3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 07.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 891 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 268 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 1713/2008 г. на Шуменски районен съд, потвърдено с решение от 2.03.2010 г. по гр.д. № 746/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от Д. Й. и В. Й. против [фирма]- [населено място] за признаване на ищците за собственици на един апартамент- ап. № 51, втори етаж, вход 3 в сградата на [улица], [населено място].
Ищецът Д. Й. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като посочва и по кои от съществените правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, следва да се извърши касационна проверка на решението.
Ответникът оспорва жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
Решението е постановено при участието на третите лица С. С. К. и М. К., помагачи на ищеца, които поддържат жалбата му.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са трети лица в производството по изп.д. № 462/ 2000 г., които са заварени в имота и заявяват собствени права върху него, изключващи правата на взискателя [фирма]. При условията на чл.417 ГПК / отм./ са предявили иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на твърдението си, че са собственици на имота. Позовават се на покупко-продажба с лицето М. К., както и на основание придобивна давност.
Относно произхода на имота е установено следното:
Първоначален собственик съгласно акт за държавна собственост № 6379 г. от 1.03.1993 г. е бил ответникът [фирма]- Шумен.
През 1997 г. апартаментът е продаден на наемателката Г. Г., за което тя се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 139/ 3.12.1997 г.
На 13.09.1999 г. с нот.акт № 24/ 99 г. Г. продала имота на Л. Б. С..
С влязло в сила решение по гр.д.№ 1154/ 99 г. по иск на [фирма] срещу Г. Г. е признато, че същата не е собственик на апартамента, тъй като не й е прехвърлен по надлежния ред и е осъдена на основание чл.108 ЗС да го предаде на ищеца.
Въз основа на решението е образувано изп. дело № 462/ 2000 г.
С оглед продажбата от 13.09.99 г. в имота е заварен купувачът Л. Б. и изпълнението е било насочено срещу него. В срока по чл.417 ГПК / отм./ той е предявил установителен иск срещу [фирма] и Г. Г., за да бъде признат за собственик, но искът му е отхвърлен. Въпреки това не е изваден от имота, а същият е изнесен на публична продан за негово задължение по изп.д.№ 2121/ 2004 г. и възложен с постановление на съдия- изпълнителя от 12.05.2004 г. на купувача М. К.. Последният го продал с нот.акт № 61/2004 г. на настоящите ищци Д. Й. и В. Й., които са заварени в имота при подновяване изпълнителните действия по изп.№ 462/ 2000 г. Претенцията им е била да бъдат признати за собственици, тъй като от направената проверка в службата по вписвания не се е установило, че имотът не принадлежи на техните праводатели. Така предявеният иск е отхвърлен по съображения, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на правото на собственост и след като длъжникът Л. Б. не е бил собственик на изнесения на публична продан недвижим имот, не са станали такива и купувачите, както и следващите приобретатели, каквито се явяват настоящите ищци и касаторът. Не е уважено и твърдението на ищците за придобиване на имота по кратката 5 годишна давност, тъй като тяхното владение е само за периода от 19.08.2004 г. до предявяването на исковата молба на 15.07.2008 г. / т.е по-малко от 5 години/, а не могат да присъединят и владението на предишния собственик М. К., тъй като на практика той не бил установил владение върху имота, придобит чрез публичната продан, а в същия е останал длъжникът Л. Б.. Ищците са изложили и твърдения, че Л. Б. е владял имота необезпокоявано от момента, в който го закупил на 13.09.1999 г., но не е изяснено във връзка с каква своя позиция правят това изявление.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че съществени за изхода на делото са въпросите, залегнали в т.1 и 4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно относно това дали ищците могат да се позоват на придобиване на имота по давност, вкл. с присъединяване владението на предишните собственици, осъществявал ли е владение М. К., макар и лично да не е упражнявал фактическа власт върху имота, какъв е видът на владението- добросъвестно, съответно с прилагане на кратката придобивна давност или обикновено, при което е необходим 10 годишен срок на владение, може ли съдът служебно да се произнася по въпроса има ли прекъсване на давността без да е направено възражение от собственика, както и по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и твърдения на ищците и да разкрие значението им за спора, както и да им даде съответна правна квалификация / в случая по довода, че праводателите на ищците са владяли имота чрез другиго, както и относно довода за присъединяване на необходимия срок и от владението на предходния приобретател Л. Б./. Относно непроизнасянето по последните доводи е налице противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 7/65 г., ППВС № 1/ 85 г. и ТР № 1/ 2001 г. на ВКС във връзка с приложението на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и запазила значението си и при действието на ГПК от 2007 г.- чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 2.03.2010 г. по гр.д.№ 746/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд.
Указва на касатора Д. М. Й. да внесе в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 203 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: