О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 22.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4231/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 97 от 9.06.2014 г. по гр.д.№ 164/2013 г. на районен съд Кнежа, потвърдено с решение № 137 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд, е допусната делба на четири земеделски имота в землището на [населено място], възстановени по реда на ЗСПЗЗ, между наследниците на бившите собственици- Н. Г. Б. и съпругата му П. К. Б..
Въззивното решение е обжалвано от съделителя Т. М. А. по отношение на това, че съдът не е зачел в негова полза действието на един договор за продажба на наследство, сключен през 1996г. г. с други от наследниците, което би следвало да доведе до уголемяване на дела му в имотите, предмет на делбата. Според съда този договор не е произвел действие, тъй като се прехвърлят права, които още не са били възникнали в патримониума на прехвърлителите. Приема се, че възстановяването на земите е станало с решенията на поземлената комисия от 1999 г. и не са зачетени като решения с конститутивен ефект тези за възстановяване правото на собственост, взети с протокол № 59/ 5.06.1992 г.
Касаторът счита, че по правния въпроса дали цитираният протокол има конститутивно действие относно възстановяване на земеделските земи, решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/ 1997г. на ОСГК на ВКС, р.№ 183/ 29.10.2013 г. по гр.д.№ 2070/ 2013 г., II г.о., р.№ 248/21.07.2010 г. по гр.д.№ 58/ 2009 г., II г.о., р.№ 131/13.06.2011 г. по гр.д.№ 1602/ 2009г., I г.о., р.№ 555/ 22.10.2009г. по гр.д.№ 104/ 2009г., II г.о., р.№ 262/10.07.2012г. по гр.д.№ 944/2011 г., I г.о. На това основание моли касационното обжалване да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя и процесуалноправния въпрос за липсата на мотиви във връзка с направеното от него възражение за придобиване по давност на закупените с договора за продажба на наследство имоти.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и поради липсата на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Т. М. А. е син на Н. Т., а тя е един от наследниците на общите наследодатели и бивши собственици на възстановените земеделски земи Н. Г. Б. и съпругата му П. К. Б.. С договор от 1996г. Н. Т. закупили наследствените права, придобити от останалите наследници след смъртта на починалия им брат- П. Н. Б., починал през 1995 г. При завеждане на делото за делба Н. Т. е починала, поради което в делбата участва нейният син Т. М. А., който поддържа становище, че при определяне на дела му следва да се съобразят и придобитите от неговата майка дялове от наследството на брат й П. Б..
За да отхвърли този довод въззивният съд е преценил, че към момента на смъртта на П. Б.- 29.11.1995 г.,в наследството му, респ. при сключване на договора за продажба на наследство, в него не са били включени земеделските земи, предмет на делбата, тъй като тяхното възстановяване е станало по-късно- с решения на поземлената комисия от 7.12.1995 г. и 7.12.1999 г. Съдът не е уважил довода, че възстановяване е настъпило по силата на предходно решение, взето с протокол № 59 от 5.06.1992 г.
В представените с касационната жалба решения на отделни състави на ВКС се приема, че правното действие на решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява според действащата към момента на постановяването им редакция на закона, предвид многобройните извършени промени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в периода от приемането им и до настоящия момент. По- конкретно правният въпрос по делото е за действието на решенията по протокол № 59/ 5.06.1992 г., взети при редакцията на закона съгласно ДВ бр.28/ 1992 г. и на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ съгласно ДВ бр.бр.34/92г.
С решение № 555/22.10. 2009г. по гр.д.№ 104/ 2009г. на ВКС, ІІ г.о. се приема за правилна практиката, според която едно решение, постановено на 14.04.1993 г. / т.е при редакцията на ЗСПЗЗ съгласно ДВ № 28/ 1992 г./ е годно правно основание за възстановяване на собствеността върху земеделските земи и е зачетено действието на това решение при легитимацията на ищците като собственици.
Налице е противоречие на решението на въззивния съд с това решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1078/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Указва на Т. М. А. че следва да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи в същия срок в съда вносен документ за държавна такса от 50 лв., като при неизпълнение жалбата му подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: