6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т.д. № 50417 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1495 от 08.07.2015 г. по в. т. д. №823/2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено в производство по чл.294 ГПК след отменително решение на ВКС, е потвърдено решение №1341/14.12.2011 г. по т. д. № 2681/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 88 873,09 лв., представляваща стойност на консумирана ел.енергия за периода 01.07.2008 г. – 07.04.2010 г. по партида аб.№94209202 и с нов ИТН [ЕГН] за обект офис-сграда в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за доставка на електрическа енергия, като спорното материално право произтича от този договор. Спорът е съсредоточен върху това какъв е размерът на реално консумираната от ищеца електрическа енергия през процесния период – 4216 kWh, колкото е фактурирано и заплатено от ищеца, или 421 600 kWh, съобразно дебитните известия, издадени към фактурите за периода. Като се е позовал на данните на приетата техническа експертиза, обсъдена във връзка с писмените доказателства, съдът е приел, че при издаване на ежемесечните фактури ответникът не е отчел правилно характеристиките на измервателната система, изискваща умножаване на показателите на електромера с коефициент 100, с оглед вида на измервателните трансформатори, монтирани в измервателната група при преводно отношение на същите 5/500. По тази причина първоначално фактурираните суми за потребена енергия в размер на – 4216 kWh не съответстват на действително потребената електроенергия от 421 600 kWh. Грешката е установена с констативен протокол, а с дебитните известия е извършена корекция в общ размер на 88 873,09 лв. Приета е за неотносима към спора по настоящото дело практиката на ВКС, според която няма законово основание за доставчика на електроенергия да коригира сметките за вече потребена енергия, тъй като тази практика касае други хипотези на корекция при неточно отчитане на средството за търговско измерване. Подчертано е, че в настоящия случай електромерът е отчитал вярно потреблението, но при съставянето на фактурите ответникът не е взел предвид характеристиките на измервателната система, изискваща умножаване на показателите с коефициент 100.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е надхвърлил правомощията си, очертани в отменителното решение на ВКС, като е преквалифицирал предявения иск и недопустимо се е произнесъл по непредявен иск за „реално потребление въз основа на реален месечен отчет”, вместо по иск за установяване недължимост на сума по корекционна процедура по чл.58, вр. чл.25 от ОУ. Решението било и неправилно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. При отрицателен установителен иск за недължимост на сума ответникът с отговора на исковата молба следва да изчерпи всички основания, на които счита, че сумата се дължи. В случая нямало подаден в срок отговор на исковата молба; не можело едва във въззивната инстанция ответникът да въвежда ново основание – реален отчет на СТИ, още повече при положение, че спорната сума е начислена с корекционен протокол по чл.58, вр. чл.25 ОУ на ответника, съставен при манипулиране на средството за измерване, извършено от негови служители. Не съществувало законово основание за ответника да получи процесната сума – нито като корекция, нито като реален отчет, извършен при нарушаване на реда за отчитане. Освен това съдът не изследвал дали средството за техническо измерване е било годно, при наличие на данни, че е било подменено; през следващ период при фактурирането не се начислявал корекционен коефициент 100, което сочело, че не това е причина за корекцията, на която се е позовал въззивният съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Може ли ответникът по отрицателен установителен иск да въвежда нови основания за дължимост на сумата във въззивната инстанция, или следва да изчерпи всички основания с отговора на исковата молба.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като същевременно се сочи и влязлото в сила решение от 05.07.2012 г. по в. гр. д. № 2971/2012 г. на СГС.
2. Представлява ли корекция на сметки извършеното преизчисляване и има ли законово основание за извършване на преизчисляване на сметките на потребителите, когато не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно отчитане от страна именно на разпределителното дружество.
По този въпрос въззивното решение противоречало на влязлото в сила решение от 19.12.2011 г. по гр. д. № 107/2011 г. на ОС Монтана.
3. Какъв е обемът на правомощията на решаващия въззивен състав в хипотезата на чл.293, ал.3, вр. ал.1 ГПК, когато делото е върнато с оглед необходимостта от преценка на ангажираните от ответника доказателства, включително и комплексна счетоводно-техническа експертиза и може ли в този случай да се извърши преквалификация на твърденията на ответника, което води до промяна на основанието на предявения иск.
По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
4. За правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея преди влизане на новите ПИКЕЕ от 2013 г. Евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013 г.
По този въпрос също се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
5. За характера на отговорността на потребителя при констатирано неточно измерване.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС – решение №165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ ТО; решение №104/05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и решение №189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ ТО.
Освен това в т.3 в изложението към касационната жалба се поддържа, че в противоречие със съдебната практика /цитирани решения на СРС, СГС, САС и ОС Монтана/ въззивният съд квалифицирал неправилно посочените от ответника фактически обстоятелства като „фактуриране по реален отчет”, вместо като „фактуриране на корекция”, при което погрешно отказал обсъждането на корекционната процедура. Не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, свързан с това оплакване. По същия начин в т.5 от изложението се поддържа, че като е разгледал твърдения на ответника, въведени за първи път в
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като посочената в нея практика на ВКС касае други хипотези на корекции на сметки поради неточно отчитане на количеството на потребената електрическа енергия, докато в настоящия случай ставало въпрос за изравняване на насрещни престации. Не била налице и обосновка на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Цената на предявения иск е над 20 000 лв., поради което не е налице пречката на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба от ВКС.
Първият и третият от поставените въпроси са свързани с оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд недопустимо е преквалифицирал предявения иск. Тези въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответстват на данните по делото и на мотивите в обжалваното решение. Въззивният съд не е подменил обстоятелствата, на които се основава предявеният иск. Още в исковата молба ищецът [фирма] е посочил становището на бъдещия ответник [фирма], изразено в писмо изх.№1626572-1 от 10.05.2010г., според което причината за допълнително начислената с дебитните известия сума за периода 01.07.2008 г. – 07.04.2010 г. е установеното с констативен протокол обстоятелство, че обектът на ищеца се обслужва от СТИ, изискващо умножаване на показателите му с множител 100, докато в информационната система на енергийното дружество това СТИ е заведено като директно, с множител 1, което като резултат води до неправилно остойностяване на действително потребеното количество електроенергия. Макар да е пропуснат срокът за подаване на отговор на исковата молба, същите обстоятелства се съдържат в доказателствата, ангажирани от ответника пред първата инстанция, които въззивният съд е обсъдил съобразно задължителните указания на ВКС в отменителното решение. Обжалваното въззивно решение е основано именно на тези, а не на други обстоятелства. Съдът не е отрекъл, че спорът произтича от извършената от ответника корекция на сметките на ищеца за минал период от време, а е приел, че тази корекция не касае хипотеза на неточното отчитане на СТИ, затова е неприложима и практиката на ВКС по тези случаи. Приел е, че има действително консумирана електроенергия, отчитана вярно от електромера, но неправилно остойностена от ответника при издаване на фактурите, затова има основание за корекцията на сметките на ищеца за минал период от време. В обобщение – не възниква съмнение съдът да се е произнесъл по непредявен иск и да е постановил недопустимо решение, затова по този въпрос и по свързаните с него въпроси № 1 и №3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма основание за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по петия въпрос, тъй като свързаните с него решения на ВКС касаят различна хипотеза от настоящата. При тях има корекция на сметки за ток при наличие на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, техническа неизправност на това средство или присъединяване към електропреносната мрежа преди СТИ.
Вторият и четвъртият въпрос са свързани и се свеждат до питането има ли законово основание преди новите ПИКЕЕ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013 г.
В първата част на този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като има противоречие между приетото от въззивния съд по настоящото дело и влязлото в сила решение от 19.12.2011 г. по гр. д. № 107/2011 г. на ОС Монтана. Във втората част въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на посочените основания.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1495 от 08.07.2015 г. по в. т. д. №823/2015 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1777 лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: