О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 28.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1347 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1065/23.07.10г. по гр.д.№612/10г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №131 от 12.01.2010г. по гр.д.№2366/08г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. М. И., В. И. Г., П. В. И. и М. В. С. срещу Т. Д. Г. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на реална част от имот №1270, находящ се в землището на[населено място], кв.”Г.”, местността. „П.”, /Кулак Т./ по П. на СО „П.”, с площ на реалната част от 983кв.м.
Въззивният съд е приел, че на ищците, в качеството им на наследници на Г. И. М., е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива с площ от 15,148 дка в местността „Кулак Т.” – терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия е от 12.10.98г., преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./, поради което то има конститутивно действие. То обаче е издадено в административно производство, в което ответниците не са участвали като страна, ето защо в съдебния процес по спора за собственост следва да се проверят наличието на предпоставките за реституция. Тъй като по делото не е установена идентичност между притежавания от наследодателя имот и този, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, искът за собственост е приет за неоснователен и е отхвърлен. Не е разгледано възражението на ответниците, че имат права върху спорната реална част, произтичащи от прилагането на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея те поддържат оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото във връзка със спорния въпрос за идентичността на притежавания и възстановения имот. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправните въпроси – може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо ги отхвърля и следвало ли е въззивният съд да се произнесе по направеното с жалбата възражение, че първоиснтанционният съд е отказал да обезсили нотариалния акт от 1968г., тъй като неправилно е приел, че няма такова искане в исковата молба.
Ответницата Т. Д. Г. оспорва жалбата. Счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос. Доколкото междувременно по него е постановена задължителна съдебна практика на ВКС – решение №460/22.05.10г. по гр.д.№768/09г. на І ГО; решение №589/29.08.10г. по гр.д.№1359/09г. на І ГО и решение №627 от 05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на І ГО, обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Доколкото въззивният съд е отхвърлил предявения иск за собственост, той не е дължал произнасяне по искането за отмяна на нотариалния акт, от който произтичат права за ответницата. Ето защо по втория процесуалноправен въпрос не възниква соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1065/23.07.10г. по гр.д.№612/10г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 33,21лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: