1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 13.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 32/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 302 от 24.09. 2012 г. по гр.д.№ 382/ 2012 г. по описа на Добрички окръжен съд е обезсилено решение № 33 от 21.05. 2008г. по гр.д.№ 316/ 2006г. на Районен съд Каварна и производството по делото е прекратено поради нередовност на исковата молба.
Ищцата М. П. Ч. е обжалвала решенето на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като се твърди, че процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд са свързани с редовността на исковата молба от гледна точка на изискването за нейното вписване и индивидуализацията на имота- предмет на спора, както и материалноправния въпрос за възможността за придобиване по давност на реална или идеална част от урегулиран недвижим имот. Твърди се, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в ТР №3 от 19.07.2009 г. и ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, а също и поради отсъствието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция. При първоначалното му разглеждане предявеният от М. П. Ч. ревандикационен иск е бил уважен, като същата е призната за собственик на поземлен имот № 58596.501.86 по кадастралната карта на [населено място], [община] от 2006 г., с площ 1004 кв.м., ведно с построената в имота къща за живеене с идентификатор № 58596.501.86.1, а също така ответниците са осъдени да й предадат владението на имота, като е направено и уточнението, че ПИ имот участва в УПИ ІІІ-70 с 650 кв.м. и в УПИ ІV-70 с 354 кв.м. съгласно регулационния план на селото от 1953 г.
С решение № 501 от 17.05.2012 г. по гр.д.№ 675/ 2009г. на ВКС, І г.о. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се изясни каква площ от двата парцела УПИ VІІІ-70 и УПИ ІV-70 в кв.15 по плана на селото от 1953 г. е владяна от ответниците, както и относно приложението на чл.181, ал.3 З., а съща и за да се произнесе съдът относно предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на собственост върху жилищната сграда, отделно от дворното място.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че има нередовност в исковата молба относно имота- предмет на спора, поради което дал указания на ищцата да индивидуализира имота по последния действащ ПУП на населеното място, както и да впише допълнителната искова молба, с която като ответници са привлечени и лицата Ж. В. Д., М. А. Д. и И. И. Н.. С обжалваното решение е прието, че тези указания не са изпълнени, поради което въззивният съд обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че и по двата визирани в изложението процесуалноправни въпроса има основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за вписването на исковата молба, доколкото в жалбата се твърди, че указанието, дадено от съда не е било достатъчно ясно и конкретно, е допуснато противоречие с т.3 от ТР № 3/ 2009г., с която е прието, че основание за връщане на исковата молба е неизпълнение на изрично указание на съда за нейното вписване.
По въпроса за редовността на исковата молба с оглед индивидуализацията на имота обжалването следва да се допусне поради противоречие на решението с постоянната съдебна практика относно начина и характеристиките, с които следва да се опише един недвижим имот, предмет на ревандикационен иск и с практиката по приложението на чл.294, ал.1 ГПК във връзка със задължението на въззивния съд да изпълни указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона. И по двата въпроса обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради прекратяване на делото въззивният съд не се е произнесъл по материалноправния въпрос за придобиването по давност на част от урегулиран имот, поради което като не е бил определящ за крайния изход на делото, този въпрос не може да обоснове допускане на жалбата до касационно разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 24.09. 2012 г., постановено по гр.д.№ 382/ 2012 г. по описа на Добрички окръжен съд,
Указва на М. П. Ч. да внесе по сметка на ВКС в седемдневен срок от получаване на съобщението сумата 36 лв. за държавна такса и да представи в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: