1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 15.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 221/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
С решение № 107 от 26.07. 2011 г. по гр.д.№ 169/ 99г. на районен съд [населено място], оставено в сила с решение № 602 от 21.12.2011 г. по гр.д.№ 794/2011 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. М. с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на ? ид.ч. от недвижим имот /апартамент № 13, вх.А, 5 ет, бл. 67 в [населено място]/, предмет на разпоредителна сделка, извършена от съсобственика му Е. Ц. М. -Б. с нот.акт № 49 от 24.03.1999 г. Със същото решение е уважен предявеният от Е. М. насрещен инцидентен отрицателен установителен иск, като е постановено, че М. М. не е собственик на ? ид.ч. от същия апартамент.
М. М. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в двете му части, като развива оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати при постановяването му.
Поставеният правен въпрос по делото е свързан с факта, че има влязло в сила решение за допускане делбата на процесия апартамент, с което е прието, че страните притежават по ? ид.ч., и с оглед на това се твърди, че както инцидентният отрицателен установителен иск, така и постановеното по него решение, са недопустими съгласно чл.224 ГПК /отм/ или чл.299 от сега действащия ГПК от 2007 г.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение от 16.01.2002 г. по гр.д.№ 159/98 г. на районния съд [населено място], постановено в производство по допускане на делбата, е прието, че имотът е бивша съпружеска общност на двамата съделители, от който след прекратяване на брака те притежават по ? ид.ч.. В хода на делбата Е. М. е прехвърлила целия делбен имот с нот.акт № от 24.03.1999 г. на третото лице С. П., тя от своя страна го продала на Е. К. А., а последният го заменил с имот на М. Р. К.. При продажбата на имота Е. М. не е поканила ищеца да изкупи нейния дял. Считайки се за съсобственик по силата на това, че имотът е придобит по време на брака и е предмет на делба М. М. е предявил в срока по чл.33, ал.2 ЗС иск за изкупуване на частта на Е. М.. От своя страна тя е предявила насрещен инцидентен отрицателен установителен иск с цел да бъде признато, че ответникът не е съсобственик, а имотът е нейна изключителна собственост, тъй като макар и придобит по време на брака, това е станало с лични и дарени от родителите й средства.
Въз основа на представените писмени и гласни доказателства съдът уважил този иск и приел, че Методи М. не е собственик на ? ид.ч. от имота, а оттам направил и извод за отхвърляне на иска по чл.33, ал.2 ЗС като предявен от лице, което няма качеството на съсобственик.
Отрицателният установителен иск е заявен на 7.12.2010 г., а решението по допускане на делбата е от 16.01.2002 г.
От факта, че делбата е допусната при квоти по ? ид.ч. за бившите съпрузи, може да се направи извод, че по това дело Е. М. не е противопоставила възражение за изключителна собственост на имота, или ако е направила такова, то не е било уважено. С оглед на тези данни се поставя въпросът за допустимостта на настоящото производство по отрицателния установителен иск и това представлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, без да се обсъжда наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на този въпрос има значение и за съдбата на иска по чл.33, ал.2 ЗС. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 602 от 21.12.2011 г. по гр.д.№ 794/2011 г. на Врачански окръжен съд по жалбата на М. П. М.-вх.№ 745/ 30.01.2012 г.
Указва на М. М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60 лв., като в 7 дневен срок от съобщението представи в съда вносния документ. При неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
Председател: Членове: