О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С. , 01.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 1768/2009 година и установи следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С решение № 439 от 5.07.2010 г. е оставена без уважение молбата на В. В., А. И., Б. Г., Р. В., Х. Д., Г. Ж., М. Д. и К. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 335/ 28.03.2008 г. по гр.д.№ 181/ 206 г. на районен съд [населено място].
Една от ответниците в производството е била Т. Г. Г., която е подала писмен отговор срещу молбата за отмяна. Впоследствие е починала и е заместена в процеса от своите наследници Т. Д. и Х. К.. С оглед резултата по делото от тях и от другите ответници е направено искане за присъждане на разноски, по което ВКС не се е произнесъл. Настоящата молба за допълване на решението в тази част е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Т. Г. е била представлявана по делото от адв. Т. К., която изготвила от нейно име отговора на молбата за отмяна. След смъртта на Т. Г. тя е била заместена от своите наследници, представлявани от същия адвокат, който е изготвил и становище по делото / вкл. и от името на останалите ответници по молбата за отмяна/, представено в съдебното заседание на 18.03.2010 г., като самият процесуален представител не се е явил по делото. Представени са документи за изплатено адвокатско възнаграждение на адв.К. от Т. Г. в размер на 400 лв,, по 900 лв. възнаграждение, изплатено от всеки от ответници по молбата за отмяна на същия адвокат за писмено становище, представено за заседанието на 18.03.2010 г. и по 900 лв. съгласно договори за правна помощ и пълномощни, представени на заседанието на 13.05.2010 г., като за всичките суми се иска присъждането им на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
С молба / становище/ от 18.11.2010 г. насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение и се поддържа искане за присъждане на по- нисък размер на разноските в тази част.
С оглед на горните данни искането за допълване на решението следва да се уважи, тъй като съдът действително е пропуснал да се произнесе по разноските, направени от ответниците, като се има предвид, че такива им се дължат, тъй като молбата за отмяна не е била уважена.
Възражението за прекомерност на възнаграждението също е основателно, тъй като на практика извършената от адв. К. работа и предоставената защита по делото се изразява само в изготвяне на отговор по молбата за отмяна и писмено становище, което дословно приповтаря отговора и се отнася еднакво за всички ответници по молбата за отмяна, независимо от техния брой. Заплатеният хонорар от всеки един от ответниците по молбата за отмяна и то на два пъти / за всяко едно от проведените по делото заседания/, при положение, че адвокатът не се е явил пред ВКС, и с оглед действителната правна и фактическа сложност на въпросите, които са били поставени в молбата за отмяна, е завишен по размер и следва да се възстанови като разноски в по- нисък размер, но не по- малко от размера, определен съгласно Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Д.в. бр.64/ 2004 г., изм. и доп./ В Наредбата не е определено възнаграждението за изготвяне на отговор по молба за отмяна, но по аналогия следва да се приложи чл.9, ал.2, отнасяща се за изготвяне на молба за отмяна без явяване в съдебно заседание, за което възнаграждението е ? от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 / за защита по дело за делба, в редакцията съгл. ДВ бр. 2/ 9.01.2009 г./ , а последното не може да бъде по-малко от 400 лв., или в случая за отговора по молбата за отмяна минималното възнаграждение е 300 лв. Съгласно §2 от ДР на Наредбата при присъждането на разноски в случаите на направено възражение за прекомерност /чл. 64 ГПК / отм./ и чл.78, ал.5 от новия ГПК/ възнаграждението не може да бъде по- малко от трикратния размер на минималното възнаграждение, определено по Наредбата, или дължимата сума е в размер на 900 лв., която следва да се присъди по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСЪЖДА В. П. В. от [населено място], ул.З. З., № 18- Б-19, А. Л. И. от Стара З., ул. Ц. С. Велики, № 139-Б-30, Б. К. Г. от [населено място], ул.А., № 5, Р. П. В. от Д., ул. З. З., № 18-Б-19, Х. К. Д. от Д., ул.З. З., № 18-Б-30, Г. Д. Ж. от [населено място], област Х., М. С. Д. [населено място], ул.И. Г., № 59 и К. Г. В. от Д., ул.З. З., № 18-Б-19 да заплатят на Т. Т. К., Д. Д. И., Д. Д. А., Д. Д. П., Т. В. Д. и Х. В. К. разноски по делото за производството пред Върховния касационен съд в размер общо на 900 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: