1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 24.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 633/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 2.01.2008г. по гр.д.№ 22470/2006 г. на Софийски районен съд, 41 състав, оставено в сила с решение от 29.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/2008г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл.38а Ж. ответниците Л. Г. Н. и [фирма] са осъдени да предадат на С. Р. М. в качеството му на член- кооператор на Ж. „Б. х.” владяния от тях апартамент № 88 в [жилищен адрес] с площ 129, 25 кв.м., в [населено място], м.”К. село-Плавателен канал”, [улица].
По направен отказ от иска производството по отношение на ответника [фирма] е прекратено.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подала Л. Г. Н., като твърди на първо място, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е установил качеството си на член- кооператор. Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил довода за възможността да се придобият по давност идеални части от апартамента чрез владение на реална част от него. Решението е и необосновано и постановено в противоречие на материалния закон досежно извода на съда, че владяната от касаторката реална част представлява незаконен строеж, не отговаря на нормативните изисквания за нов самостоятелен жилищен имот, каквото е предназначението му и като такъв не е годен обект на собственост и не може да бъде придобит по давност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя въпросите за недопустимост на въззивното решение / при което жалбата би следвало да се допусне до разглеждане без да се излагат основания по чл.280, ал.1 ГПК/, процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички наведени от защитата на страната доводи, да се докаже наличието на членствено правоотношение за ищеца, предявяващ иска по чл.38а Ж. като процесуален субституент на кооперацията, както и материалноправните въпроси за това допустимо ли е придобиване по давност на обособена без законно преустройство реална част от един апартамент, незаконно ли е преустройството на обект в сградата, която не е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ и може ли да се придобие по давност идеална част от апартамента чрез владение на реална част от същия. По тези въпроси се иска касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал., т.1 и 3 ГПК, като се представя съдебна практика, на която според касаторката обжалваното решение противоречи.
Ответникът С. Р. М. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е прието, че ищецът е член – кооператор в Ж. „Б. х.” и при разпределението на обектите получава ап. № 88 в бл. 259. Строежът е завършен през 1994 г., като по същото време ответницата е установила владение върху реална част от същия апартамент, преустроена в лекарски кабинет и го ползва като такъв и понастоящем, с което обосновава и възражението си за придобиване на същата реална част по давност. Съдът е уважил иска, като е отхвърлил това възражение със съображения, че владяната от ответницата реална част от апартамента не отговаря напълно на всички нормативни изисквания за нов самостоятелен жилищен обект и не може да съществува като годен обект на правото на собственост, поради което не е възможно и да бъде придобита по давност. В писмени бележки представени по делото пред въззивния съд касаторката е поддържала, при условията на евентуалност и възражение за придобиване по давност на идеална част от апартамента чрез владение на реална част от същия, по което възражение възивният съд не се е произнесъл. В протокола от съдебното заседание на 13.10.2014 г., на което са проведени устните състезания, не е отразено становището на ответницата, както и на нейния процесуален представител, въпреки че са присъствали на делото.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че определящ за изхода на спора, който се е развил по реда на отменения ГПК съгласно §2, ал.1 от ПЗР на действащия ГПК, е процесуалноправният въпрос за приложението на чл.188 ГПК / отм./ изискващ от съда да обсъди всички искания и възражения на страните. По въпроса има задължителна съдебна практика, според която съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните, в какъвто смисъл е и представеното р.№ 7/ 8.02.2012 г. по гр.д.№ 510/ 2011 г., ІІ г.о., а конкретно за въззивния съд се отнася и т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е указано, че като съд по съществото на спора той следва да изложи собствени фактически и правни изводи по всички искания и възражения, постъпили по делото, както и т.6 от същото тълкувателно решение, според което ответникът може до приключване на устните състезания пред въззивния съд да направи като защитно средство и нови възражения, вкл. и възражение за придобивна давност. В настоящия случай въззивният съд не е разгледал възражението за придобиване по давност на идеална част от целия апартамент № 88, поради което решението е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика и това обосновава допустимост на касационното обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Материалноправният въпрос за възможността да се придобие по давност идеална част въз основа на владение на реална част от имота не налага допускане на обжалването, тъй като по този въпрос въззивният съд не е взел становище и не е дал разрешение, както се изисква съобразно т.1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите правни въпроси също не обосновават допустимост на касационното обжалване на този етап от производството, тъй като произнасянето по тях е обусловено от отговора на възражението за придобиване по давност на идеална част от апартамента.
Д. за липсата на легитимация на ищеца поради недоказано качество на член-кооператор не сочи на вероятна недопустимост на въззивното решение, за да може жалбата да се приеме за разглеждане служебно и без позоваване на основанията по чл.280, ал.1, ГПК, тъй като това е въпрос по съществото на спора, а не за допустимост на предявения иск. От друга страна, поставен като материалноправен, въпросът също не обосновава допустимост на обжалването, тъй като от данните по делото е видно, че ищецът е приет за член- кооператор с протокол от 20,27 април 2002г., като му е бил разпределен апартамент № 43, а с протокол от 8.07.2006г. му е разпределен и процесния апартамент № 88.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.10.2014 г. по гр.д.№ 1376/ 2008г. по описа на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав.
Указва на Л. Г. Н. да внесе в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като в същия срок представи в съда вносния документ. При неизпълнение в срок касационното жалба подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: