1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 05.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 212/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 93 от 4.06.2012 г. по гр.д.№ 189/ 2012 г. на Дуловски районен съд, потвърдено с решение № 76 от 16.10. 2013 г. по гр.д.№ 155/ 2013 г. по описа на Силистренски окръжен съд е признато за установено по отношение на А. М. Б. и И. А. А., че ищцата Ф. И. Ю. е собственик на УПИ ХХІІ, ХХІ и ХХ в кв.29 по плана на [населено място] от 1980т. и е отменен като неверен съставения за същите имоти на името на ответниците констативен нотариален акт № 88/2009г.
А. М. Б. е подала касационна жалба, в която поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като предвид обстоятелството, че имотът се владее от ответниците, ищцата е следвало да предяви осъдителен, а не установителен иск за собственост. Твърди се, че решението е и неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че не са анализирани обстойно показанията на свидетелите досежно противоречията в тях и възможната заинтересованост, на други свидетели показанията въобще не са обсъдени и не са изложени аргументи защо се приемат едни от тях, а други се отхвърлят. Поддържа се и оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като изводът за придобиване на имота по давност от страна на ищцата Ф. И. Ю. е неправилен и не съответства на данните по делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с ТР № 178/ 86 г. на ОСГК на ВС относно доказателствената сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка и относно тежестта на доказване при оспорване на неговата истинност, противоречие с ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/ 53г. относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да посочи кои от тях възприема и кои отхвърля. Поставя се и правният въпрос следвало ли е съставът на съда, разгледал делото, да си направи отвод, тъй като по друго дело и за същия имот е формирал становище, че ищцата не е владяла за себе си.
Ф. И. Ю. оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделени съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на празно дворно място в [населено място], [община], от което по плана от 1980 г. са образувани три УПИ- ХХ-640, ХХІ-640 и ХХІ-640, в кв.29. Според твърдението в исковата молба ищцата е станала собственик на този имот по давност, с начало на давностното владение от 1979г. Правният интерес от предявяване на иска е свързан с обстоятелството, че през 2009г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на същия имот по давност. За да уважи иска въззивният съд е приел, че имотът бил закупен от бащата на ищцата през 1979 г., владял се е от него, а след смъртта му и от самата ищца, като владението й е явно, несъмнено и непрекъснато и е продължило повече от десет години. Тези изводи се базират на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили, че ищцата и баща й са обработвали мястото и че никой не е имал претенции към тях, тъй като ответницата А. Б. живеела в Турция, а ответникът И. А. А. се заинтересувал от имота едва през 2008 г., когато се снабдил с констативния нотариален акт за собственост.
Първият поставен от касаторите въпрос е за допустимостта на въззивното решение Твърди се, че тъй като ответниците владеят имота, ищцата е следвало да предяви осъдителен иск, а не установителен иск за собственост. Д. е неоснователен и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, тъй като с т.2 на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Въпросът за това дали съдията, постановил първоинстанционното решение, е следвало да се отведе от настоящото дело поради изразено становище относно собствеността на имота по гр.д.№ 489/2009г. на Дуловски районен съд не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като предмет на същото е въззивното, а не решението на първоиннстанционния съд.
Въпросът за доказателствената сила на констативния нотариален акт не е определящ по делото, а е производен от решаване на спора за собствеността на имота, поради което също не може самостоятелно да доведе до допускане на жалбата до разглеждане.
Основание за допускане на касационно обжалване дава вторият поставен от касаторите правен въпрос, а именно за противоречие със задължителната практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд, който следва да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, като в случая това се отнася до необсъденото възражение на ответниците, свързано с показанията, дадени от ищцата като свидетелка по гр.д.№ 489/ 2009 г., водено от брат й срещу същите ответници и за същия имот и след като този довод е бил изрично записан във въззивната жалба. По този въпрос, който е определящ за изхода на делото, обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 16.10. 2013 г. по гр.д.№ 155/ 2013 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
Указва на касаторката да внесе държавна такса от 60,77 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: