Решение №315 от 7.6.2013 по гр. дело №2296/2296 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

София, 07.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.2296 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №559 от 20.12.12г. по гр.д.№1249 на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №778 от 31.05.12г. по гр.д.№5407/11г. на Плевенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Д. срещу И. П. Ц. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху ? ид.част от сградите, построени в УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], област П. и е оставен без разглеждане искът и за установяване на собствеността и върху ? ид.част от дворното място.
Установено е по делото, че с нотариален акт №65, т.V, дело №865/1987г. на плевенски нотариус ищцата Д. П. Д. и брат и И. П. Д. са закупили дворно място от 770 кв.м., съставляващо парцел ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в него едноетажна жилищна сграда с площ от 46 кв.м., лятна кухня и стопанска сграда. От заключението на вещото лице по делото се установява, че понастоящем в имота има нова двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м., лятна кухня с площ от 28 кв.м., гараж от 22 кв.м. и стопанска постройка от 40 кв.м. Установено е, че с постановление от 28.04.2009г. по изп.д.№20088160400156/2008г. на ответника И. П. Ц. е възложена ? ид.част от УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място], заедно с цялата построена в него жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и помощни постройки. Длъжник в изпълнителното производство е И. П. Д.. При тези данни въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че искът за собственост на ? ид.част от дворното място е процесуално недопустим, тъй като в тази част правата на ищцата не са оспорени от ответника. По отношение на сградите в същото дворно място искът е отхвърлен по съображения, че ищцата не е доказала правата си. Било установено, че новата жилищна сграда в имота не е идентична с тази по нотариалния акт и за нея не е представен документ за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. П. Д.. Тя поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всичките и доводи, не е мотивирал решението си и не е приложил презумпцията на чл.92 ЗС, с което е нарушил материалния и процесуалния закон.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Притежава ли жалбоподателката ? ид.част от правото на собственост върху сградите, построени в дворното място, за което се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба, при положение, че не се твърди и не се доказа изключение от принципа на приращението.
2. Относими ли са и доколко към притежаваното право на собственост върху постройка, изградена от собственика на дворното място, в което е ситуирана, фактът на законното и изграждане или не, както и фактът, че липсва идентичност между постройката, описана в нотариалния акт за собственост на дворното място и новопостроената сграда в това дворно място.
3. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и доказателства, събрани от нея и от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба, както и да изложи собствени мотиви при постановяване на съдебния си акт.
Ответникът в производството И. П. Ц. оспорва жалбата. Счита, че не е налице нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество. Поддържа, че жалбата е неоснователна и по същество, тъй като новата къща е строена само от брата на жалбоподателката И. П. Д., длъжник в изпълнителното производство, а по време на това производство тя не е заявявала самостоятелни права върху нея.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определящ за изхода на спора е първият въпрос, който в по-общ вид се свежда до това дали при строителство в съсобствено дворно място възниква съсобственост и върху построената в него сграда, ако не е опровергана презумпцията на приращението по чл.92 ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №559 от 20.12.12г. по гр.д.№1249 на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Д. срещу И. П. Ц. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху върху ? ид.част от сградите, построени в УПИ ІІ-581 от кв.29 по плана на [населено място].
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 53,52лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top