4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 23.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1624/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 418 от 19.01.2015г. по гр.д.№ 5155/2014 г. на Софийски градски съд са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] против [фирма], [фирма] и [фирма] за разваляне на договори за право на строеж, а спрямо [фирма] и на договор за ипотека, учредени върху имот с идентификатор 68134.4332.1526, находящ се в [населено място], кв.Горна Баня.
Със същото решение е признато за установено по отношение на тримата ответници, че [фирма] и [фирма] не са собственици на правото на строеж, а [фирма]- че не притежава обезпечение върху същия имот поради погасяване на правото на строеж по давност.
В първата част- относно отхвърлените искове по чл.87, ал.3 ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във втората част с решение № 2031/ 22.10.2015г. по гр.д.№ 1800/2015 г. на Софийски апелативен съд, съдът е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото в тази част.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца [фирма], който счита, че с прекратяване на делото е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване да се допусне по следните правни въпроси :
1.Процесуално допустимо ли е изменението на иска по чл.214 ГПК да се допусне мълчаливо без постановяване на нарочно определение?
2. Допустимо ли е изменение на предявен конститутивен иск за разваляне на договор за учредяване право на строеж / респ. учредяване на ипотека/ чрез предявяване на отрицателен установителен иск за погасяване по давност на същото право на строеж и дали предметът на спора не се отнася до едно и също основание- погасяване на правото на строеж поради неупражняването му в срок от пет години?
3. Отсъствието на нарочно определение за приемане изменението на иска и неизготвянето на допълнителен доклад представляват ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?
4.Въззивният съд следи ли служебно за нарушенията по т.3 ?
5. Допустимо ли е изменение на иска по реда на чл.214 ГПК чрез въвеждане на ново основание в условията на евентуалност спрямо първоначално предявения иск ?
6.Допустимо ли е изменение на иска по чл.214 ГПК чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане срещу нов ответник към вече заявените в исковата молба, в случаите когато предметът на двата иска се отнася до общи права и задължения или права и задължения, почиващи на едно и също основание ?
7.Допустимо ли е горното изменение да се направи при условията на евентуалност ?
8.Погасяването на правото на строеж поради нереализирането му в предвидените в чл.67 ЗС срокове представлява ли общ юридически факт във вътрешните отношения между носителя на правото на строеж и банката, която е вписала ипотека върху същото право на строеж ?
9.Възможно ли е изменението от иск по чл.87, ал.3 ЗЗД в отрицателен установителен иск за собственост, при това и срещу нов ответник да се санира в рамките на производството пред въззивната инстанция?
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Излага подробни съображения защо предприетото от касатора изменение на първоначалния иск е било недопустимо. Останалите страни не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Търговското дружество [фирма] заедно с други физически лица и една фондация е било съсобственик на поземлен имот в [населено място], кв.Горна баня, представляващ парцел ХХХХІ в кв.117 по плана на града, с площ 10610 кв.м. /сега имот с идентификатор 68134.4332.1526/
С н.акт № 102/ 33/ 16.10.2006г. съсобствениците са си учредили взаимно право на строеж върху имота с оглед изграждането на предвидените в имота обекти- две свързани жилищни сгради / сграда „А” и сграда „Б” с ниско тяло между тях/, като са извършили и разпределение на бъдещите обекти в сградата, при което физическите лица и фондацията е следвало да получат апартаменти и гаражи в сграда „В”, а останалите обекти стават собственост на [фирма], като последното поема и задължението за изграждане на сграда „В”.
На 19.07. 2007г. съгласно н.акт № 134/ 19.07.2007г. [фирма] получило кредит от [фирма] в размер на 5 500 000 евро, обезпечен с ипотека върху притежаваното от дружеството право на строеж върху целия обект, с изключение правото на строеж за обектите, разпределени на физическите лица и фондацията в сграда „В” с нот.акт № 102/ 16.10.2005г.
На 20.12.2013 г. с нот. акт № 181/ 2013 г., т.24 [фирма] заменило притежаваните от него 1/14 ид.ч. от парцел ХХХХІ- с имоти на [фирма] и така последното е станало съсобственик в имота с физическите лица и фондацията.
С н.акт № 31/ 10.02.2014г. [фирма] изкупило идеалните части и на останалите съсобственици и по този начин станало едноличен собственик на имота. С н.акт № 32 от същата дата му било прехвърлено и правото на строеж за построяване на обектите в страда „В”.
С н.акт № 30/ 4.04.2014 г. [фирма] е продало имота заедно с всички подобрения на ищеца по настоящото дело [фирма].
Последният приобретател на имота е предявил искове, които квалифицирал като такива по чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договорите за учредяване на право на строеж, сключени между първоначалните собственици и [фирма] и отделно с [фирма], както и иск за разваляне на договора за ипотека. Тъй като ищецът не е страна по тези договори исковете му са отхвърлени и в тази част решението е влязло в сила.
Освен тези искове ищецът в срока по чл.214 ГПК съединил с тях и искове, основаващи се на твърдението, че правото на строеж е погасено поради неупражняването му в петгодишен срок. Тези отрицателни установителни искове са предявени срещу [фирма], [фирма] и привлечения трети ответник [фирма] и са уважени от първоинстанционния съд.
Въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази част и прекратил производството по делото по съображения, че съдът се е произнесъл по недопустимо изменение на първоначалния иск, представляващо всъщност недопустимо последващо обективно съединяване на искове, които са с различно основание, различен петитум и нов ответник.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че всички правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които имат отношение към допустимостта на изменението на иска или към съединяването на искове / а това са въпросите по т. 2, 5, 6,7,8 и 9/, са от определящо значение за крайния изход на делото пред въззивния съд, тъй като той е обезсилил решението на първоинстанционния съд именно по съображения, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Останалите въпроси имат отношение към процесуалните действия, които следва да се предприемат при направено изменение на иска, както и правомощията на въззивния съд в тази насока.
Поради спецификата на конкретния случай, очертаваща се от изложените фактически обстоятелства, основание за допускане на касационното обжалване има по първата група правни въпроси. Обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се констатира наличието на съдебна практика в хипотезата на такова съчетание на искове, засягащи по съществото си актуални за практиката проблеми във връзка с ипотеката върху право на строеж и върху бъдещи вещи и последиците от погасяване на правото на строеж поради неупражняването му в петгодишен срок по чл.67 ЗС, както и при промяна в титулярите на правото на собственост и на обремененото с ипотека право на строеж. Подобни хипотези не са намерили разрешение и в приетото по въпросите за приложението на чл.67 ЗС ТР №1 / 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Втората група въпроси- по т.1, 3 и 4 не дават основание за допускане на обжалването, тъй като не са определящи за крайния изход на спора, което е видно от мотивите към въззивното решение. В случая решаващите мотиви на въззивния съд са били свързани с недопустимост на самото изменение на иска, а оттам и на постановеното решение на първоинстанционния съд, а не поради другите констатирани от него процесуални нарушения. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е само този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2031/ 22.10.2015г. по гр.д.№ 1800/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора [фирма] да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 20 062 лв., както и да представи в същия срок в съда вносния документ. При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
Председател: Членове: