1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 03.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2710 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №80 от 17.05.2013г. по гр.д.№913/10г. на Панагюрския районен съд, поправено и допълнено с решение по чл.247 и чл.250 ГПК №130 от 13.09.2013г., са възложени по реда на чл.349, ал.2 ГПК на Ф. Р. У. допуснатите до делба жилищна сграда и склад, построени в УПИ ІІ-3959 от кв.188 по плана на [населено място], като е присъдено парично уравнение на дяловете на останалите съделители; Т. К. У. е осъдена да заплати на Ц. Ф. У. сумата от 1680лв. за извършените от него подобрения в имота; Ц. Ф. У. е осъден да заплати на Т. К. У. и на Ф. Р. У. по 4365 лв. на всеки за извършени от тях подобрения в имота; отхвърлен е предявеният от Ц. Ф. У. срещу Ф. Р. У. и Т. К. У. иск по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.
С решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд, след частична отмяна на решението на районния съд, Ф. Р. У. е осъден да заплати на Ц. Ф. У. сумата от 7892 лв. за извършени подобрения в имота. Постановен е отхвърлителен диспозитив по претенцията за подобрения на Ф. и Т. за разликата до пълния предявен размер от 13950лв. Отменен е отхвърлителният диспозитив по чл.31, ал.2 ЗС, като Ф. Р. У. и Т. К. У. са осъдени да заплатят на Ц. Ф. У. сумата от 1800 лв. по този иск. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени и от тримата съделители.
Ц. У. обжалва решението в частта, с която делбеният имот е възложен на Ф. У. и в частта, с която е уважена срещу него претенцията на Ф. У. и Т. У. по сметки. Счита, че самият той отговаря на условията на чл.349, ал.2 и имотът е следвало да бъде възложен на него. Обратно – Ф. У. не е живял в имота при откриване наследството на общите наследодатели Ф. и Л., негови дядо и баба, затова не е имал право да иска възлагане на имота. Повдига и въпроса дали изобщо са били налице условията на чл.349, ал.2 ГПК, след като съсобствеността в случая е смесена, доколкото е възникнала от три последователни наследявания, дарение и спогодба между част от съсобствениците във втората фаза на делбата. За претенциите по сметки – не било доказано по надлежния начин, че Ф. У. и Т. У. са правили подобрения; като подобрения били преценени строителни работи, които нямали такива характеристики; неправилно била определена стойността на подобренията; съдът не се произнесъл по възражението за погасителна давност.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да се уважава претенция по чл.349 ГПК в хипотеза, когато съсобствеността е смесена – възникнала е в резултат на три последователни наследявания, дарение и безвъзмездно отстъпване на собствеността във втората фаза на делбеното производство пред първоинстанционния съд.
2. Допустимо ли е съдът при извършено в съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство отстъпване на идеални части от един съделител в полза на няколко други съделители да възложи процесния недвижим имот само на един от надарените съделители, при положение, че изричната воля на дарителя е процесният имот да остане на всички надарени съделители.
3. Следва ли да бъдат определени като подобрения действия, съставляващи незаконно строителство, както и извършени подобрения в дворно място, съставляващо общинска собственост, и на извършилите тези действия да се присъжда претендираната от тях стойност, установена единствено от заключението на вещото лице, но без представени надлежни писмени доказателства, установяващи стойността им по време на извършването, нито стойността към настоящия момент, респ. увеличената му стойност.
4. Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК.
Жалбоподателят Ф. У. счита решението за недопустимо в частта, с която е осъден да заплати на Ц. У. сумата 7892лв. за извършени подобрения в имота. Позовава се на обстоятелството, че първоинстанционният съд не е постановил отхвърлителен диспозитив по иска на Ц. У. за разликата над присъдените 1680лв. до претендираните 7892лв., затова и въззивният съд не би могъл да присъжда за първи път тази разлика, нито пък да присъжда сумата от 7892лв. заедно с 1680лв. по първоинстанционното решение, тъй като сборът надвишава претенцията на ищеца. Въззивният съд отменил осъдителен диспозитив срещу жалбоподателя Ф. У. за сумата от 1680лв., какъвто не съществува в правния мир; диспозитив за тази сума съществува, но по отношение на Т. У.. Решението в тази част било и неправилно, тъй като извършените от Ц. У. подобрения в имота са възложени изцяло върху жалбоподателя Ф. У., а не върху всички съделители в съответствие квотите им в съсобствеността. Неправилно е присъдено и обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като жалбоподателят не е получавал писмена покана; ищецът не е бил лишаван от възможността да ползва имота и не били отчетени дяловете на съсобственост при определяне размера на обезщетението.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. При положение, че делбеният имот, който е оценен с извършените в него подобрения, бъде възложен на един от съделителите, длъжен ли е единствено този съделител, заедно с паричното уравнение на дела на същия този съделител-подобрител, да му изплати и всичките сторени от него подобрения в имота или тежестта на тези подобрения следва да се понесе съразмерно на дяловете им и от другите съделители.
2. Не се ли стига до неоснователно обогатяване на съделителя, който е направил подобрения в имота, както и на останалите съделители, за сметка на съделителя, на който е възложен имота, при положение че стойността на делбения имот е определена с включване в него на подобренията и съделителят, на който е възложен имота, е осъден едновременно с уравнението на дяловете да заплати на подобрителя стойността на всички сторени подобрения в имота.
3. Дали средствата, вложени за изграждане на сграда въз основа на отстъпено право на строеж могат да бъдат приравнени на влагането на труд и средства, довели до увеличаване стойността на вече построената сграда на база реализираното право на строеж.
4. При липса на отхвърлителен диспозитив и подадена въззивна жалба против отхвърлителен диспозитив, въззивният съд дали е ограничен от предмета на въззивната жалба и може ли да отмени първоинстанционното решение в уважената му част.
5. Дали е налице писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС; получено от доверителя ми; дали Ц. У. е бил лишен от ползването на имота съобразно идеалната му част и дали той е имал право на ползване на целия имот, за да му се присъжда наема за целия имот, или има право на обезщетение съобразно идеалната си част.
6. Дали при условията на пълно и пряко доказване са установени релевантните обстоятелства от ищеца Ц. У. по чл.31, ал.2 ЗС.
Т. У. обжалва въззивното решение в частта, с която заедно с Ф. У. е осъдена да заплати на Ц. У. сумата от 1800 лв. на основание чл.31, ал.2 ЗС. Изложени са аналогични оплаквания за невръчване на писмена покана и неправилно определяне на дължимите суми. Поставени са и същите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По жалбата на Ц. У.:
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, свързан с възлагането на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК. Наличието на няколко последователни наследявания не води до възникване на смесена съсобственост като пречка за възлагане на делбения имот. Този въпрос е разяснен в т.9 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, което е свързано с прилагането на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, но следва да се прилага и при възлагания по чл.349, ал.2 ГПК поради идентичност на правната уредба. От друга страна има задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която разпоредителните сделки между сънаследниците /каквито в случая са дарението и съдебната спогодба в делбеното производство/ не водят до смесена съсобственост като пречка за възлагане – в този смисъл решение №86 от 09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ВКС, ІІ ГО и решение №18 от 27.02.2013г. по гр.д.№572/12г. на ВКС, І ГО.
Вторият въпрос не е относим към спора по настоящото дело. От една страна с него се предявяват чужди права – на П. Ф. Б., която в хода на делбеното производство е прехвърлила своята идеална част от делбения имот на племенниците си Ф., Л. и Е.. От друга страна в самата съдебна спогодба, с която е станало прехвърлянето, няма поставено условие надарените да задържат собствеността, а и с такова условие делбеният съд не може да се съобрази, тъй като при извършване на делбата следва да приложи императивни правни норми.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по третия въпрос. В т.ІІ.7. на ППВС №7/1974г. на ОСГК на ВС е прието, че само незаконното строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата не подлежи на заплащане като подобрение. Ако обаче собственикът поиска да запази това строителство, то се счита за подобрение и подлежи на заплащане. Тези постановки са доразвити в практиката на ВКС – решение №1072/14.11.2008г. по гр.д.№4295/2007г. на ВКС, ІV ГО, решение №315 от 25.10.2012г. по гр.д.№1189/11г. на ВКС, І ГО, в които се акцентира върху липсата на административни актове за събаряне на незаконните строежи и върху оценката им като част от делбения имот, която е от значение за паричните уравнения между съделителите. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази задължителна практика на ВС и ВКС. Решението е съобразено и с постановката, че правото на строеж върху държавна земя, върху която е построена жилищна сграда, включва и ползването на незастроената част от дворното място ( чл.15, ал.3 /отм./ от Закона за собствеността ), като извършването на подобрения в това място косвено увеличава стойността на сградата и следва да се третира като подобрение, което подлежи на заплащане при делбата. Решението е съобразено и с трайната съдебна практика, според която стойността на подобренията да се установява с вещо лице и е без значение това, че няма запазени документи за закупените материали и заплащането на положения труд.
Не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по четвъртия въпрос. При постановяване на решението си по претенцията на Ф. У. и Т. У. за заплащане стойността на извършените от тях подобрения в общия имот въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.188 ГПК /отм./ и чл.235 ГПК, според която в рамките на проверката, която трябва да извърши, въззивният съд следва да обсъди всички допустими и относими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните.
Касационно обжалване следва да се допусне служебно в частта по претенцията на Ф. У. и Т. У. за извършени от тях и от техния наследодател Р. У. подобрения в делбения имот, поради съмнение за допустимостта на въззивното решение в тази част и необходимостта да се провери редовността на молбата за подобрения, с която съдът е сезиран.
По жалбите на Ф. У. и Т. У.:
Първите два въпроса се свеждат до това как се разпределя отговорността за заплащане на суми за извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. Този въпрос е от значение за изхода на делото, а начинът, по който е процедирал въззивният съд, влиза в противоречие с посочената от жалбоподателите задължителна практика на ВС и ВКС – т.І.5. на ППВС №6/1974г. и решение №140 от 24.03.2011 по гр.д.№373/2010г. на ВКС, І ГО. Това е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която жалбоподателите Ф. У. и Т. У. са осъдени да заплатят суми за извършени от Ц. У. подобрения в съсобствения имот.
Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и т.ІІ.2. на ППВС №6/1974г. по третия въпрос, който се състои в това дали една сграда – суперфициарна собственост може да представлява подобрение. Както изградената сграда в чуждо дворно място може да представлява подобрение и да обуслови отговорността на собственика на земята пред подобрителя за заплащане на увеличената стойност на имота, така и изграждането на сграда не от носителя на правото на строеж може да представлява за суперфициарния собственик подобрение и да обуслови осъждането му да заплати неговата стойност на подобрителя.
Четвъртият въпрос е свързан с оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е присъдена сумата от 7892лв., представляваща подобрения в процесния имот, извършени от Ц. У.. Въпросът се състои в това може ли въззивният съд да се произнася по жалба срещу липсващо решение на първата инстанция и да отменя решението в необжалваната му част. Този въпрос е определящ за изхода на делото, а начинът, по който е процедирал по него въззивният съд противоречи на практиката на ВКС, отразена например в решение №230 от 10.11.11г. по гр.д.№307/11г. на ВКС, ІІ ГО и №69 от 18.05.10г. по т.д.№693/09г. на ІІ ТО. Това съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част.
Петият въпрос съдържа два подвъпроса, свързани с претенцията на Ц. У. за заплащане на суми за лишаването му от ползване на процесния имот. По тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай има писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.1 ЗС – нотариална покана, връчена на Т. У., а при условията на чл.46, ал.2 ГПК и на Ф. У.. Освен това – на Ц. У. са присъдени 1800лв., но установеният от вещото лице размер на наема на процесния имот за една година е 5000лв. Ето защо не е налице противоречие между въззивното решение и ТР №7 от 02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС и решение №95/16.06.14г. по гр.д.№1913/14г. на ВКС.
По шестия въпрос също не възниква соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е доказана по основание и размер.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените по реда на чл.346 ГПК от Ц. Ф. У., Т. К. У. и Ф. Р. У. претенции по сметки за извършени подобрения в допуснатия до делба имот.
УКАЗВА на жалбоподателите Т. К. У. и Ф. Р. У. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 157,84 лв., а на Ц. У. – да внесе държавна такса в размер на 174,60лв., както и да представят в същия срок вносните документи, в противен случай жалбите ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесени държавни такси делото да се докладва за насрочване.
НЕ Д. касационно обжалване на решение №504 от 06.11.2014г. по гр.д.№984/13г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която делбеният имот е възложен на Ф. Р. У. по реда на чл.349, ал.2 ГПК и в частта по претенцията по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: