О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 09.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3003 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №49 от 06.03.14г. по гр.д.№23/14г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение №203/07.10.13г. по гр.д.№255/13г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Г. и М. Х. М. срещу К. П. К. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-49 от 31.08.07г. на ИД на АГКК, ищците са били собственици на поземлен имот с нов идентификатор 52218.532.47, находящ се в [населено място], м.”К.” с площ от 2000кв.м.
По делото е установено, че ищците владеят имот с идентификатор 52218.532.16, а ответникът е собственик на съседния имот 52218.532.17 по КК и КР на [населено място]. С решение №20/14.02.93г. и последващо решение №20/24.09.12г. на ОСЗ Т. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ищците, в качеството им на наследници на Х. М. И., нива от 2 дка в землището на [населено място]. Възстановяването на собствеността е в стари реални граници, но по делото не е представена скицата към решението на ОСЗ, от която да се установи местоположението на възстановения имот. Ищците са предприели действия по нанасянето на този имот в кадастралната карта на [населено място], за което е изготвена скица-проект. Според тази скица възстановеният имот се намира северно от имоти 52218.532.16 и 52218.532.17 и представлява имот с проектен номер 47. Този имот включва спорните около 400 кв.м., означени с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр. 110 от първоинстанционното производство, а по действащата кадастрална карта те попадат в имота на ответника №52218.532.17. Установено е също, че възстановеният имот №47, както и имота на ищците №16 и на ответника №17 представляват част от един по-голям имот пл.№1216 по плана от 1932г., който е бил собственост на Д. М. И.. Нейният наследник Х. М. И., баща на ищците Д. Г. и М. М., е владял част от общото дворно място, заснето в кадастралната карта като имот 52218.532.16, а имот имот 52218.532.17 е владян от неговия брат И. М., впоследствие от неговата дъщеря М. М. Ц.. През 2012г. имот 52218.532.17 е изнесен на публична продан за дълг на М. Ц. и нейния съпруг Ц. Ц., като с възлагателно постановление от 24.01.11г. по изп.д.№324/09г. на ДСИ при РС Троян имотът е възложен на ответника К. П. К.. Разпитаните по делото свидетели не са могли да установят обстоятелството спорните около 400 кв.м. да са били владени от ищците или техния наследодател като част от имот 52218.532.16, нито пък че представляват част от възстановената им по реда на ЗСПЗЗ 2 дка земеделска земя.
При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като решаващите му мотиви се свеждат до това, че ищците не са доказали да са изключителни собственици на имота с проектен №47, който включва спорните 400 кв.м., тъй като към момента на образуване на ТКЗС негов собственик е била Д. М. И., която е наследодател и на праводателите на ответника. Освен това към решението на ОСЗ няма скица, която да индивидуализира възстановения на ищците имот. Имот 52218.532.17, който включва спорните 400 кв.м., е придобит от ответника чрез публична продан и е негова собственост. По делото не е представен нотариалният акт на Х. М. И., цитиран от ищците в писмената им защита, затова съдът не може да го съобрази.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Д. Х. Г. и М. Х. М.. Към жалбата си те представят нотариален акт №128/57г., с който наследодателят им Х. М. И. е признат за собственик по наследство, давност и делба на нива от 6 ара в землището на [населено място] село, местността “А.”, при съседи път, река, Д. М. и И. М.. Считат, че този акт или не е бил видян от съда, или е бил изваден от делото, затова отново го представят. Поддържат, че съдът не им указал в доклада си, че следва да докажат собствеността върху притежавания от тях имот; че ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба правото им на собственост, поради което по-нататъшното оспорване по този въпрос било преклудирано; че съдът недопустимо е отрекъл правото им на собственост, тъй като не бил сезиран с такъв иск, а и това право не било своевременно оспорено от ответника; че съдът не е обсъдил гласните доказателства, според които ответникът е преместил съществуваща ограда и е заграбил около 400кв.м.; че съдът дал ход на делото в открито заседание, въпреки че пълномощникът на ищците имал молба за отлагане, тъй като бил ангажиран по друго дело, с което ги оставил без защита и без възможност да докажат собствеността си.
Поставените от жалбоподателите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са следните:
1. Ако страната е лишена от възможността да бъде защитавана, въпреки че си е наела адвокат, който е обективно възпрепятстван да се яви в процеса, нарушено ли е нейното право на защита, както и основното изискване на ГПК за осигуряване на възможност на страните да упражняват предоставените им права съгласно чл.9 ГПК. 2. Длъжен ли е съдът служебно при обявяване на едно решение на ОСЗ за законосъобразно на първо място да установи дали има такова искане, направено в срок, дали е изтекъл давностният срок за отмяна на влязло в сила решение на ОСЗ, и след разрешаването на тези въпроси длъжен ли е да изложи подробни и аргументирани мотиви защо разглежда непредявен иск и длъжен ли е да се съобрази с общата петгодишна погасителна давност.
Освен това се поддържа, че въззивното решение противоречи на т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, според която въззивният съд излага свои собствени мотиви по правния спор. В същия смисъл било и решение №752/88г. на ВС. Въззивното решение противоречало и на решение №367/2006г. на ВКС, ІV ГО, според което съдът е длъжен да даде правна квалификация на възраженията, които ответникът противопоставя, да ги обсъди с оглед всички доказателства по делото и да изясни действителните отношения между страните.
Ответникът К. П. К. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос не е определящ за изхода на делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът се поставя във връзка с оплакването в касационната жалба, че нотариален акт №128/57г. не е бил представен своевременно по делото поради допуснато съществено процесуално нарушение – даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на жалбоподателите. В действителност обаче въпросният нотариален акт, дори да беше включен в доказателствения материал, не би повлиял на крайния резултат, тъй като не съдържа никакви данни дали спорният имот – около 400 кв.м., означени с жълт цвят на скицата на вещото лице, са били част от имота по този нотариален акт, или са били част от съседния имот на И. М. И.. Затова и даването на ход на делото в отсъствието на пълномощника на жалбоподателите не е нарушило техните процесуални права, не би могло да повлияе на крайния резилтат по делото и да обуслови правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване.
Вторият въпрос е за това дали гражданският съд е обвързан от влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собственост на земеделски земи. По този въпрос има формирана задължителна практика на ВКС – т.4 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС, което е за косвения съдебен контрол върху заповеди на кмета на общината по ЗВСВНОИ по З. и др., но се прилага и за други административни актове, каквито са решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ – в този смисъл определение №440/06.06.12г. по гр.д.№866/11г. на І ГО, определение №1104 от 24.04.10г. по гр.д.№712/10г. на ВКС, ІІ ГО, както и практика по чл.290 ГПК – решение №117/17.09.12г. по гр.д.№870/10г. на ВКС, І ГО, решение №496/13.07.10г. по гр.д.№1011/09г. на ВКС, І ГО и др. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС. По-важното в настоящия случай обаче е това, че въпросът за косвения съдебен контрол, макар да е поставен от въззивния съд в обжалваното решение, не е решаващ по делото, доколкото не е изяснено по категоричен начин, чрез представяне на скица към решението на ОСЗ, дали спорните 400 кв.м. се включват във възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №752/88г. на ВС, тъй като въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по правния спор. Няма противоречие и с решение №367/2006г. на ВКС, ІV ГО, тъй като в случая съдът е разгледал възражението на ответника, основано на права по постановлението за възлагане на спориня имот след проведена публична продан.
Налице е обаче основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради възникнало съмнение за частична недопустимост на въззивното решение, доколкото предмет на правния спор по чл.53, ал.2 ЗКИР са около 400 кв.м., очертани с жълт цвят на скицата на вещото лице на стр.110 от първоинстанционното производство, а постановеният диспозитив е за целия имот с проектен номер 47, включващ спорните около 400 кв.м.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49 от 06.03.14г. по гр.д.№23/14г. на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. и да представят в същия срок по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: