1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 08.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 795/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2918/ 14.10.2010 г. по гр.д.№ 6948/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 482 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 8/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени исковете на Н. Д. И. и Д. С. И. против Й. Д. А., Ж. Г. А. и С. С. П. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на три помещения, намиращи се в избения етаж на сградата в [населено място], ул.Д., № 7, в УПИ І-612 в кв.81 по плана на града.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Правните въпроси, във връзка с които се иска допускане на касационното обжалване, са за статута на избените помещения при прехвърляне на жилището, към което те принадлежат. К. поддържат, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, според която помещения от посочения вид нямат самостоятелен статут и се прехвърлят заедно с жилището, което обслужват, дори и изрично да не са упоменати в нотариалния акт. В потвърждение на този довод се позовават на цитираните в изложението р.№ 265/ 19.03.2009 г. по гр.д.№ 6331/ 2007 г. на ВКС, І г.о., р.№ 1229/ 16.01.2009 г. по гр.д.№ 4889/ 2007 г. на ВКС, І г.о., р.№ 319/ 8.05.2009 г. по гр.д.№ 3683/ 2007 г. на ІІІ г.о., р.№ 1261/ 11.01.1995 г. по гр.д.№ 2070/ 94 г. на ІV г.о. и др., според които избените помещения се считат за принадлежност към жилището, което обслужват. С оглед позоваването на конкретни решения от практиката на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира само по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че с нотариален акт № 115/ 9.08.2005 г. и нот. акт № 177/ 17.05.2006 г. ищците са закупили целия втори етаж от жилищната сграда с площ 146 кв.м., както и две избени помещения, описани като „североизточното” избено помещение и „западното” избено помещение. Не е спорно също така, че лицето от което са закупили имота- С. С., е притежавал още три помещения в сутерена- пералня и две съседни на нея помещения, обединени в едно и с отделен вход, с предназначение за офис, които не са продадени. Според становището на ищците тези помещения също са принадлежност към жилището, което са закупили и затова са станали собственици и на тях, въпреки че изрично не са описани в нотариалния акт за продажбата. Това твърдение обосновават със статута на избените помещения, които не са самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към жилището, което обслужват и следват неговия режим на собственост.
Така предявеният иск е отхвърлен, като възивният съд е изложил съображения, че ищците са собственици само на това, което са закупили, включително и на двете изрично описани избени помещения, както и че няма пречка по закон, ако собственикът притежава повече избени помещения, да задържи няколко за себе си, а останалите да продаде заедно с жилището, както е станало и в настоящия случай. Прието е, че като принадлежност към главната вещ- жилището, избените помещения го следват по силата на чл.98 ЗС, но страните могат да уговарят друго, а именно, както е в случая, да прехвърлят две от обслужващите помещения, запазвайки останалите три за досегашните собственици. Същественото е, че ищците като собственици на жилище, не са лишени от обслужващо складово помещение.
С оглед на изложените съображения от въззивния съд, правният въпрос за статута на избените помещения е определящ за изхода на делото, но не може да се приеме, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, или че има противоречива практика на съдилищата. Както във всички приложени решения, така и в настоящото, се приема, че избените помещения имат несамостоятелен характер и следват собствеността на главната вещ- жилището, като в случая има и изрично разпореждане за тяхното прехвърляне. Останалите помещения след преустройството им не са вече складови помещения и не са принадлежност към жилището, продадено на ищците, поради което не са станали тяхна собственост.
Доводите, свързани с вида на процесното помещение са неотносими към спора, при наличието на две складови помещения, изрично описани като придобити от ищците при покупката на жилището.
Въпросът може ли продавачът, който има повече на брой избени помещения да прехвърли някои от тях, а други да запази за себе си, не е определящ за изхода на делото, тъй като засяга правото на собственост на ответника, докато в случая предмет на спора е собствеността на ищците, а техните права произтичат от това, което са договорили изрично при покупката на жилището, включително и двете избени помещения. Въпросът дали и кои складови помещения като принадлежност към жилището, са станали тяхна собственост, би възникнал , ако такива не бяха описани в нотариалния акт, но след като в него изрично е посочено, че жилището се продава заедно с две избени помещения, съобразно изразената воля на страните при сключване на договора, следва да се приеме, че именно това са обектите, придобити от ищците, както и че те не придобиват останалите избени помещения, които не са принадлежност към тяхното жилище.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение приема, че не е налице подържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради което и на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 482 от 31.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 8/ 2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: