О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6280/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1291/16.03.2015 г. по гр.д.№ 5302/ 2014 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 1531/ 7.08.2015 г. по гр.д.№ 1800 2015 г. на Варненски окръжен съд е допусната делба на два апартамента и гараж в [населено място], останали в наследство от В. В. З., починал през 2012 г. Предмет на спора е било и универсално завещание, оставено от наследодателя в полза на съпругата му Н. М. З., което по искане на ищцата К. В. З. е намалено с ? ид.ч., за да бъде възстановена запазената й част от наследството на баща й. В делбата не е включен другият син на общия наследодател- К. З., тъй като той не е направил искане за възстановяване на неговата запазената част от наследството.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищцата К. З., която счита, че завещанието е нищожно и делбата следва да се допусне между всички наследници на общия наследодател и при квотите, определи в Закона за наследството. Оспорва извода на въззивния съд, че относно завещанието е приложимо немското право. Правните въпроси, по които касаторката иска да се допусне обжалването са 1.За приложението на чл. 89, ал.2 от КМЧП и дали това правило е предвидено като императивно или диспозитивно изискване относно определяне на приложимото право при наследяване на недвижими имоти и 2. За приложението на чл.90, ал.2 КМЧП и дали това правило дерогира чл.89, ал.2 КМЧП относно приложимото право при наследяване на недвижими вещи. С оглед твърдението за липсата на съдебна практика и значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тази жалба ответниците не вземат становище.
Касационна жалба е постъпила и от Н. М. З. и К. В. З., които възразяват срещу невключването в делбата на втория от тях, като твърдят, че е нарушено и правото му на участие в делото, тъй като не владее български език и е следвало всички книжа по делото да му се предоставят с превод на немски език. Правните въпроси, по които искат да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са за това следвало ли е на К. З. да се връчат книжа в превод на немски език и дали той трябва да се включи в делбата.
Срещу тази жалба е постъпило възражение от К. З., която счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а по същество я намира и за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е за делба на наследството, останало от общия наследодател на страните и включващо ап.№ 80 в [населено място], ул.Д.” -изцяло собственост на наследодателя и втори апартамент и гараж в [населено място],[жк], от които наследодателят притежава ? ид.ч. Наследници са ищцата К. З. и ответникът К. З.- деца на наследодателя и преживялата съпруга Н. З.. Тъй като е налице спор с международен елемент- имотите се намират в България, а наследодателят е бил германски гражданин, съдът е приел, че по отношение на наследяването поначало следва да се приложи българското право, но доколкото наследодателят е избрал наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора, е приложимо германското право- чл.89, ал.2 КМЧП. Приел е, че с оглед видовете завещание, уредени по германското право, завещанието, направено от наследодателя, е от вида на т.н. съвместно завещание, регламентирано в § 2265 от Германския граждански законник, и тъй като отговаря на всички изисквания на закона, завещанието е валидно, както е валиден и самият избор на приложимото право. Прието е, че изборът по чл.89, ал.3 КМЧП може да бъде както изричен- в случая чрез съставяне на завещанието, така и мълчалив. Съдът е уважил и направеното от ищцата възражение за възстановяване на запазената й част от наследството с ? ид.ч., в резултат на което допуснал делбата да се извърши между ищцата и ползващата се от завещанието съпруга Н., а синът К. не е включен в делбата, тъй като не е направил искане за възстановяване на запазената му част от наследството. Намаляването на завещанието е направено с оглед разпоредбата на чл.89, ал.5 КМЧП, според която чрез избора на приложимо право не трябва да се засяга запазената част на наследниците, определена от правото, приложимо съгласно ал. 1 и 2 –т. е. в случая от българското право.
Защитната теза на касаторката на първо място е включвала като цел да се елиминира завещанието и наследяването да се извърши според квотите и между лицата, определени в Закона за наследство. Това тя е искала да постигне чрез три възражения / подредени логически и според значението им за крайния изход на спора/- 1. Че в случая е приложимо българското право, тъй като имотите, предмет на делбата се намират в България / в която връзка твърди, че нормата на чл.89, ал.2 КМЧП има императивен характер/ , 2. Че изборът, който нейният баща е направил наследствените отношения да се уредят от германското право, е недействителен и 3. Че според българското право и самото завещание е недействително / т.к. ЗН не познава т.н. съвместно завещание на съпрузите/.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че определящ за изхода на спора / уточнен според оплакванията в касационната жалба и решаващите мотиви на въззивния съд/ е въпросът дали нормата на чл.89, ал.2 КМЧП е императивна или диспозитивна, ако е диспозитивна дали направеният от наследодателя избор на приложимото право е действителен откъм спазване на формата и ако изборът е действителен и е приложимо германското право, дали самото завещание е действително съгласно същото това право.
В първата си част въпросът не може да обоснове допускане на касационното обжалване. При съвместния прочит на двете алинеи на чл.89- ал.2 и 3 е очевидно, че нормата има диспозитививен характер, тъй като дава възможност наследодателят в израз на автономия на волята си да избере като приложимо правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора, т. е. в случая германското право. Следователно разпоредбите са ясни, не пораждат съмнение при тълкуването им и се прилагат в същия смисъл в съдебната практика- вж.напр. р. №927 от 7.01.2010 г. по гр.д.№ 2163/ 2008г на ВКС, ІІІ г.о., опр.№ 53 / 17.01.2012г. по в.ч.гр.д.№ 18/ 2012 г. на ОС- Ямбол и др., поради което поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
По втората част от въпроса- за действителността на направения избор на приложимо право има основание за допускане на обжалването, тъй като поради липсата на съдебна практика се налага да се изясни смисълът на изискването, поставено в чл.89, ал.4 КМЧП, че изборът на приложимото право „трябва да бъде направен във формата на завещателно разпореждане”- дали само с факта на изготвяне на завещание, отговарящо по вид на завещателните разпореждания, познати по отечественото право на завещателя следва да се приеме, че той е направил избор наследството му да се уреди по това право, или в текста на завещанието трябва да е включен израз за изрично направен избор, или е възможно изборът да е и мълчалив, както е приел като алтернатива въззивният съд.
Отговорът на третия правен въпрос- за действителността на завещанието, респ. обусловените от него въпроси за правата на К. З. и К. З. като наследници със запазена част зависи от това дали ще се приеме за приложимо българското или германското право, поради което на настоящия етап тези въпроси не обосновават допустимост и на двете касационни жалби.
Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване и въпросът, че на К. З. е следвало да се връчат книжата от делото с превод на немски език, тъй като е видно, че същият е упълномощил български адвокат, за да го представлява пред съда и чрез който е осъществявал защитата си, а как ще комуникират помежду си адвокатът и неговият клиент е въпрос на техни вътрешни взаимоотношения. Действително съгласно чл.4, ал.2 ГПК когато по делото участва лице, което не знае български, съдът му назначава преводач, но след като ответникът е упълномощил български адвокат да го представлява по делото, въпросът за приложението на чл.4, ал.2 ГПК не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1531/ 7.08.2015 г. по гр.д.№ 1800 /2015 г. на Варненски окръжен съд
Указва на касаторката К. В. З. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. и да представи в съда вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: