2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 25.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3109 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №45 от 16.02.2015г. по в.гр.д.№12/15г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение №94 от 06.10.14г. по гр.д.№1186/12г. на Добричкия районен съд в частта за начина на извършване на делбата и е постановено друго, с което процесният имот – дворно място с площ от 525 кв.м., заедно с построените в него къща и гараж, е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот на съделителката Р. М., тъй като е възникнала смесена съсобственост, която е пречка за възлагането, съгласно т.8 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Дели се имот, придобит в съпружеска имуществена общност от Р. М. и М. М., починал през 2008г. Преди смъртта на мъжа съпрузите са прехвърлили този имот на сина си С. М. срещу задължение за издръжка и гледане. Към момента на прехвърлителната сделка С. е бил в брак с Д.. С. е починал през 2005г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Д. и децата си Б. и Р.. След смъртта на М., неговата преживяла съпруга Р. и дъщеря му Ж. са завели искове за разваляне на договора за издръжка и гледане и тези искове са уважени до размер на 4/6 ид.части от процесния имот за Р. и 1/6 ид.част за Ж.. Направен е извод, че съсобствеността е смесена, тъй като произтича от смъртта на двама наследодатели с различни наследници: за съделителите Д., Б. и Р. участието в съсобствеността произтича от факта на смъртта на техния наследодател С. М., а за Р. и за Ж. – от смъртта на М. М..
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която имотът е изнесен на публична продан, е подадена от Р. Х. М. и Ж. М. К..
Жалбоподателките поддържат, че в случая не е налице смесена съсобственост и делбата следва да се извърши чрез възлагане по чл.349, ал.2 ГПК. Съсобствеността е запазила наследствения си характер, липсват и сделки с трети лица, извън кръга на наследниците, поради което делбеният имот следва да се запази в патримониума на молителя, който е поискал възлагането и отговаря на условията на чл.349, ал.2 ГПК. Извършената сделка е в кръга на лицата, които наследяват по закон, затова тя не променя характера на съсобствеността. Идеалната част в размер на 1/6 от имота, която се е запазила след разваляне на алеаторния договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, е полагащата се по закон наследствена на С. М., която от своя страна се наследява от неговите наследници.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Когато кредиторът и наследниците на кредитора развалят действието на алеаторния договор до размера на притежаваните от тях идеални части от наследствения имот спрямо длъжниците по този договор – наследници на починалия приобретател по този договор, запазва ли се наследственият характер на съсобствеността върху имота.
2. Когато в съсобствеността на недвижимия имот не участват трети лица, приложима ли е разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК.
Практиката на ВКС, на която жалбоподателките се позовават, е ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, решение №86 от 09.03.12г. по гр.д.№1100/11г. на ІІ ГО; решение №223 от 12.10.12г. по гр.д.№235/12г. на ІІ ГО, решение №144 от 11.07.14г. по гр.д.№7209/13г. на І ГО и решение №242 от 04.11.14г. по гр.д.№3345/14г. на І ГО.
Ответниците в производството Д. Б. С. и Б. С. М. оспорват жалбата. Считат, че поставените въпроси са неотносими към спора по настоящото дело и че не е обоснована връзката им с представените от жалбоподателките решения на ВКС. Съсобствеността е смесена, като за съделителките Р. и Ж. тя произтича от наследяване от М. М., а за останалите трима съделители Д., Б. и Р. – от прехвърлителна сделка и наследство от техния наследодател С. М..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос не е определящ за изхода на делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване.
Спорният въпрос по делото е дали съсобствеността върху процесния апартамент е смесена по смисъла на т.8 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС или не. При даване отговор на този въпрос следва да се изхожда от указанията в тълкувателното решение – че съсобствеността е смесена, когато произтича от повече от един юридически факт. Следователно – определящото в случая е дали съсобствеността е резултат на един или на няколко юридически факта, а не дали след извършена разпоредителна сделка и последващото и разваляне за част от имота по реда на чл.87, ал.3 ЗН се запазва наследственият характер за върнатите в наследството идеални части. Развалянето на договора представлява нов юридически факт, който има за правен ефект връщане на имота в наследството по силата на обратното действие на развалянето – чл.88, ал.1 ЗЗД, но тази хипотеза се различава от чистия случай на наследяване, който не е бил опосреден от такъв ефект.
В настоящия случай съсобствеността за съделителите Р. и Ж. произтича от факта на разваляне на договора за издръжка и гледане, наследяване от М. и прекратена СИО, а за съделителите Д., Б. и Р. – от наследяване от прекия им наследодател С.. Изводът на въззивния съд, че в тази хипотеза има смесена съсобственост не противоречи, а е изцяло в съответствие с т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос.
Посочените от жалбоподателите решения на ВКС не илюстрират тезата им, че в случай като настоящия липсва смесена съсобственост. Определящо в случая е това, че съсобствеността е резултат от повече от един юридически факт, а не това, че като краен резултат тя съществува само между лица, които са наследници на общия наследодател М. М.. В посочените решения на ВКС се разглеждат хипотези на сделки между сънаследници, които не променят факта на наследствения характер на имота и не водят до възникване на смесена съсобственост. Касае се за сделки, извършени след откриване на наследството. Настоящият случай е друг – сделката на разпореждане с процесния имот е извършена приживе на наследодателя М. М. и неговата съпруга Р. М. и не може да се квалифицира като сделка между сънаследници. Връщането на идеални части от имота в наследството вследствие обратното действие на развалянето на тази сделка е нов юридически факт, какъвто не съществува в посочената практика на ВКС. Липсва противоречие между тези решения на ВКС и обжалваното въззивно решение, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. И на последно място – посочените от жалбоподателите решения на Пазарджишкия и Варненския окръжен съд не могат да обусловят основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни за влизането им в сила, съобразно изискването на т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на настоящото дело, на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №45 от 16.02.2015г. по в.гр.д.№12/15г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: