О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
С., 09.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.611 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №149 от 23.03.11г. по гр.д.№205/11г. на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №99/29.12.10г. по гр.д.№881/09г. на Беленския районен съд, са присъдени още 4000лв. над присъдените от първата инстанция 4000лв., по иска на В. Г. И. срещу Г. А. Г. по чл.45 от ЗЗД, като по този начин претенцията е уважена в пълния предявен размер от 8000лв., заедно със законната лихва от 01.01.2000г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен искът по чл.109 от ЗС, а искът по чл.45 от ЗЗД е уважен до размер на 4000лв. и законната лихва върху тях.
Въззивният съд е приел, че през процесния период ответникът Г. е отглеждал крави в дворно място, намиращо се в съседство с жилищния имот на ищеца И.. Кравите са били повече от 3 на брой, колкото е допустимо да се отглеждат за лични нужди според Наредба №44/2006г. Броят на животните, неспазването на установените в наредбата изисквания за отглеждането им, както и свързаното с това замърсяване на околната среда е причинило на ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Прието е, че претенцията е основателна за пълния предявен размер от 8000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.01.2000г.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД е подадена от ответника Г. А. Г.. В нея той поддържа, че съдът се е произнесъл недопустимо по нередовна искова молба, в която претендираното обезщетение не е било определено по основание и размер за всяка една от годините на исковия период; не било посочено от кой момент се претендира лихва за всяка една от годините на периода; не била посочена и цената на иска. Това попречило на жалбоподателя да направи възражение за погасителна давност. Счита, че би могъл да направи такова възражение във всяка една от инстанциите и не би следвало да се приеме, че правото му е преклудирано, защото това ще означава съдът да новира задължението, а това е недопустимо.
В изложението към жалбата се поставя въпрос дали е редовна искова молба, в която обезщетението за неимуществени вреди, търпени през определен период преди подаване на исковата молба, се претендира като глобална сума, без посочване на размера на претенцията за всяка една от годините на периода и без посочване от кой момент се претендира лихва за всяка една от годините на периода. Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС, тъй като исковата молба е била нередовна и въззивният съд не е изпълнил задължението си да я остави без движение за отстраняване на недостатъците и.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпросите: може ли при нередовна искова молба да се направи възражение за изтекла погасителна давност; може ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи за първи път след връщане на делото за ново разглеждане от първата или въззивната инстанция и ако ответникът не направи своевременно възражение за изтекла погасителна давност, това право губи ли се.
Ответникът в производството В. Г. И. оспорва жалбата. В подадения писмен отговор развива подробни доводи за недопускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата следва да се допусне до разглеждане по същество на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по първия от поставените въпроси – за начина на предявяване на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху обезщетението, когато увреждащото действие не е еднократен акт, а е продължило през определен период преди подаване на исковата молба.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси, свързани с определяне на момента, в който ответникът по един паричен иск може да направи възражение за изтекла погасителна давност и за последиците от липсата на такова възражение. Те не се поставят по настоящото дело, тъй като по него не е имало подобно възражение до приключване на делото в инстанциите по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 от 23.03.11г. по гр.д.№205/11г. на Русенския окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160лв. и да представи доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: