О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 13.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№321 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1733 от 12.12.11г. по гр.д.№2312/11г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение №2601/01г. от 01.07.11г. по гр.д.№742/10г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от И. Т. Господарска, К. Т. Д. и Н. К. Господарски срещу А. Б. К., лично и в качеството му на [фирма] искове по чл.109 от ЗС – ответникът да спре да пречи на достъпа на ищците до техните собствени сгради: свинарник №2 с площ от 460 кв.м.; свинарник №7 с площ от 496 кв.м. по А., а по скица – 203 кв.м., двата собствени на И. и Н. Господарски в режим на СИО и склад №5 с площ от 180 кв.м., собственост на К. Т. Д., всички те – построени върху държавна земя, в южната част на животновъдна ферма с площ от 25,496 дка, находяща се в местността „Р.”, в землището на [населено място], съставляваща имот №076015 по плана на местността, като премахне за своя сметка всички врати, катинари, огради и бариери, преграждащи достъпа им до сградите. Отхвърлени са исковете на И. и Н. Господарски за сумите от 3726лв. и 1644,30лв., представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползват собствените си свинарници №2 и №7 за периода 01.06.08г. – 28.02.09г. поради недопускането им до тях, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 21.01.10г. Ответникът е осъден да заплати на К. Т. Д. сумата от 1911,60лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на Д. да ползва собствения си склад №5 за същия период, заедно със законната лихва, считано от 21.01.10г.
В. съд е приел, че имот №076015 по плана на местността „Р.”, [населено място], целият с площ от 25,496 дка, представлява държавна земя – бивша животновъдна ферма. Част от намиращите се в имота стопански сгради са собственост на ищците, а друга част – на ответника. Не са определени прилежащите площи към сградите. Ответникът е оградил целия имот и го ползва за кравеферма. Със споразумение по НОХД №3336/09г. е признато между страните, че ответникът /обвиняем в наказателното производство/ е извършил престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като в периода м.юни 2008г. – м.февруари 2009г. самоволно, не по установения ред, е осъществил едно оспорвано от другиго предполагаемо право – правото да ползва целия имот №076015 и да не допуска К. Д. до собствения му склад №5 и И. Господарска – до ползването на свинарници №2 и №7. Това споразумение е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Но доколкото в споразумението не е посочено в какво се изразява и как е обективирано недопускането, тези обстоятелства са предмет на доказване по настоящото дело. Ограждането на целия имот от ответника, макар и без строителни книжа, не следва да бъде санкционирано по реда на чл.109 от ЗС, тъй като то предпазва имота от влизане на външни лица и животни и е в съответствие с чл.4, т.5 и т.7 от Наредба №44/20.04.06г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Самото ограждане на обекта не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху намиращите се в него сгради, напротив – оградата е и в техен интерес. На следващо място – по делото има данни, че ответникът е направил и вътрешни заграждения в имота, но ищците не са установили с годни доказателствени средства точното им местоположение и техния вид, за да се прецени дали те им пречат за достъпа до техните сгради. Освен това – не е установено вратите на тези заграждения да са заключени и само ответникът да разполага с ключ за тях. Направен е обобщен извод, че защитата по чл.109 от ЗС трябва да се свежда до преустановяване само на онези действия, които реално възпрепятстват упражняването на правото на собственост, без да ги надхвърля. Паричните претенции за свинарници №2 и №7 са отхвърлени по съображение, че неползванетно им не се дължи на противоправни действия или бездействия на ответника. Сградите са били силно увредени и не са били годни за ползване както към 2005г., така и към настоящия момент. Не е установено твърдението на ищците да са правили ремонти по тях. Склад №5 обаче е бил в добро състояние, бил е ремонтиран от ищеца Д., който през известен период е живял в него със семейството си, ето защо препятстването на достъпа до тази сграда представлява противоправно действие на ответника, за което той дължи обезщетение на причинените вреди.
К. жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищците К. Д., И. Господарска и Н. Господарски. Те считат, че съдът не е обсъдил извънсъдебното признание на ответника, направено в наказателния процес, както и обвинителния акт срещу него. Освен това поддържат, че самият факт на извършване на незаконно строителство на ограда на имот №076015 представлява основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Според тях обжалваното решение страда от вътрешно противоречие, тъй като от една страна е прието, че ответникът не е осуетил достъпа на ищците до собствените им сгради, а от друга страна е уважена една от паричните претенции по чл.45 от ЗЗД. И на последно място – лошото състояние на двата свинарника се дължи именно на противоправното поведение на ответника, който е препятствал достъпа до тях и затова те не са могли да бъдат ремонтирани.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли ищците да доказват в какво се обективира недопускането им от страна на ответника до собствените им сгради, при положение, че е извършено незаконно строителство на огради /без строителни книжа/ около собствените на ищците сгради. По този въпрос решението влизало в противоречие с решение №1291/16.11.92г. по гр.д.№1038/92г. на ВКС, ІV ГО и решение №1343/18.11.69г. по гр.д.№1283/69г. на ІІІ ГО.
2.Как следва да процедира въззивният съд, ако констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на искова молба, неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК – дали следва да отмени първоинстанционното решение като неправилно или да остави исковата молба без движение до уточняване на петитума и твърденията, да даде указания на страните за доказателствената тежест, след което да реши делото по същество. По този въпрос решението влизало в противоречие с решение№393/28.03.94г. по гр.д.№537/93г. на ІV ГО и решение №366/05.04.04г. по гр.д.№2866/02г. на ІV ГО.
3.Имат ли доказателствена сила в рамките на гражданския процес събраните в досъдебното производство материали и по-конкретно – обясненията на обвиняемия, или доказателствена сила има само присъдата. По този въпрос решението влизало в противоречие с решение №3715/10.10.80г. по гр.д.№2162/80г. на І ГО и решение №28/28.02.99г. по гр.д.№3114/97г. на ІV ГО.
4.Липсата на конкретизация в споразумение по чл.384 от НПК относно начина на извършване на деянието следва ли да се допълни от съдържанието на съответния обвинителен акт, предвид факта, че при одобряване на такова споразумение съдът е длъжен да се произнесе в рамките на очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка и с оглед повдигнатото обвинение. По този въпрос решението влизало в противоречие с решение №840 от 03.11.09г. по гр.д.№1726/08г. на ВКС, І ГО и влязлото в сила решение №V-47 от 27.04.10г. по гр.д.№112/10г. на ОС Бургас.
5.От значение ли е лошото състояние на вещта /предвид годността и за ползване и отдаване под наем/ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, щом по делото е прието за безспорно обстоятелството, че именно недопускането на ищците до собствените им сгради от ответника е довело до невъзможност да ги приведат в годно за ползване състояние. По този въпрос решението влизало в противоречие с решение №296 от 07.04.2010г. по гр.д.№1033/09г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК.
Ответникът в производството А. Б. К. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос – как следва да процедира въззивният съд, ако констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искова молба, неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Въпросът е сред определящите за изхода на делото, а начинът, по който въззивният съд е процедирал в конкретния случай противоречи на задължителната практика на ВКС – т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1733 от 12.12.11г. по гр.д.№2312/11г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск по чл.109 ЗС, както и в частта, с която е бил отхвърлен обусловеният иск по чл.45 ЗЗД за сумите от 3726лв. и 1644,30лв.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 318,78лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: