О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
С., 14.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.1046 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №449 от 12.04.2010г. по гр.д.№356/05.03.2010г. на Пловдивския окръжен съд е отменено частично решение №2744 от 03.11.09г. по гр.д.№70/94г. на Пловдивския районен съд и по реда на чл.286 от ГПК Е. Г. Т. и И. А. Т.-П. са осъдени да заплатят на Т. Х. Т. съответно сумите 1600лв. и 1200лв., представляващи увеличената стойност на един от делбените имоти, вследствие извършени подобрения. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която са били отхвърлени претенциите на Е. Г. Т. и И. А. Т.-П. срещу Т. Х. Т. за заплащане на суми по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 26.01.2000г. – 26.01.2005г.
Въззивният съд е приел, че Т. Т. има качеството на добросъвестен владелец на общия имот и за направените от нея подобрения през 1993г. останалите съделители и дължат увеличената стойност на имота, съобразно дяловете си в съсобствеността. Претенциите не са погасени по давност. Давността започва да тече от влязлото в сила през 2004г. решение по допускане на делбата, с което е прогласена нищожността на предходна съдебна спогодба, с която в дял на съпруга на Т. Т. е поставена една от стаите в жилището, което е предмет на производството по настоящото дело. Спрямо този момент, пртенцията за подобрения от 2005г. е в срок. Претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е приета за неоснователна поради липсата на писмена покана за заплащане на сумите за лишаване от ползване на имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Г. Т. и И. А. Т.-П.. Те считат, че въззивният съд не се е произнесъл по претенцията им по чл.31, ал.2 от ЗС за уточнения с въззивната жалба период – от предявяването и на 26.01.2005г. до приключване на делбеното производство. Освен това считат, че неправилно съдът е уважил насрещната претенция за подобрения, тъй като тя била погасена по давност. Евентуално поддържат, че Т. Т. не е имала качеството на добросъвестен владелец, тъй като владението и се основавало на нищожната делба от 1972г., а извършените от нея незаконни строителни работи по обособяване на втора баня и тоалетна в жилището и на втора кухня не представлявали подобрения на имота.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени от страната доводи, искания и доказателства. Този въпрос е свързан с непроизнасянето от съда по искането за присъждане на суми по чл.31, ал.2 от ЗС за периода след 2005г. до приключване на делбата. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите, уточнени от настоящия състав, в съответствие с правомощието по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – от кой момент тече погасителната давност за подобрения в един имот, извършени след нищожна делба за разделянето му на две части, както и дали лицето, основало владението си на тази нищожна делба, има качеството на добросъвестен владелец или не. Жалбоподателите считат, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на ППВС №6/1974г.
Ответницата в производството Т. Х. Т. оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът е свързан с оплакване в касационната жалба за непълнота на постановеното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на суми по чл.31, ал.2 от ЗС за периода след 26.01.2005г. до приключване на делото. В тази част жалбата има характер на молба по чл.250 от ГПК, която дублира молба от 30.04.2010г., по която въззивният съд се е произнесъл с допълнително решение №1147/15.07.2010г. по същото дело, което не е обжалвано.
По другите два въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпросите са определящи за изхода на делото, тъй като претенцията на Т. Т. за извършени подобрения се основава на владение след предходната делба от 1972г., наследяване и завещание в нейна полза, а приетото по тях от въззивния съд не е съобразено с т.І.10 и І.13 на ППВС №6/74г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №449 от 12.04.2010г. по гр.д.№356/05.03.2010г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията на Т. Х. Т. за извършени подобрения върху един от допуснатите до делба имоти.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 56лв. и да представят по делото вносната бележка, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №449 от 12.04.2010г. по гр.д.№356/05.03.2010г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: