О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.825 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №4857 от 03.07.2012г. по гр.д.№7969/10г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 23.04.2010г. по гр.д.№26501/07г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от В. Т. В., К. П. В., И. П. В., Ж. И. Ф., А. Б. К. /починала, заместена от наследниците си Й. А., М. Б. А. и А. А./, М. П. К.-В., В. Г. Л. /починала, заместена от наследниците си Л. А. Ш.-Т., К. П. В. и И. П. В./, Л. А. Ш. и Ц. С. Х. срещу държавата чрез МРРБ и срещу С. искове за установяване на собствеността на ищците върху следните недвижими имоти: ПИ №… с площ от 1974 кв.м. и ПИ №… с площ от 1239кв.м., нанесени в кадастрален лист №569 по плана на [населено място], Ю. градска територия, V част – 1V55.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. П. /П./ В., б.ж. на [населено място], починал през 1931г. Наследодателят е притежавал нива от 10,8 дка в местността „Б..”,[жк], която е включвала процесните два имота. От тази нива по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени както следва: 1/18 от А. Л.; 1/6 от М. Ш. и 1/6 от В. Т.. Останалите идеални части от нивата са завзети от държавата без правно основание. След влизане в сила на ЗВСОНИ, със заповеди на кмета на [община], са деактувани одържавените по ЗОЕГПНС идеални части от неусвоените площи от бившия имот на И. В.. С влязло в сила решение на административния съд е признато правото на обезщетяване на наследниците на общия наследодател по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ, тъй като бившата нива от 10,8 дка не съществува реално в размерите, в които е била одържавена.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти. Не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността, тъй като имотът на общия наследодател не съществува реално в размерите, в които е одържавен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Той не обсъдил всички доказателства по делото и по-конкретно – не отчел обстоятелството, че по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ е било признато право на обезщетяване само на наследниците на К., И. и В. В. за тяхната ? ид.част от бившия имот, и то чрез отделяне и реално връщане на свободните площи от този имот. Искането за обезщетение по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ е уважено именно защото са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху свободните площи от бившия имот. Въззивният съд не зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на административния съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. В кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискването на чл.188 ГПК/отм./ и дали цитирането на доказателствата в мотивите на решението може да се счита за тяхно обсъждане.
2. Какво е правното значение на издадените от общината и областния управител заповеди за деактуване на идеални части от процесния имот, актувани на основание ЗОЕГПНС и указ и следва ли те да бъдат ценени като признание от страна на ответника за наличие на предпоставки за възстановяване на собствеността.
3. Дали когато правото на собственост на ищците към момента на съставяне на А. е признато за установено от съда, оборването на неговата доказателствена сила като легитимиращ държавата документ за собственост е основание за уважаване на предявения иск за собственост.
4. Длъжен ли е съдът при предявен иск за собственост да зачете конститутивното действие и силата на пресъдено нещо на постановеното решение по чл.2, ал.5 ЗОСОИ.
5. Допустимо ли е веднъж одържавен по един ред имот да бъде повторно одържавяван на друго основание.
6. Налице ли са предпоставки за възстановяване на собствеността, когато само част от одържавения имот съществува реално и е незастроен.
7. Възниква ли право на обезщетение по ЗОСОИ, ако собствеността е възстановена по силата на ЗВСОНИ от момента на влизането му в сила и кое следва да бъде преценявано първо – предпоставки за възстановяване на собствеността или предпоставки за обезщетяване.
8. Дали предпоставка за уважаване на искане по чл.2, ал.5 ЗОСОИ е съществуването или несъществуването на одържавения имот реално до размера на одържавяването и процедурата по чл.2, ал.5 ЗВСОНИ процедура по обезщетение ли е или процедура по реално възстановяване на собствеността.
9. Счита ли се за възстановена реална част от одържавен имот, която съществува реално и не е засегната от застрояване, мероприятия или права на трети лица, ако за останалата част е получено обезщетение.
10. В кои случаи получаването на обезщетение може да се счита за пречка за реално възстановяване на собствеността.
11. Към кой момент съдът следва да прецени дали са налице предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ.
12. В кои случаи са налице предпоставки за провеждане на процедура по чл.2, ал.5 ЗОСОИ.
13. Може ли материалноправна норма, на която законодателят не е придал обратно действие, да отнеме вече възникнали права преди приемането и влизането и в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпросите, свързани с прилагането на чл.5, ал.2 ЗОСОИ.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество и че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по шестия въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4857 от 03.07.2012г. по гр.д.№7969/10г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 760лв. и да представят по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: