обща по естеството си част в съсобствена сграда и дали това би се отразило при упражняване правата на съсобствениците.
В изложението са повторени оплакванията за неправилност на въззивното решение и мотиви от това решение са сравнявани с мотиви от решения на ВКС, без да са изведени правните въпроси, по които става сравнението.
Ответниците в производството С. Т. Ц.-М. и Д. Р. М. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Жалбоподателят не е посочил правни въпроси, които да са обуславящи за изхода на конкретното дело и по които би могло да се допусне касационно обжалване. Формулираните от него въпроси са твърде общи и не отразяват спецификата на настоящото дело.
Няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС.
По въпроса за преценката на заключението на вещото лице обжалваното решение не противоречи на решение №241/23.10.13г. по гр.д.№3194/13г. на ВКС, І ГО и цитираната в него практика по чл.290 ГПК. В настоящия случай не е имало основание съдът да не се съобрази със заключенията на вещите лица по делото. Изводът на експертите, че преустройството на таванския етаж е извършено в съответствие с одобрените строителни книжа, е направен при изследване на подробната строителна документация по делото, включително актовете, съставени по време на строителството, акт образец №14 за приемане на конструкцията, акт образец №15 и удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация. Съдът не е имал основание да назначава допълнителна експертиза по задачите, поставени от жалбоподателя в молбата на стр.347 от първоинстанционното производство, тъй като те касаят въпроси, които са извън предмета на делото – дали има одобрение на преустройството от НИПК, дали преустройството понижава устойчивостта на сградата при земетръс /на този въпрос има отговор в тройната експертиза/, какви са отстоянията до страничните регулационни линии и др. Искането да бъде поставена задача на вещите лица да направят разкриване на подовата конструкция на три места в жилището на ответниците, за да се провери дали извършеното строителство е в съответствие с одобрените проекти, не би могло да бъде уважено от съда, тъй като подробната техническа документация по приемането на обекта от компетентните органи не създава съмнение за допуснати нарушения при извършване на преустройството, което да оправдае подобна намеса от съда, която би довела до щети в жилището на ответниците.
Няма противоречие между обжалваното въззивно решение и ТР №31/84 от 06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК на ВС. Тълкувателното решение разяснява, че искът по чл.109 ЗС е допустим и когато неоснователното действие, създаващо пречки за упражняване на собствеността, представлява незаконен строеж, както и че съдът е компетентен да преценява дали подлежи на премахване строеж, извършен без строително разрешение или в отклонение от строителните книжа. По настоящото дело искът по чл.109 ЗС е приет за допустим, а отхвърлянето му се дължи на решаващия извод, че по делото не е установено противоправно поведение от страна на ответниците, доколкото не са доказани твърденията в исковата молба за незаконност на извършеното преустройство на таванския етаж.
Няма противоречие между обжалваното въззивно решение и останалата практика на ВКС, на която жалбоподателят се е позовал. Решение №133 от 29.12.88г. по гр.д.№100/88г. на ОСГК на ВС има за предмет спор по чл.109 ЗС, породен от дейност, предизвикваща наднормен шум /занаятчийска работилница, устроена в мазе/, докато в настоящия случай се твърди, че шумът е последица от незаконно или некачествено строителство, което обаче не е установено. По делото на ВС се е искало преустановяване на дейността, докато по настоящото дело се иска осъждане на ответниците да приведат извършеното преустройство в съответствие с одобрените строителни книжа – да премахнат обекта и да преустановят ползването му. Не е налице различно разрешаване на един и същ правен въпрос по двете дела, което да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Решение №283/07.03.13г. по гр.д.№387/12г. на ВКС, ІІ ГО разглежда случай на незаконен строеж, извършен без строително разрешение или в нарушение на действащите разпоредби, докато в настоящия случай строежът е законен. Решение №75 от 26.02.2010г. по гр.д.№395/09г. на ВКС, ІІ ГО касае случай на промяна на предназначението на обща по естеството си част – покрив, преустроен на използваема тераса, докато в настоящия случай преустройството касае таван, а покривът си остава обща част на сградата, която се ползва по предназначение. По отношение на извеждането на вентилацията на отоплителната инсталация в стълбищната клетка на последния етаж пък не е установено пречене на ищеца да упражнява собствеността си, доколкото шумът и вибрациите от инсталацията се усещат само при входната врата на ответниците, но не и при входната врата на жалбоподателя. В решение №150 от 25.05.11г. по гр.д.№551/10г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявения иск по чл.109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота, т.е. пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. В същия смисъл е и обжалваното въззивно решение по отношение на твърдението, че извеждането на вентилацията на отоплителната инсталация в стълбищната клетка създава пречки на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Решение №220 от 18.10.13г. по гр.д.№2922/13г. на ВКС, І ГО, касае случай на незаконно преустройство, изразяващо се в изграждането на балкон и възстановяване на козирката на балкона в предишното и състояние и не касае правната проблематика, възникваща по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №2187 от 13.12.14г. по в.гр.д.№1266/14г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: