О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
София, 01.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№621 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №132 от 03.02.2010г. по гр.д.№1809/09г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2596/31.07.09г. по гр.д.№1943/08г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от В. С. П. и З. Г. П. срещу О. А. положителен установителен иск – че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 0,601 дка, находящ се в землището на с.Ген.Кантарджиево.
Въззивният съд е приел, че процесният имот към 1961г. е представлявал част от един по-голям имот пл.№292 по кадастралния план на населеното място, записан първоначално на името на С. С. П. – баща на първия ищец, а след това на името на двамата му синове И. и В.. За този имот са били отредени с плана от 1961г. три парцела, а спорната част от 0,601 дка е останала извън регулация. През 1989г. бащата С. С. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на трите парцела, а впоследствие ги разделил между синовете си. Към дела на ищеца В. С. останало и спорното място, което не отделено с ограда от неговия парцел, не е включвано в ТКЗС и винаги се е ползвало като дворно място според заключението на вещото лице. Прието е също, че понастоящем ивотът попада в КВС и е записан като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
При тези данни е прието, че спорният имот представлява земеделска земя. Между страните не било спорно, че С. С. е бил член на ТКЗС. По силата на чл.8 от ПУ на ТКЗС С. С. е бил длъжен да внесе притежаваната от него и от членовете на семейството му земя. По отношение на земята, намираща се извън регулация, ТКЗС придобило право на кооперативно земеползване, независимо от това, че не е била включена в блок за съвместно обработване. Съдът се е позовал на ТР №104/1964г. на ОСГК на ВС. Прието е, че върху тази земя не би могла да тече придобивна давност, съгласно старата редакция на чл.86 от ЗС, земята е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но такова производство не е било проведено и по силата на закона имотът е станал частна общинска собственост. Давностното владение, упражнявано от ищците върху процесния имот от 1994г. няма правно значение, с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че наследодателят С. С. никога не е бил член на ТКЗС и съдът не е имал основание да прилага спрямо спорния имот разпоредбата на чл.8 от ПУ на ТКЗС. Имотът никога не е обобществяван, не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не е имало основание да попадне в земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, намиращо се извън регулация и могло ли е то да бъде придобито по давност. Жалбоподателите считат, че по този въпрос въззивното решение противоречи на влезлите в сила решения на Варненския районен и Варненския окръжен съд, постановени по сходни дела срещу О. А. – решение от 23.06.2001г. по гр.д.№5745/2000г. на В., потвърдено с решение от 19.05.04г. по гр.д.№1901/03г. на ВОС; решение от 16.06.2005г. по гр.д.№4620/04г. на В.; решение №1313 от 18.04.08г. по гр.д.№4638/07г. на В., потвърдено с решение №573/07.05.09г. по гр.д.№1165/08г. на ВОС; решение №1471/12.05.09г. по гр.д.№7568/08г. на В.; №1034 от 09.04.09г. по гр.д.№1907/08г. на В., както и на решение №427/21.07.2009г. по гр.д.№3255/08г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК.
Ответникът в производството О. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поставеният материалноправен въпрос се включва в предмета на делото, обуславя крайния резултат и произнасянето по него в обжалваното решение противоречи на посочените от жалбоподателите съдебни решения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132 от 03.02.2010г. по гр.д.№1809/09г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: