2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 09.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6052 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1534 от 10.08.2015г. по в.гр.д.№1500/15г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №991 от 26.02.2015г. по гр.д.№19346/2012г. на Варненския районен съд, с което са изнесени на публична продан едноетажна жилищна страда и гараж, построени в ПИ с идентификатор 10135.3517.335 по КК на [населено място].
По делото е установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение №4592/23.10.13г. по гр.д.№19346/12 г. на Варненския районен съд са допуснати до делба процесните едноетажна жилищна сграда и гараж, между съсобственици и при квоти: 1/6 ид.ч. за Р. А. Д.; 2/6 ид.ч. за Р. А. Д. и С. К. Д., съвместно в режим на СИО и 3/6 ид.ч. за С. А. Х.. От заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.02.2014 год. и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че жилищната сграда е реално поделяема и може да се раздели на две самостоятелни жилища. Предложени са четири варианта, като във всеки от тях гаражът остава към едното от двете новообособени жилища. Пазарната стойност на допуснатата до делба жилищна сграда е 12 300 лева, а на гаража – 3100 лева. Със заключението по допълнителната СТЕ от 20.03.2014 г. е предложен и пети вариант за разделяне на жилищната сграда.
Представен е одобрен в съответствие с чл. 203, ал. 1, изр. второ от ЗУТ инвестиционен проект за разделянето на допуснатата до делба жилищна сграда и обособяването на две самостоятелни жилища. Според заключението на съдебно-техническата експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно заседание от 06.02.2015г., стойността на новообособеното жилище, означено като „дял първи“ е 6700 лева; на жилището, означено като „дял втори“ е 8500 лева, а стойността на строително-монтажните работи, които следва да се извършат за обособяването на двете нови жилища съгласно одобрения инвестиционен проект е 7810 лева, в които не са включени разходите за откриването на нови партиди за ток /около 700 лева/ и вода за жилището, означено като „дял втори“, както и разходите за инвестиционния проект, които са около 2500 лева.
При тези данни въззивният съд е приел, че доколкото гаражът представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗУТ и в този смисъл е обслужващ жилището обект, то същият не може да се разпределя в самостоятелен дял. Изхождайки от обстоятелството, че стойността на преустройствата е 63% от стойността на жилищната сграда, съдът е приел, че същите са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС, респ. по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗУТ. Това съждение е формирало обуславящия му извод, че жилищната сграда е неподеляема. С оглед изложеното е приел, че ликвидирането на съсобствеността следва да се извърши по способа, установен в чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника С. А. Х.. Тя счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и грубо нарушение на процесуалните правила, поради което е неправилно. Съдът погрешно е приел, че необходимите преустройства са значителни и създават неудобства, по-големи от обикновените. Според техническата експертиза средствата за преустройство на жилищната сграда в два дяла са в размер на 3 969,45 лева, а не както въззивният съд е приел в размер на 7810 лева. Като порок на съдебния акт се посочва и безкритичното възприемане от съда на заключението на съдебно – техническата експертиза, в частта относно обема на необходимите преустройства, тъй като част от тях не съставлявали преустройство по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗУТ.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба?
2. Следва ли да бъде изнесен на публична продан имот, който е реално поделяем и когато броят на имотите съответства на броя на съделителите?
Първият въпрос се поставя във връзка с оплакването на жалбоподателката, че съдът не е изследвал всички обстоятелства, които са от значение за преценката за поделяемостта на жилищната сграда, а вторият е свързан с последващата преценка за избора на способ за ликвидиране на съсобствеността. По първия въпрос обжалваното решение противоречало на Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д.№ 1/2000г. на ВКС, а по втория – на решение № 659 от 27.11.03г. по гр.д.№ 316/2003г. на ВКС, І ГО.
Ответниците в производството С. К. Д. и Р. А. Д. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Определящ за изхода на делото е материалноправният въпрос за поделяемостта на жилищната сграда и свързания с него процесуалноправен въпрос, поставен от жалбоподателя и уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото при съблюдаване на чл.269 ГПК и задължителната практика на ВКС по прилагането на тази разпоредба. Касационното обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1534 от 10.08.2015г. по в.гр.д.№ 1500/15г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 154лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса жалбата да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: