3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
С., 21.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 895/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 692/16.02 2009 г. и решение № 469/ 31.07.2009 г. по гр.д.№ 290/ 2007 г. на Шуменски районен съд, оставени в сила с решение от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 624/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответниците Г. К., С. К. и Ю. А., че ищцата Д. А. Х. е собственик на апартамент № 6 в жилищната сграда в [населено място] [улица], ответникът Г. К. е осъден освен това да й предаде и владението на имота, а по отношение на другите двама ответници ревандикационният иск е отхвърлен, тъй като те не владеят имота.
Срещу решението са подадени две касационни жалби- първата от Ю. А. и втората- общо от Г. К. и С. К..
Първата жалба се отнася до уважаване на установителния иск за собственост по отношение на Ю. А., като се твърди, че решението е постановено в противоречие с друго решение на ВКС- р.№ 10 от 2.02.2009 г. по гр.д.№ 6194/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., разглеждащо аналогичен случай, но за друг апартамент в същата сграда. С оглед на тези твърдения поддържаното основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не по т.3, както се посочва в изложението.
Втората жалба е свързана с неуважаване възражението на ответниците, че са придобили имота по давност и поставя като материално правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, този за прилагането на придобивната давност, основанията за спиране и прекъскване на давностния срок и заличаване на този ефект при отхвърляне на иска. К. считат, че по този въпрос решението е в противоречие с други решения на състави на ВС и ВКС, като представят р.№ 452/ 20.05.2005 г. по т.д.№ 748/ 2004 г. на ІІ т.о., р.№ 816 от 5.08.91 г. по гр.д.№ 609/ 91 г. на І г.о., р.№ 631/26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/ 2008 г. на ІІІ г.о., р.№ 1735 от 11.11.2002 г. по гр.д.№ 2049/ 2001 г. на ІV г.о., р.№ 445 от 16.05.2005 г. по гр.д.№ 738/ 2004 г. на ІІ т.о., р.№ 2045/ 25.09.63 г. по гр.д.№ 1408/ 63 г. на І г.о.- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството е образувано по иск на Д. А. Х. срещу тримата ответници за признаването й за собственик на апартамент № 6 в сградата на Ж. „М.” [населено място], съгласно нот.акт №67/ 16.09. 2004 г. по н.д.№ 843/ 2004 г. на нотариус К. М.- рег.№ 222., съставен на основание чл.35 от ЗЖСК и за предаване владението на имота от ответниците Г. и С. К..
Последните са противопоставили възражение за придобиване на имота по давност, но то не е уважено, като е прието, че давността е била спирана и прекъсвана в съответствие с разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД предвид воденото между страните дело за ревандикация на същия имот, производството по което е продължило от 1989 до 2008 г.
От данните по делото е установено, че първоначално апартаментът е бил разпределен на ищцата като член-кооператор на Ж., но през 1989 г. е издадено решение на ОС на Ж. за предоставяне на жилището на Г. К. и съпругата му Е. К., които от своя страна го дарили на сина си С. с нотариален акт № 5 от 10.07. 1990 г., а той го продал на Ю. А. с нотариален акт № 103 от 10.11.2004 г.
Тъй като Д. Х. не освобождавала жилището и оспорвала правата им Г. и Е. К. предявили на 30.11.1989 г. срещу нея иск по чл.108 ЗС, по който е образувано гр.д.№ 1483/ 89 г. на Шуменски районен съд, а след това преминали към установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК. За легитимацията си са се позовали на права, придобити от Ж., а ответницата е противопоставила довод за нищожност на решението на ОС на Ж. за приемане на ищците за член- кооператори и предоставяне на жилището. С влязло в сила решение от 10.04. 2008 г. по гр.д.№ 2008 г. на ВКС искът е бил отхвърлен, тъй като междувременно легитимационния акт на Г. и Е. К.- решението на ОС на Ж., е било признато за нищожно.
По настоящото дело, след като не са уважени възраженията им срещу придобивното основание, с което ищцата се легитимира като собственик, ответниците Г. и С. К. са направили и възражение за придобиване на имота по давност. За да го отхвърли съдът е приел, позовавайки се на разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД, че давността е била спряна и прекъсната за периода на водене на иска за собственост по гр.д.№ 1483/ 89 г., производството по което е приключило с решението на ВКС от 10.04.2008 г.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че въпросите за придобивната давност и нейното спиране и прекъсване са съществени за изхода на делото и обосновават допустимост на касационното обжалване. В същото време решението на въззивния съд, който зачита като основание за прекъсване на давността делото по ревандикационния иск, водено от настоящите ответници срещу ищцата, по което дело нито ищците, нито ответницата са се позовавали на придобивна давност, е в противоречие с представеното решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. отделение, където се приема, че чл.116, б.”б” ГПК би имал приложение само в хипотеза, при която е предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, каквато в случая не е налице.
Визираното противоречие е основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите представени решения разглеждат други хипотези, главно на погасителната давност за облигационни вземания, поради което са неотносими към настоящия случай и не обосновават допустимост на обжалването.
По изложените съображения жалбата на Г. и С. К. следва да се допусне до разглеждане.
Правата на Ю. А. са производни от тези на първите двама касатори, поради което касационното обжалване следва да се допусне по отношение на цялото решение на въззивния съд.
Водим от горните съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 624/ 2009 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в 7 дн. срок от съобщението 120 лв. държавна такса по сметка на ВКС и да представят в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбите подлежат на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: