3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 08.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1025/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК-
С решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 3256/2006 г. на Софийски районен съд, 45 състав, оставено в сила с решение № 6167/ 28.08.2015 г. по гр.д.№ 698/2012 г на Софийски градски съд, ГО, ІІ”в” състав, е отхвърлен иска, предявен от М. Б. С. срещу А. Т. Ц. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на три помещения- кухня, тоалетна и коридор, представляващи част от таванска гарсониера, цялата с площ 33 кв.м., находяща се на четвъртия етаж на сградата в [населено място], [улица], № 54.
Въззивното решение е обжалвано от ищцата, която развива оплаквания за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата по делото. Счита че съдът неправилно не е кредитирал експертизата от 8.02.2007г., представена пред първоинстанционния съд, не е обсъдил други налични по делото доказателства, както и доводите на касаторката.
Основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но не се обосновава противоречие с практиката на ВКС, а са развити съображения само за основанието по т.3, тъй като касаторката счита, че формулираните правни въпроси са от съществено значение за прилагане на закона и за развитие на правото. Според изложението към жалбата това са следните въпроси : 1. Следва ли съдът да основава решението си само на приетото по делото заключение на тройна експертиза, противоречаща на първоначалната експертиза и която не се основава на всички относими по делото писмени материали и свидетелски показания? 2. Допустимо ли е съдът да се доверява изцяло на приетата тройна експертиза, която почива само на част от писмените документи, които не установяват в пълнота фактическото положение на спора? 3.Следва ли съдът да постанови решение без да анализира обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и да кредитира само тези, които ползват ответницата, без да аргументира конкретна причина за да не кредитира доказателства, подкрепящи иска? 4.Следва ли съдът в решението да достигне до обективната истина по делото и допустимо ли е това да стане без да анализира доказателствата, които подкрепят едната страна и да обоснове решението си само на доказателствата, които подкрепят другата страна по делото?
Ответната страна не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищцата и ответницата са собственици / респ. ищцата притежава право на ползване/ на съседни апартаменти / съответно № 14 и № 15/ на четвъртия надпокривен етаж на сградата в [населено място] , [улица]. Исковата молба е била предявена поради това, че според ищцата ответницата е завзела и приобщила към своя апартамент три от помещенията в нейното жилище, а именно кухня, тоалетна и коридор. По делото са приети няколко технически експертизи, писмени доказателства, архитектурен проект от 1939 г., документи за собственост, кореспонденция и актове на административните и технически органи във връзка със сградата. Вещите лица са извършили и оглед в двата апартамента. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че на място разположението на процесните помещения, както и на всички помещения в двете жилища съответства на архитектурния проект за построяване на сградата. Констатирана е и липсата на каквито и да е преустройства, извършени от ответницата, които да са довели до изменение границите на нейния апартамент и навлизане в апартамента на ищцата. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приел, че искът по чл.108 ЗС е неоснователен и го отхвърлил.
Видно е от изложеното, че правните изводи на съда се базират на събраните по делото доказателства и изяснената чрез тях фактическа обстановка, като същественото обстоятелство, определящо изхода на спора е приетото от съда, че от страна на ответницата няма навлизане в жилището на ищцата и завземане на процесните помещения. Формулираните от касаторката въпроси касаят именно тези фактически изводи, до които е достигнал съдът, като според касаторката те са необосновани и неправилни, тъй като съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно не са поставени правни въпроси по смисъла на разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, а са развити оплаквания за неправилност на решението, които не могат да се разглеждат на този етап от производството. Въпреки че се поставят като правни въпроси, обосноваващи допускане на обжалването, всъщност въпросите засягат конкретни доказателства по делото, а нямат абстрактен и принципен характер, за да може като се даде отговор по тях с решението по чл.290 ГПК, то да послужи за уеднаквяване на съдебната практика или за точното прилагане на закона и за развитие на правото, какъвто е смисълът на касационното производство, уредено според действащия ГПК от 2008 г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основанията, подържани от касаторката и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6167/ 28.08.2015 г. по гр.д.№ 698/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ”в” състав.
Определението не подлежи на обжалване-
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: