1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 04.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 562/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 878/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б състав са отхвърлени исковете, предявени от Жива И. Ф., М. Б. А., А. А. и Й. А., както следва- 1. иск по чл.97, ал.1 ГПК срещу [фирма] за признаване на ищците за собственици на ? ид.ч. от магазин в [населено място], [улица], на партерния етаж, целият с площ 45, 57 кв.м., ведно с 350/9110 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място ; 2. иск по чл.33, ал.2 ЗС срещу [фирма] и [фирма] за изкупуване на ? ид.ч. от процесния магазин или евентуално от цялото търговско помещение от 321, 23 кв.м., в което магазинът е включен, както и 3.иск по чл.108 ЗС срещу [фирма] за предаване владението на имота.
В останалите части, с които първоинстанционният съд се е произнесъл по другите искове, предявени от ищците, а именно по чл.97, ал.1 ГПК срещу Столична община, срещу [фирма] и ТБ [фирма] решението е обезсилено и производството по делото в тези части е прекратено, с изключение на иска за собственост на 1/ 2 от 33,47/ 321, 23 ид.ч. от същия магазин, предявен срещу [фирма], [фирма] и Столична община, в която част делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по действително предявените искове, които според въззивния съд са за установяване на собственост от цялото търговско помещение с площ 321, 23 кв.м., а не от магазин от 45, 23 кв.м., съответно 33, 57 кв.м., както се е произнесъл първоинстанционния съд.
Ищците са подали касационна жалба срещу двете части от решението на въззивния съд / без частта, касаеща иска срещу ТБ „Б.”/, като поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулират редица процесуални и материалноправни въпроси, които според тях са определящи за изхода на делото и са залегнали в решението на въззивния съд. Поддържат, че тези въпроси са решени от съда в противоречие със съдебната практика и това е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или пък че по същите въпроси е налице противоречива съдебна практика- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускането й до разглеждане.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Относно фактите по делото, предявените искове и даденото от въззивния съд разрешение
Спорът по делото е за имот- магазин от 45, 57 кв.м. в [населено място] [улица], бивша собственост на А. В., отчужден на основание чл.98 З. в полза на държавата за изграждане на комплекс за обществено хранене „К.”. Наследници на А. В. са били А. А. и Л. Ф.. По искане на А. А. на основание чл.4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и др. отчуждаването на имота е отменено за ? ид. ч. от магазина и съответната част от общите части на сградата и дворното място. С нот.акт от 2001 г. А. А. е дарила ? ид. ч. от възстановения й имот в полза на Ж. Ф.. Установено е по делото, че след отчуждаването магазинът е включен в търговски комплекс „К.” и е предоставен на ОФ „С.”, а след това включен в капитала на [фирма]. Последното дружество е продало комплекса на [фирма], чийто правоприемник е ответникът [фирма], който понастоящем владее целия имот. Частта на другия съсобственик Л. Ф. е останала невъзстановена, тъй като искането й за отмяна на отчуждаването не е уважено, видно от приложеното адм.д.№ 657/94 г. на СГС.
Настоящото дело е образувано по искове, предявени от наследниците на А. А. и от Ж. Ф., които на първо място са поискали да се установи, че по силата на извършеното възстановяване са собственици на ? ид.ч. от бившия магазин, от което да се направи извод, че [фирма] е продало имот, част от който не е негова собственост, както и че е била налице съсобственост между ищците и това дружество. На второ място е предявен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от страна на ищците на продадената от [фирма] негова част от имота, както и иск за предаване на владението, осъществявано от последния приобретател [фирма]. Вторият и третият иск са при условията на евентуалност- в случай, че ищците бъдат признати за съсобственици в магазина от 45, 57 кв.м. / респ. 33, 47 кв.м./ и им се разреши да изкупят частта на [фирма].
На стр.11 от решението на въззивния съд е направен фактическия извод, че имотът не съществува на място, променен е изцяло и на практика е унищожен при изграждането на комплекса за обществено хранене.
Това състояние е отчетено и от ищците, които са предявили същите искове и в същото съотношение и във втори вариант- при положение, че магазинът не съществува реално, а е част от по-голямото търговско помещение от 321, 23 кв.м., като в този случай се иска изкупуване на целия имот.
Наред с тези искове ищците са поискали по реда на чл.97, ал.1 ГПК самостоятелно установяване на правото им на собственост и по отношение на Столична община и на ответника [фирма]. По тези искове е имало произнасяне от първоинстанционния съд, но въззивният съд е приел, че исковете са надопустими и затова обезсилил решението и прекратил производството по тях. По другите искове се е произнесъл по същество и ги е отхвърлил, като приел, по реда на косвения съдебен контрол, че имотът неправилно е възстановен на ищците, тъй като мероприятието, за което е бил отчужден, е реализирано.
Относно изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване
1. Първият процесуален въпрос е свързан с твърдението на касаторите за частична недопустимост на въззивното решение, а именно относно разглеждането по същество и отхвърляне на обусловения иск по чл.33, ал.2 ЗС при положение, че решението на първоинстанциония съд по обуславящия установителен иск за наличие на съсобственост е обезсилено като недопустимо и делото в тази част е върнато за ново разглеждане. Има се предвид втория вариант на исковата претенция, при който предпоставката е, че магазинът не съществува реално, а част от него от 33, 47 кв.м. е включена в площта на търговското помещение от 321, 23 кв.м., поради което предмет на исковете е признаване права на ищците върху ? ид.ч. от 33,47 / 321, 23 ид.ч. и съответно изкупуване на другата част от имота.
Въпросът е свързан с довода за недопустимост на една част от въззивното решение и може съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС да се повдигне и служебно, когато съществува такава вероятност. В случая предмет на установителния иск за собственост и на иска по чл.33, ал.2 ЗС е идеална част от търговско помещение от 321 кв.м. Тези искове са предявени като евентуални, при положение че не бъдат уважени аналогичните главни искове по отношение на реално съществуващ магазин от 45, 57 кв.м. Главните искове действително са отхвърлени и затова съдът е пристъпил към разглеждане на евентуалните такива- по чл.97, ал.1 ГПК и чл.33, ал.2 ЗС относно признаване съсобственост и право на изкупуване от по- големия обект- търговско помещение от 321,23 кв.м., в който от бившия магазин са инкорпорирани 33,47 кв.м. Искът за изкупуване е обусловен от това дали на ищците ще се признае право на съсобственост в тази обект. При положение, че първият иск не е разгледан /делото в тази част е върнато за ново разглеждане от районния съд и е висящо/, въззивният съд не би могъл да се произнесе и по иска по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като този иск е на разположение само на съсобственик в имота, а по този въпрос предстои произнасяне от районния съд. Вместо това възивният съд е отхвърлил иска по чл.33, ал.2 ЗС и в частта относно изкупуването на част от търговско помещение от 321,47 кв.м. преди да е установено дали ищецът е съсобственик в този обект. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че в частта за отхвърляне на иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеална част от търговско помещение от 321,47 кв.м. са налице предпоставките за провеждане на касационен контрол върху въззивното решение, поради което жалбата следва да се допусне до разглеждане с оглед вероятната основателност на довода за недопустимост на решението в посочената част, както и в частта по иска по чл.108 ЗС, който също е обусловен от признаване права на ищците върху ? ид.ч. от 33,47 / 321, 23 ид.ч. от голямото търговско помещение.
2. Относно частта, с която решението на районния съд за признаване съсобственост в търговско помещение от 321, 47 кв.м. се обезсилва, се поставя правният въпрос дали не се касае за очевидна фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд, а не до произнасяне по непредявен иск, както е приел въззивният съд, тъй като последиците при двата вида пороци на решението биха били различни. Според касаторите в тази част решението противоречи на р. № 671/ 9.01.98г. по гр.д.№ 416/97г. на ВКС, 5 чл.състав и на р. № 2192/ 12.12,84. по гр.д.№ 1124/84г. на ВС, ІІ г.о., което обуславя допустимост на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При съпоставяне на тези решения с обжалваното решение на въззивния съд обаче се установява, че такова противоречие няма, тъй като посочените решения разясняват, в съответствие с утвърдената съдебна практика по въпроса, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и изразяването й в диспозитива на решението, докато в настоящия случай възивният съд е приел, че поради твърде общите мотиви на районния съд, липсата на точен доклад и разграничаване на отделните искове, въобще не може да се провери дали той е формирал някаква воля по тази част от спорния предмет и каква е тя, за да се съпоставя с начина на външното й изразяване в диспозитива на решението. С оглед липсата на доказателства за противоречива съдебна практика следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на тази част от възивното решение.
3.Следващият процесуален въпрос е за това допустимо ли е било да се пререшава спора за възстановяване на имота, при положение, че ответникът не е противопоставил такова възражение. Този въпрос е свързан въобще с въпросите за допустимост на косвения съдебен контрол, с оглед на това, че общината трябва да е обвързана от извършеното от нейния кмет възстановяване, а чрез нея- и правоприемниците й, които са придобили права след възстановяването на имота. В този смисъл са третият, четвъртият и петият процесуални въпроси и двата материалноправни въпроса, като по тях се поддържа, че е налице противоречие с ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставените въпроси възивният съд е взел отношение при разглеждане на установителния иск за собственост на ? ид.ч. от реално обособен и съществуващ като самостоятелен обект на собственост магазин от 45, 57 кв.м. / а след преустройството 33, 57 кв.м./-т.е. по първия вариант, в който са разработени предявените искове. По делото е безспорно устанановено, а се признава и от ищците, че такъв магазин фактически не съществува. Това обстоятелство е определящо за изхода на делото, тъй като каквото й да е разрешението по правните въпроси, развити от касаторите, то не би променило крайния резултат по делото за отхвърляне на иска, поради отсъствието на обекта на търсената защита. Съгласно ТР № 1/ 2009г на ОСГТК на ВКС правните въпроси, с които може да се обоснове допустимост на касационното обжалване, трябва да са съществени и от тяхното разрешаване да зависи крайния изход на делото, която предпоставка с оглед на изложените съображения в случая липсва, поради което в тази част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Въззивният съд би следвало да вземе отношение по същите правни въпроси, разглеждайки исковете във втория вариант, в който те са предявени, а именно при условието, че магазинът не съществува реално, а е включен в по-голямото търговско помещение от 321, 23 кв.м., поради което претенцията на ищците е за ? ид.ч. от 33, 47/ 321, 23 ид.ч. от него. В тази част обаче решението на първоинстанционния съд е обезсилено поради произнасяне по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане, а самото въззивно решение в тази част не се допуска до касационно обжалване / вж.т.2/. Следователно от страна на въззивния съд няма произнасяне по развитите в изложението правни въпроси, поради което с оглед на тях не би могло да се допусне и касационно обжалване.
.
4.Шестият процесуален въпрос се свърза с оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при обсъждане на доказателствата и изясняване на спора относно това дали мероприятието е реализирано. Ако са допуснати такива нарушения, това съставлява основание за неправилност на решението по чл.281 ГПК, но доводите не могат да се обсъждат на този предварителен етап от производството, в който се проверява допустимостта на самото касационно обжалване с оглед на критериите по чл.280, ал.1 ГПК.
5.Седмият, осмият, деветият, десетият и единадесетият въпроси са свързани с допустимостта на предявените установителни искове, които възивният съд не е приел за разглеждане по различни съображения, свързани с липсата на правен интерес. По принцип тези съображения на въззивния съд са в противоречие с установената съдебна практика, че право на иск по чл.33, ал.2 ЗС има само съсобственикът, което обуславя правният интерес от предварително установяване на това условие, и то срещу двете страни по договора, тъй като той е сключен за целия имот, включително и за частта, която не принадлежи на съсобственика- прехвърлител. В случая обаче не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като обявените за недопустими установителни искове се отнасят до първи вариант от исковата претенция- за признаване право на собственост и изкупуване на магазина като отделно съществуващ обект, за които се прие че по начало няма да се допуска касационно обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.03.2012 по гр.д.№ 878/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-б състав в следните части:
1.В частта, с която е отхвърлен иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявен срещу [фирма] и [фирма] за изкупуване на търговско помещение от 321, 23 кв.м.
2.В частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС срещу [фирма] за предаване владението на същия имот от 321, 23 кв.м
Указва на касаторите, че следва в 7 дн. срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС и да представят в съда документ за внесена държавна такса в размер на 2654 лв. за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: