О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 19.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№47 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №379 от 19.10.2012г. по гр.д.№386/12г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение №308 от 27.07.12г. по гр.д.№60/12г. на Смолянския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено на основание чл.109 ЗС да преустанови експлоатацията на електрическия трафопост, находящ се в помещение от 40 кв.м. на приземния етаж в жилищна сграда – блок „КЦ-2” в [населено място], [улица], вх.Б. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца П. Н. Г. сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от вещ, намираща се под надзора дружеството, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 17.01.12г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.
Въззивният съд е приел, че процесният трафопост е собственост на ответното дружество, а ищецът е собственик на апартамент, разположен на етажа непосредствено над него. Помещението, в което е разположен трафопостът, по проект е предвидено за котелно. Няма данни по какъв начин то е предоставено за монтиране на трафопост. В действащия към този момент чл.174, ал.2 З. /отм./ е предвидено, че при липса на друга техническа възможност, трафопостове могат да се изграждат в жилищни сгради, при ефективна шумо и виброизолация. В случая обаче не е монтирана шумоизолация и това създава пречки за нормалното ползване на жилището на ищеца. Освен това няма данни да е било дадено разрешение на компетентния орган по чл.174, ал.2 З. за монтирането на трафопоста, както и необходимите строителни книжа. По сега действащата уредба – чл.91, ал.2 ЗУТ, при липса на друга техническа възможност, в жилищни сгради могат да се изграждат трафопостове, но само при съгласието на собствениците на сградата и при наличие на шумо и виброизолация, както и защита срещу електрически и магнитни полета. В настоящия случай няма поставена изолация за защита срещу електромагнитни полета. Прието е, че в жилището на ищеца има постоянен шум, въпреки поставената от него шумоизолация. Този шум оказва вредно въздействие върху здравето, дори ако е в рамките на допустимите норми. Това обуславя уважаването на иска по чл.109 ЗС. Налице са пречки той да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху апартамента. Налице е възможност за преместване на трафопоста извън жилищната сграда, в близост до сегашното му местоположение. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Установено е от разпитаните по делото свидетели и от двете експертизи, че наличието на постоянен шум в апартамента оказва вредно влияние върху здравето на ищеца и неговото семейство, изразяващо се във функционално нарушение на равновесието, затруднение в извършването едновременно на психични и двигателни дейности, неточност на двигателните действия, недостатъчна концентрация, разстройство на съня, обща възбуденост, нетолерантност към околните. Шумът с постоянно въздействие увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, гастрит, засилва секрецията на адреналина, влияе върху функциите на жлезите с вътрешна секреция, намалява имунитета на организма. Установено е също, че ищецът има заболяванията хипертония и болест на слуховия нерв, които под въздействието на постоянния шум прогресират бързо и могат да доведат до влошаване на здравния статус.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма] [населено място]. Дружеството поддържа, че не е направена комплексна оценка на доказателствата по делото и по-конкретно – не е съобразено, че трафопостът е приет от държавна приемателна комисия; че е поддържан и експлоатиран при спазване на Наредба №9/09.06.04г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, че излъчваният от него шум е в рамките на предвидения норматив. Решението влизало и в противоречие с материалния закон. Дори обектът трафопост да е незаконен, за него се отнася разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ и той следва да се разглежда като търпим строеж. Не било установено, че експлоатацията на трафопоста въздейства пряко върху имота на ищеца; само теоретично тя можела да доведе до описаните от ищеца последици. Касаело се за правомерна дейност, която нямала за цел да причини вреди. Неудобствата, които търпял ищецът, можели да бъдат преодолени чрез подмяна на вида изолация, а не чрез преустановяване на дейността по експлоатация на съоръжението. Не били установени и настъпили неимуществени вреди за ищеца, причинени от процесния трафопост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Иска се и спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Приложима ли е разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ за строежи, представляващи енергийни обекти.
По този въпрос не се сочи практика на ВКС във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. От какъв характер с оглед иска по чл.109 ЗС е въздействието, което енергийното съоръжение оказва върху съседен имот и възможно ли е същото да се категоризира като неоснователно, при условие, че самата дейност, осъществявана чрез него, не се извършва извън установените правни норми.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №150/25.05.11г. по гр.д.№551/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №1093 от 09.03.10г. по гр.д.№3902/07г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството П. Н. Г. оспорва жалбата. Счита, че не е налице условието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По първия въпрос жалбоподателят не е посочил задължителна практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение да противоречи. Това е достатъчно основание да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос. Нещо повече – с оглед формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, иск по чл.109 ЗС може да бъде уважен дори и при законно строителство, стига то да пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си. В този смисъл са например решение №873/17.12.10г. по гр.д.№175/10г. на ВКС, І ГО; №324 от 21.06.10г. по гр.д.№1320/09г. на ВКС, ІІ ГО; решение №226/28.06.10г. по гр.д.№347/09г. на ВКС, І ГО и др. По тази причина поставеният въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като дори трафопостът да е узаконим с оглед правилото на §16 ПР на ЗУТ, това не е достатъчно за отблъскване на предявения иск по чл.109 ЗС.
По втория въпрос също не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.109 ЗС. В решение №150/25.05.11г. по гр.д.№551/10г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че искът по чл.109 ЗС осигурява възможността носителят на право на собственост върху вещ да може да упражнява това свое право в пълния му обем, съобразно предназначението на вещта. Прието е, че не всяко въздействие върху един имот може да обуслови уважаването на иска по чл.109 ЗС, а само това, което засяга неоснователно този имот и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползването му. Настоящият състав приема, че обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие с тези принципни разсъждения на ВКС, тъй като в случая е налице такова неоснователно въздействие в имота на ищеца, с което обективно се създават пречки за нормалното му използване по предназначение. Обстоятелството, че упражняваната от ответника дейност е правомерна, не изключва възможността тя да оказва неоснователно въздействие върху имота на ищеца и това да обуславя уважаването на иска по чл.109 ЗС. Различието в крайния резултат по двете дела е обусловено от различието във фактическата обстановка. Решаващо в настоящия случай е наличието на обективно въздействие върху жилището на ищеца, изразяващо се в непрекъснат шум и липса на защитеност от електромагнитно въздействие, което възпрепятства необезпокояваното му ползване по предназначение.
В решение №1093 от 09.03.10г. по гр.д.№3902/07г. на ВКС, І ГО, е прието, че от покрива на къщата в имота на ответника се стича вода в имота на ищеца, а освен това част от тази постройка се е срутила и пропаднала в двора на ищеца, заедно с оградата между двата имота. Прието е, че постройката е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Искът по чл.109 ЗС за събаряне на постройката обаче е неоснователен. Неудобствата, които търпи ищецът, могат да бъдат избегнати чрез ремонт на постройката, реконструиране на покрива и, както и правилно поставяне на улуците. Пътят на защита на ищеца следва да бъде насочен към такива действия, а не към събаряне на постройката.
Настоящият състав приема, че посоченото решение също не обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – решението е постановено по правилата на отменения ГПК от 1952г. То не съставлява задължителна практика, съгласно приетото в т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По-същественото обаче е това, че липсва принципно противоречие между двете решения по поставения правен въпрос. В настоящия случай защитата на ищеца не може да се ограничи само до искане за изграждане на шумоизолация на трафопоста, както поддържа касаторът. Такова искане е било направено още през 1994г., но без всякакъв резултат, като отказът на ответното дружество е продиктуван от това, че трафопостът е приет от държавна приемателна комисия и че нивата на шума и вибрациите са в рамките на стандарта. Освен това – според приетото по делото заключение на вещо лице, наличието на трафопост в жилищна сграда при всички случаи води до неблагоприятно въздействие върху здравето на лицата, които живеят непосредствено над трафопоста, дължащо се на електромагнитното излъчване. При наличието на такъв тип въздействие няма как правото на защита на ищеца да се ограничи единствено с предприемане на действия по шумоизолация на трафопоста.
С оглед приетото, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При това положение няма основание и за спиране на изпълнението на това решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №379 от 19.10.2012г. по гр.д.№386/12г. на Смолянския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на решение №379 от 19.10.2012г. по гр.д.№386/12г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: