О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 05. 07. 2013 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3223 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №ІІ-165 от 20.02.13г. по гр.д.№1553/12г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №89 от 14.06.12г. по гр.д.№680/11г. на Айтоския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М. Р. М. срещу Ш. А. М. иск по чл.21, ал.4 СК за установяване липса на принос на ответницата в придобиването на следните имоти: шест броя овчарници и сграда с друго предназначение, построени в землището на [населено място] могила, [община], местност „Е.”, както и самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица], вх.1, представляващ жилище на първия етаж, със застроена площ от 82,92 кв.м., ведно с ? ид.част от таванския етаж, ? ид.част от приземния етаж, ? ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, представляваща УПИ VІІ-…, кв.91 по плана на [населено място]. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по иска на М. срещу Ш. за установяване липса на принос на ответницата в придобиването на 280 -300 броя агнета годишно, родени през периода от м.ноември 2008г. до м.февруари 2009г. и делото е върнато на районния съд за произнасяне по съществото на този иск. Страните по делото са бивши съпрузи. Фактическата раздяла между тях е настъпила през месец март 2009г., а бракоразводното решение е влязло в сила на 19.09.2009г. Процесните имоти са придобити по време на брака. С фактура 23.04.2007г. М. М. е заплатил на З. [населено място], представлявано от К. М. С., сумата от 6000лв. – аванс за закупуване на селскостопанските сгради, а на 21.12.2007г. е заплатил цялата продажна цена в размер на 38 089лв., с приспаднат аванс. Продажбата е оформена с нотариален акт №5, т.ХІV, рег.№10063, дело 1656/2008г. от 16.09.2008г. По време на фактическата раздяла, с нот.акт №161, т.І, рег.№1033, дело №132 от 10.06.2009г., М. М. е закупил процесното жилище за сумата от 41 000 евро, от които 16 000 евро са заплатени на продавачите преди оформянето на нотариалния акт, а остатъкът от 25 000 евро е изплатен със средства от теглен ипотечен кредит. Страни по договора за кредит, сключен на 09.06.2009г., са Банка Д. ЕАД и М. М., а ответницата Ш. М. е подписала договора в качеството си на солидарен длъжник.
Във връзка с твърденията на ищеца за извънсемеен произход на средствата за придобиване на процесното имущество са представени следните доказателства:
С частен писмен договор от 26.12.2006г. с нотариална заверка на подписите Ю. М. е дала в заем на ищеца М. М. сумата от 30 000лв., която той се е задължил да върне в рамките на първото тримесечие на 2007г. Отделно от това Ю. М. е упълномощила на 04.01.2007г. председателя на З. М. – К. М. С. да изтегли от банковата и сметка сумата от 6 000 евро. Разпитана по делото като свидетел, Ю. М. е потвърдила даването на сумите и договорните отношения между страните.
Установява се по делото, че М. М. е регистриран като земеделски производител през 2007г., 2008г. и 2009г., като се занимава основно с животновъдство – отглеждане на 1190 бр. овце. През периода 2007г. – 2009г. е сключил няколко договора за земеделски кредит, по които като солидарен длъжник фигурира и съпругата му: договор от 21.04.2007г. за сумата от 12 000лв.; договор от 21.09.2007г. за сумата от 20 000лв.; договор от 20.05.2008г. за сумата от 30 000 лв. и договор от 23.10.2008г. за сумата от 20 000лв. Отделно от това М. М. е получавал и субсидии за извършваната от него земеделска дейност. Ш. М. също е била регистрирана като земеделски производител за 2007 г. и 2008г., като е декларирала, че отглежда 10 бр. овце и 10 бр. кокошки. Установено е от свидетелските показания, че преди фактическата раздяла Ш. М. е участвала заедно с децата в отглеждането на всички животни в семейната ферма.
При тези данни въззивният съд е приел, че по отношение на описаните недвижими имоти предявеният иск по чл.21, ал.4 СК е неоснователен. Не е доказано твърдението на ищеца за липса на принос на ответницата в придобиване на спорното имущество. То е придобито по възмезден начин по време на брака. Дори да се приеме, че част от цената на селскостопанските сгради е заплатена със средства от заем, това само потвърждава включването им в съпружеската имуществена общност. При преценката дали ищцата има принос в придобиване на това имущество е отчетено и обстоятелството, че тя се е грижила за домакинството и за родените по време на брака деца, както и за животните от семейната ферма. Преценено е, че жилищният имот е закупен два месеца след фактическата раздяла между страните. Отчетено е обстоятелството, че срокът на раздялата е бил кратък и че не е установено заплатената сума от 16 000 евро да е била от лични средства на мъжа, следователно това също са семейни средства. За разликата от 25 000 евро е прието, че солидарният характер на задължението, поето към Банка Д. ЕАД, обосновава възникването на съпружеска имуществена общност върху придобитото.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е било прекратено производството по иска за установяване липса на принос на ответницата в придобиването на 280 – 300 бр. агнета годишно за периода м. ноември 2008 г. – м. ноември 2009г., въззивният съд е приел, че този иск не е недопустим, тъй като касае период, през който бракът между страните все още е съществувал. Затова е върнал делото на районния съд за постановяване на решение по същество по този иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение в посочената част е подадена от М. М.. Той счита, че като е отменил прекратителното решение на районния съд и е върнал делото за ново разглеждане по иска за липса на принос на ответницата в придобиването на 280 – 300 бр. овце за периода м. ноември 2008 г. – м. ноември 2009г., въззивният съд е влошил положението му на жалбоподател. Освен това съдът пренебрегнал обстоятелството, че селскостопанските сгради са придобити от него с цел упражняване на професия, а не за семейни нужди. Съдът следвало да приложи по аналогия чл.22, ал.3 СК. Не били обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата, според които средствата за закупуване на селскостопанските сгради са били заемни – от Ю. М.. Неправилно в съпружеската имуществена общност било включено и жилището, което е придобито по време на фактическата раздяла, за нуждите на новото семейство на жалбоподателя, като по-голямата част от цената му е заплатена със средства от банков кредит, който той ще изплаща в бъдеще.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Влизат ли в обхвата на съпружеската имуществена общност недвижимите имоти, придобити от земеделски производител с оглед упражняването на дейността му като такъв.
2.Семейна имуществена общност ли е имуществото, придобито по време на окончателна фактическа раздяла между бившите съпрузи, но преди влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака, при положение, че между страните са прекъснати всякакви духовни, физически и икономически връзки, изключен е всякакъв принос на насрещната страна в придобиване на жилището и при положение също така, че по-голямата част от продажната цена на придобития имот е заплатена от продавача с кредит, който ще бъде изплащан в продължение на 30 г. от касатора. Ако е семейна имуществена общност – каква част от имота представлява СИО и справедливо ли ще бъде с оглед духа и смисъла на СК бившият вече съпруг да получи при делбата половината от този имот.
Ответницата в производството – Ш. А. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за статута на имуществото, което земеделският производител е придобил по време на брака и което служи за упражняване на професията му, е определящ за изхода на делото, но по него не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същността на този въпрос се свежда до това дали по отношение на земеделските производители следва да се прилага разпоредбата на чл.22, ал.3 СК, според която лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Настоящият състав приема, че този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Действително, разпоредбата на чл.22, ал.3 СГ е сравнително нова и по нея няма утвърдена съдебна практика. Тя обаче не се нуждае от тълкуване в аспекта, който се поставя от жалбоподателя и затова не е необходимо ВКС да се произнася по този въпрос в производство по чл.290 ГПК. Разпоредбата е изключителна и не може да се прилага по аналогия. Тя изключва от съпружеската имуществена общност само вещните права, които съпругът – едноличен търговец е придобил по време на брака за упражняване на професия и които са включени в търговското му предприятие. Ако съпругът няма качеството на едноличен търговец, придобитите от него вещи за упражняване на професия или занаят се подчиняват на общите правила – чл.22, ал.2 СК за движимите вещи и чл.21, ал.1 СК и чл.22, ал.1 – за недвижимите имоти. Отделно от това – разпоредбата на чл.22, ал.3 СК възпроизвежда разрешението, дадено с ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС и трябва да се разбира в смисъла, произтичащ от това тълкувателно решение. Изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност са само онези вещи, които са придобити от едноличния търговец по време на брака в резултат на осъществяване на търговската му дейност и са включени в неговото търговско предприятие – в този смисъл и решение №90 от 18.04.13г. по гр.д.№571/12г. на ВКС, І ГО. Изискването за включване на вещите в търговското предприятие е изрично подчертано в тълкувателното решение, в което е обяснено и значението на това изискване. Земеделският производител, който не е регистриран като едноличен търговец, не може да се ползва от разпоредбата на чл.22, ал.3 СК, независимо от някои сходства в правния му статут с този на едноличния търговец, след като липсва едно от условията на закона – имуществото да е включено в търговско предприятие. В настоящия случай липсва и другото условие – спорните селскостопански сгради не са придобити със средства, произтичащи от дейността на земеделския производител.
По втория въпрос обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС. Тълкувателно решение №35/1971г. на ОСГК на ВС разглежда хипотеза на имущество, придобито по време на продължителна фактическа раздяла, при която е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите и вследствие на това е станало невъзможно единият съпруг да има принос в придобитото от другия. Обратно – придобитото след краткотрайна фактическа раздяла не е изключено от съпружеската имуществена общност именно защото в тези случаи не всякога може да се отрече приносът на другия съпруг. Настоящият случай е именно такъв и даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посоченото ТР №35/1971г. Ж. имот е придобит около два месеца след фактическата раздяла между съпрузите и с оглед краткия период на раздялата не може да се изключи по категоричен начин семейния характер на сумата от 16 000 евро, дадена от купувача на продавачите. За разликата от 25 000 евро приносът на съпругата произтича от разпоредбата на чл.25, ал.2 СК 1985г. /отм./, тъй като придобиването е станало при действието на този кодекс. Съпругата фигурира като солидарен длъжник в договора за банков кредит и това е определящото за възникването на съпружеската имуществена общност, а не субективното намерение на ищеца да ползва жилището за нуждите на новото си семейство. Обстоятелството, че ищецът е поел изплащането на кредита не е определящо за статута на имота. За изплатената от него сума, надхвърляща частта му от дълга, той има облигационно вземане към солидарния длъжник по чл.127, ал.2 ЗЗД. Другото решение, което е посочено в изложението към касационната жалба – решение №23 от 19.04.75г. по гр.д.№10/75г. на ОСГК на ВС, е постановено по казус, който не разкрива сходство с настоящия, затова не може да се приеме, че има противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Неотносимо към спора по настоящото дело е и решение №52 от 07.02.85г. по гр.д.№1165/84г. на ВС, ІІ ГО, което третира въпрос за собствеността на движими вещи – инструменти за упражняване на професия, придобити от единия съпруг по време на брака.
Не следва да се допуска служебно касационно обжалване на въззивното решение и в частта за движимите вещи. Не съществува съмнение за допустимостта на това решение. Правното положение на жалбоподателя с нищо не е влошено. Въззивният съд е отменил по негова жалба прекратителното решение на първоинстанционния съд и е върнал делото за произнасяне по съществото на предявения иск. Това решение е благоприятно за жалбоподателя и с нищо не влошава положението му.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-165 от 20.02.13г. по гр.д.№1553/12г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: