1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 08.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3412 / 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 108 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 538/2013 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен иска за делба, предявен от М. И. Б. и П. И. И. против А. И. П. и И. Т. Т. по отношение на един апартамент в [населено място] и дворно място в [населено място].
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с отказа на съда да уважи искането им по чл.30 ЗН. Правните въпроси, по които искат да се допусне касационно обжалване са относно приложението на чл.17, ал.1 ЗЗД, допустимо ли е оспорване на документа, представен по делото като контр летр и задължението на съда да открие производство по оспорването му, както и за допустимите доказателства в това производство. Вторият въпрос е свързан с разбирането на касаторите, че внукът е наследник по закон и за да се упражни спрямо него правото по чл.30, ал.2 ЗН не е необходимо приемане на наследството по опис. По така формулираните въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна оспорва жалбата, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са сестри и наследници на общия наследодател И. П. К., а ответникът И. Т. Т. е негов внук. Наследствените имоти са апартамент в [населено място], дворно място в [населено място] и лек автомобил, от които съдът е допуснал делба само на автомобила. За апартамента и дворното място е прието, че те приживе са прехвърлени на дъщерята А. И. и нейния син И. Т.. Прехвърлянето на А. И. е извършено с нотариален акт за дарение, но съдът е уважил възражението й, че тази сделка е привидна и нищожна, а действителната сделка е за покупко- продажба предвид представеното от страната споразумение с характер на контр летр, поради което имотът не следва да се дели. Не е допуснал свидетели за оспорване автентичността на подписа на наследодателя върху този документ, както и за доказване на факта, че указаната в него сума не му е заплатена, като е посочил, че доказателствата биха били допустими ако документът съдържаше волеизявление само на една от страните по договора- т.е. ако имаше характер на начало на писмено доказателство.
По отношение на дворното място в [населено място] не е обсъдено признанието на иска, направено от А. И. в качеството й на законен представител на втория ответник. Прието е , при направено възражение в този смисъл, че ищците не могат да се ползват от заявеното искане за намаляване на дарението, тъй като са приели наследството по опис едва след завеждане на делото и след срока по чл.61, ал.1 ЗС, като в тази част въззивният съд се е позовал на т.5 от ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касационното обжалване е допустимо по първия поставен правен въпрос, а именно за приложението на чл.30 ЗН във връзка с чл.17, ал.2 ЗЗД и за допустимите доказателствени средства във връзка с оспорване на документа- контр летр, представен за установяване симулативността на извършеното от наследодателя дарение и разкриване на действителните отношения между страните, които са във връзка с договор за покупко-продажба, с оглед невъзможността при такъв вид разпореждане да се иска възстановяване на запазената част на останалите наследници. В тази част решението противоречи на практиката на ВКС, изразена напр. в р.№ 163 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г., IV г.о., р. № 73 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 248/2012 г., II г. о., опр. № 1068 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2013 г., III г. о. и др., в които се приема, че обратното писмо трябва да е с доказана идентичност относно авторството на издателя- в случая бащата на страните. Относима е и практиката във връзка с оспорване на т.н.споразумение, което по същността си представлява частен диспозитивен документ.
Представените две решения на състави на ВКС са неотносими към правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е определящ за изхода на спора, тъй като в тях не се обсъжда възможността за оспорване на писмото-контр летр и за допустимите доказателствени средства. По въпросите, че искът за разкриване на симулацията е допустим и че следва да се установят действителните отношения между страните, като се прогласи, че е действителна прикритата сделка, ако тя отговаря на изискванията за форма, между решението на въззивния съд и представената съдебна практика няма противоречие.
По втория поставен правен въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване. Тъй като внукът не е призован да наследява, в тази част решението е в съответствие с постановката на ТР № 1/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, според което под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 – 10 ЗН, както и с т.5 от ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл.30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл.61, ал.1 ЗН срок за приемане на наследството по опис и по този начин да предотвратят намаляване на завещанието или дарението.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 538/2013 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на един апартамент- ап.№ 67, ет.2, вх.Д, ет.3 с идентификатор 12259.1017.49.5.20, находящ се в [населено място], [улица], № 19.
Указва на касаторите да внесат в седмодневен срок от получаване на съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 100 лв. и да представят в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: