1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 07.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1815 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №7529 от 05.11.2015г. по гр.д.№14527/2013г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 22.03.2013г. по гр.д.№17347/2011г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Д. Г. К. срещу А. В. Д. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено, че ищцата е собственик на апартамент №2 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ответницата е осъдена да предаде владението му.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен през 1993г. от майката на страните П. Г., по време на втория и брак с Г. Г.. През 2011г. П. и Г. са продали апартамента на ищцата Д.. Сделката не е недействителна по наведените от ответницата възражения. Подписите в пълномощното, чрез което тя е осъществена, принадлежат на продавачите и към този момент те са разбирали свойството и значението на извършеното.
Прието е за неоснователно възражението на ответницата, че е придобила апартамента по давност, изтекла през 2003г., преди сделката, с която ищцата се легитимира като собственик. Съдът е обсъдил данните по делото, че ответницата А. живее в процесния апартамент още преди закупуването му през 1993г. Приел е обаче, че тя е допусната в апартамента от собствениците и е извършвала т.нар. „търпими действия”. Имала е ясното съзнание, че апартаментът е собственост на майка и, а тя евентуално ще го придобие в бъдеще. В подкрепа на извода, че е била само държател на този апартамент, а не владелец, съдът е изложил съображението, че през периода 1993г. – 2003г. различни лица са живели в него заедно с А., включително и собственичката П.. Без правно значение е това дали А. е плащала разноските по апартамента и дали го е ремонтирала, тъй като това би имало значение за облигационните искове между страните, но не и за установяване на намерението, с което се осъществява фактическата власт.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата А. Д..
В жалбата са развити оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон при произнасянето по възражението за изтекла придобивна давност. Изтъкват се показанията на част от свидетелите, които сочат, че апартаментът е закупен за жалбоподателката, за да има тя жилище, както и че от 1993г. до 2006г., когато в апартамента възникнал пожар и когато се влошили отношенията в семейството, никой от роднините не е предявявал претенции за апартамента.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:
1. Установената със съгласието на собствениците и упражнявана в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС фактическа власт може ли да доведе до придобиване на имота по давност.
2. Отговорът на въпроса дали лицето, което се намира в недвижим имот, е владелец или държател, зависи ли от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод имота.
3. За определяне на качеството на лицето, което се намира в недвижим имот, като владелец и държател, от значение ли е субективното му отношение към имота – намерението, с което се упражнява фактическата власт.
4. Владението, установено със съгласието и без противопоставянето на собственика, представлява ли демонстриране на намерението за придобиване правото на собственост върху обекта.
5. Поддържането и благоустрояването на имота и ползването му по предназначение за задоволяване на жилищни нужди в период, по-дълъг от 10 години, представлява ли явни действия, които обективират намерението на владелеца да държи имота като свой и от естество и са те да стигнат до знанието на собственика.
6. Лицето, което е било допуснато в имота със съгласие на собственика, но без уговорка за ползване, има ли качеството на владелец.
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение №599/26.07.2010г. по гр.д.№766/09г. на ВКС, I ГО, решение №1796/03.06.1996г. по гр.д.№2657/95г. на ВКС, IV ГО, решение №31 от 27.02.15г. по гр.д.№5276/14г. на ВКС, I ГО и решение №350 от 17.05.12г. по гр.д.№530/10г. на ВКС, I ГО.
Ответницата Д. Г. К. и третите лица помагачи П. Д. Г. и Г. К. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Основният спор по настоящото дело е за това дали упражняваната от ответницата А. Д. фактическа власт върху процесния апартамент през периода 1993г. – 2003г. покрива характеристиките на владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, или представлява държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. Въззивният съд е разрешил този спор, изхождайки от доказателствата по делото, преценени според вътрешното му убеждение. Това вътрешно убеждение не може да бъде променено от горната инстанция, освен ако при формирането му не е нарушен материалният или процесуалният закон.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси са свързани с проблематиката по настоящото дело, но като цяло конкретните отговори по тях зависят от начина на оценка на доказателствата по делото и в крайна сметка опират до вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде поставено като въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
На първия въпрос не може да се даде еднозначен отговор, тъй като фактическата власт по принцип може да представлява владение, а може да бъде и държане. В първия случай имотът може да бъде придобит по давност от владелеца, а във втория – не. В зависимост от данните по конкретното дело ще се преценяват последиците от упражняваната фактическа власт в срока по чл.79, ал.1 ЗС. Въпросът не е конкретен, затова той не е и обуславящ за изхода на настоящото дело и по него не може да се допусне касационно обжалване. Неотносимо към спора по настоящото дело е и посоченото от жалбоподателката решение №599/26.07.2010г. по гр.д.№766/09г. на ВКС, I ГО. В него поставеният за разрешаване правен въпрос е друг – дали може да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно – идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.
Същото се отнася и за следващите два въпроса. Дали едно лице е владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи обективния и субективния елемент на отношението му по повод имота. Тази принципна позиция е застъпена в посоченото от жалбоподателката решение №1796/03.06.1996г. по гр.д.№2657/95г. на ВКС, IV ГО. Обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд не влиза в противоречие с решението на ВКС, тъй като и по настоящото дело съдът е изследвал обективното и субективно отношение на ответницата към процесния апартамент.
На четвъртия въпрос е даден положителен отговор в решение №31 от 27.02.15 г. по гр. д. №5276/14 г. на ВКС. Обжалваното в настоящото производство решение на Софийски градски съд не противоречи на това решение на ВКС. Изхождайки от доказателствата по настоящото дело, съдът е достигнал до извод, че през 1993г. на ответницата е предадено държането на апартамента, а не владението му. Изложени са и мотиви в подкрепа на това виждане, които намират опора в доказателствения материал. Различната правна характеристика на упражняваната фактическа власт по двете дела изключва възможността за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК между двете решения.
По петия въпрос: поддържането и благоустрояването на имота и ползването му по предназначение за задоволяване на жилищни нужди представляват действия, които се преценяват наред с всички останали доказателства, за да се квалифицира фактическата власт върху имота като владение или държане. Посоченото във връзка с този въпрос решение № 350 от 17.05.12 г. по гр. д. № 530/10 г. на ВКС, I ГО изхожда от конкретни фактически действия, които категорично насочват към владение, а не към държане – построяване на жилищна сграда и стопански постройки в имота на собственика, ограждането му, благоустрояването му и ползването му за жилищни нужди. Фактическата обстановка в настоящото дело е друга и тя не изключва друг резултат, без това да води до противоречие между решенията по поставения правен въпрос.
Шестият въпрос е некоректно поставен, тъй като в него се съдържа условието за липса на уговорка за ползване между собственика и лицето, което той допуска в имота си. Тъй като се касае за отношения между близки роднини, уговорките между тях трудно могат да бъдат пряко установени, а за тях се съди от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Въззивният съд е приел, че в случая е имало такава уговорка за ползване и че дъщерята е извършвала т.нар. „търпими действия” по отношение на апартамента на майка си. В съответствие с тези изводи е и дадената от него квалификация на фактическата власт като държане, а не като владение. Въпросът дали действително е имало такава уговорка е фактически, а не правен и не може да бъде поставян по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателката решение № 59/14.06.2013 г. по гр.д.№1492/13 г. на ВКС, І ГО, е постановено при предпоставката, че между собственика и допуснатото в имота лице не е имало уговорка за ползване. Затова съдът е приел, че това лице има качеството на владелец. По настоящото дело предпоставката е различна, затова изводът, че фактическата власт покрива характеристиките на държането, не влиза в противоречие с посоченото решение на ВКС.
Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като сложността по настоящото дело е в установяване на действителните отношения между страните, а не в правната им квалификация и прилагането на разпоредбите на материалния закон спрямо тях. Затова не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7529 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 14527/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: