Определение №367 от 15.5.2012 по гр. дело №1305/1305 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

С., 15.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 230/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 6 юли 2010 г. по гр.д.№ 6020/ 2008 г. на СРС, 40 състав, оставено в сила с решение от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 12374/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав, е отхвърлен иска, предявен от С. Д. и В. Т. против И. С. Г. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на един апартамент в [населено място],[жк], [улица], бл. 257 А, вх.А ет.6, ап.№ 23, с площ 96,69 кв.м.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационното обжалване се позоват на чл.280, ал.1, т.2- противоречиe с решения на състави на ВКС и т.3- липса на достатъчно ясна съдебна практика относно правния въпрос, разрешен от въззивния съд, а именно относно това кой е приложимият закон за придобиването на правото на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество в процеса на преобразуването им. Изложението се илюстрира с р. № 43 от 3.08.2010 г. по т.д.№ 505/ 2009г. на ВКС, І т.о., р.№ 238 от 9.08.2010 г. на ВКС, ІІ т.о., р.№ 33/ 6.04.2011 г. по гр.д.№ 992/ 2010 г., ІІ г.о., р.№ 978/ 6.01.2010 г. по гр.д.№ 3373/ 2008г. на І г.о., р.№ 373/ 8.06.2010 г. по гр.д.№ 4230/ 2008г. ІV г.о., р.№ 34/ 17.05. 2005г. по адм.д.№ 95/ 2004 г. на ОС-Габрово.
Ответникът не взема становище по жалбата и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявеният иск е за собствеността на един апартамент, за който ищците поддържат, че е бил закупен от техния баща и наследодател с договор от 23.12.1998 г., сключен с областния управител на С. по реда на чл.120 от Наредбата за държавните имоти и във връзка с §12, ал.2 и §13 от ПЗР на ППЗДС / отм/. Ответникът е оспорил твърдението, че наследодателят на ищците е бил собственик на апартамента с довода, че същият го е закупил като държавен имот с договор, сключен с областния управител, докато жилището било собственост на търговското дружество [фирма]. Не е доказал на какво основание самият той държи апартамента.
За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че областният управител може да продава само държавни имоти, докато процесният апартамент е бил собственост на [фирма] и продажбата е следвало да се извърши от дружеството и по реда на чл.18 ЗЗД, а именно с нотариален акт.
Правният въпрос, който обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като е пряко свързан с легитимацията на ищците по ревандикационния иск, е за това кой е бил собственик, по какъв ред и кой е приложимият закон, по който е следвало да се извърши разпореждането с процесния апартамент.
Като се има предвид, че е продадено жилище, построено като ведомствено, следва да се приеме, че решението е в противоречие с представеното решение № 373/8.06.2010 г. по гр.д.№ 4230/2008г., ІV г.о., в което се посочва, че Законът за държавата собственост, респ.Правилникът за неговото прилагане от 1996 г./ отм./ от една страна и Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/ 94 г. / отм./ уреждат продажба на жилища с различен статут.
Останалите представени решения на отделни състави на ВКС не разглеждат идентични казуси, тъй като в тях се обсъжда най-общо приложението на чл.17а ЗППДОбП / отм./ във връзка с придобиване на имущество от търговските дружества, докато в случая се касае за ведомствено жилище, чието строителство и разпределение е извършено преди началото на процесите на преобразуване и приватизация на държавното имущество.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а също и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй както конкретно по приложението на §12, ал.2 ППЗДС /отм/ няма представена съдебна практика на гражданските съдилища.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 12374/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по жалбата на В. И. Т. и С. И. Д.- вх.№ 108910/29.11.2011 г.
Указва на жалбоподателките да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 329 лв. в 7 дневен срок от съобщението и да представят в съда вносния документ.
При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top