1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 08.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 645/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 150 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 886/2011 г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с решение № 130 от 6.06.2012 г. по гр.д.№ 92/ 2012 г.на окръжен съд К. в производство по чл.32, ал.2 ЗС е извършено разпределение на ползването на имот с идентификатор 40909.107.137 по картата на [населено място], между съсобствениците Ф. Х. А. и М. Х. А. от една страна и от друга А. Х. А.,като първите ще ползват реална част от имота от 65, 44 кв.м., оцветена с червен цвят, а вторият- част от 61, 36 кв.м., оцветена с жълт цвят по скицата на в.л. Е. Я. на л.56 от делото, представляваща неразделна част от решението.
Решението на въззивния съд е обжалвано от съсобственика А. Х. А. с оплаквания за недопустимост, тъй като страните вече по взаимно съгласие са си били разпределили доброволно ползването на имота като са поставили през 1993 г. вътрешна масивна стена и няма нови обстоятелства, които да налагат повторно разпределение по съдебен ред.Решението е взето от собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, и няма данни същото да е вредно за имота, поради което се поддържа, че искът по чл.32, ал.2 е бил недопустим и постановеното решение следва да се обезсили.
Разглеждането на касационната жалба се иска във връзка с правния въпрос за допустимостта на производството по чл.32, ал.2 ЗС и на постановеното решение,с оглед наличието на доброволно разпределение на ползването от 1993 г. Поставя и втори процесуален въпрос- за неучастието на съпругата на ответника, тъй като спорът касае имот който е съпружеска общност, като касатора се позовава на съдебната практика, според която съсобствениците в един имот са необходими другари в производството по чл.32, ал.2 ЗС и следва да се обезпечи участието им по делото.
По делото е установено, че страните са съсобственици с равни права по ? ид. ч. от имота, в който имат построени и самостоятелни жилища- сгради № 1 и 3 по скицата, а ответникът освен това ползва и сграда № 2-работилница на 23, 50 кв.м. Не е спорно по делото, а е установено и от експертизата, че по средата на дворното място има изградена стена-масивна ограда, която го разделя на две части и по която е осъществявано ползването на имота до настоящия момент. С оглед точното спазване на правата на страните експертизата е предложила вариант според която тази ограда следва да се измести с 2, 14 м. на югоизток към частта, ползвана от ответника. В съдебно заседание на 14.12.2011 г. страните са се съгласили на този вариант, който е съобразен и при постановяване на решението от първоинстанционния съд. По същите съображения то е потвърдено и от въззивната инстанция. Съобразено е освен това, че този начин отчита фактическото положение и изградените постройки в имота, входовете за отделните сгради и ползването на имота от страните в
С оглед на изложеното следва да се приеме, че доводът за недопустимост на решението на посоченото основание е несъстоятелен, поради което не може да е причина за допускане на касационното обжалване. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК касационното обжалване се допуска когато съществува вероятност обжалваното решение да се окаже недопустимо. В случая няма такава вероятност, тъй като е видно, че страните още пред първата съдебна инстанция са се съгласили ползването да се разпредели по начина, предложен от вещото лице на стр.56 от делото. С оглед на това им становище предходното разпределение на ползването е ирелевантно и не може да обоснове недопустимост на настоящото решение, респ. допускане на касационната жалба до разглеждане.
Основание за допускане на касационното обжалване дава втория процесуален въпрос, развит от касатора, а именно дали в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участва и съпругът на съсобственик, ако се касае за разпределяне ползването на имот, който е съпружеска имуществена общност. По този въпрос има формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата, а именно решение № 265/27.07.2011г. по гр.д.№ 912/ 2010 г. на І г.о., в което се приема, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват всички съсобственици, които са необходими другари, вкл. и съпрузите на съсобствениците, ако частта им представлява съпружеска имуществена общност. В същия смисъл са и решение № 275 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о. , р.№ 1519/ 10.06.2005 г. по гр.д.№ 2067/ 2004 г. на ВКС, ІV г.о. и р.№ 3193/ 29.01.1972 г. по гр.д.№ 209/ 70 г. на ВС, І г.о. Така констатираното противоречи е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 6.06.2012 г. по гр.д.№ 92/ 2012 г. на окръжен съд К..
Указва на касатора А. Х. А. от [населено място] да внесе в 7 дн.срок от съобщението и да представи в същия срок във ВКС вносна бележка за внесена държавна такса от 25 лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: