4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 20.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2223 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №5 от 05.01.2015г. по в.гр.д.№753/14г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №644/16.07.14г. по гр.д.№7952/12г. на Пернишкия районен съд, с което е било разпределено на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на мазе към жилищна сграда, в която са обособени две самостоятелни жилища с идентификатори 55871.508.270.5 и 55871.508.270.5, между ищцата Н. Д. Н. и ответницата М. Д. С.; оставен е без разглеждане евентуалният иск на Н. Н. срещу Д. Г. за разпределение ползването на мазето и са отхвърлени насрещните искове на Д. Г. за разпределяне ползването на дворното място, в което се намират сградите и на съсобствена сграда с идентификатор 55871.508.270.2.
Въззивният съд е приел, че ищцата Н. Д. Н. е собственик западната стая, кухня и антре, а ответникът Д. М. Г. – собственик на североизточната стая и кухня, представляващи реални части от едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ І-1440 от кв.307 по плана на [населено място]. Дворното място е съсобствено между страните при равни квоти – по ? ид.част. Ответникът Д. Г. е закупил своята част от имота от майка си М. Д. С. с нотариален акт №158/1998г., като прехвърлителката си е запазила вещното право на ползване. Още преди това, през 1993г., тогавашните съсобственици Н. Д. Н. и М. Д. С. са разпределили ползването на дворното място с писмен договор с нотариална заверка на подписите. След това разпределение новият собственик Д. Г. е извършил пристройка към жилищната сграда, попадаща в частта от дворното място, разпределена за ползване на майка му М. С.. Пристройката представлява магазин за хранителни стоки. Съществуващото мазе в партерния етаж на жилищната сграда, което до този момент не е било разпределено между съсобствениците, но се е ползвало общо от тях, е било присъединено към магазина. Единственият достъп до това мазе е през склада на новопостроения магазин. Мазето представлява принадлежност към жилищната сграда, а не към незаконния магазин, независимо от издадения акт за узаконяване. Недопустимо е то да се ползва само от единия съсобственик, поради което искането по чл.32, ал.2 ЗС е основателно. То следва да бъде уважено по отношение на М. С., която си е запазила ползването на своята част от жилищната сграда, а не срещу Д. Г., който притежава само голата собственост. По същите съображения – че Д. Г. не притежава ползването на дворното място и на сградата с идентификатор 55871.508.270.2 е отхвърлено и искането му за тяхното разпределение. Изложени са и съображения, че ползването на дворното място е разпределено с договора от 1993г., който обвързва приобретателя Д. Г. и че не са налице нови обстоятелства, които да наложат изменение на това разпределение. Стопанската сграда е съществувала към момента на подписване на договора за разпределение на ползването и попада в онази част от дворното място, която е била разпределена на Н. Д. Н..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Д. С. и Д. М. Г..
В жалбата се поддържа, че необходим другар по иска за разпределение ползването на мазето е съсобственикът Д. Г.. Тъй като той не е бил конституиран като страна по този иск, решението е недопустимо. Освен това мазето е функционално свързано с търговския обект на Д. Г. и е станало част от него на основание чл.97 ЗС, затова липсва основание за разпределяне на ползването му. Но дори да се приеме, че е съсобствено, след като достъпът до него е единствено през търговския обект, то следва да бъде разпределено за ползване само на Д., а срещу това ищцата да получава обезщетение за лишаване от ползване. Неправилно били отхвърлени и насрещните искове за разпределяне ползването на дворното място и стопанската сграда. По отношение на сградата нямало споразумение за ползването и, а за дворното място имало нови обстоятелства, които налагали промяна в първоначалните уговорки.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. В производството за разпределение ползването на съсобствен имот собствениците и носителите на ограничени вещни права имат ли качеството на необходими другари и общото предявяване на иска от или срещу всички другари представлява ли условие за допустимост на процеса.
2. При уважаването на иск по чл.32, ал.2 ЗС ответната страна дължи ли направените разноски от ищеца за такси, експертизи и адвокатски хонорар или разноските следва да се понесат от страните в такава част, каквато съответства на размера в съсобствеността – за държавната такса и възнаграждения за вещи лица, а адвокатските възнаграждения остават за всяка страна така, както са направени.
3. При предявен иск по чл.32, ал.2 ЗС съдът трябва ли да разпредели ползването на имот, който според състоянието му не може да се ползва от всички съсобственици, или в този случай разпределението на ползването трябва да се извърши, като се запази фактическото ползване, а на неползващите собственици се определи парично обезщетение.
4. Когато между съсобствениците е сключен договор за разпределяне ползването на дворното място, в което е имало изградена и съсобствена сграда, може ли да се приеме, че с разпределеното ползване на дворното място е разпределено и ползването на тази сграда, независимо, че с договора не е определен начина на нейното ползване и тази сграда не е предмет на този договор.
5. Когато между съсобствениците е сключен договор за разпределяне ползването на дворното място може ли да се предяви иск по чл.32, ал.2 ЗС за определяне на нов начин на неговото ползване, когато след сключване на договора са настъпили промени, изразяващи се в последващо застрояване, както и когато с иска за разпределение на ползване на мястото е поискано разпределение на ползването на съсобствена сграда, която не е била предмет на договора за разпределяне ползването на мястото, но при разпределяне ползването на тази сграда е необходимо да се направи промяна в договорения начин на ползване на мястото.
Ответникът в производството Н. Д. Н. оспорва жалбата. Счита, че тя е недопустима, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и цената на предявените искове. Не са налице и основания по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване с оглед особеностите на случая по настоящото дело. Развива и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Искът по чл.32, ал.2 ЗС е неоценяем, затова не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба от ВКС. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №339 от 24.07.2012г. по ч.гр.д.№87/2012г. на ВКС, ІІ ГО.
Решаващият въпрос на този етап на производството по делото е първият – за задължителното другарство при исковете по чл.32, ал.2 ЗС. По този въпрос е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид посочените от жалбоподателката решения по чл.290 ГПК – решение №139 от 05.11.14г. по гр.д.№3024/14г. на ВКС, ІІ ГО; решение №256 от 27.06.11г. по гр.д.№912/2010г. на ВКС, І ГО; решение №95 от 02.07.2013г. по гр.д.№645/12г. на ВКС, І ГО и решение №275 от 30.10.2012г. по гр.д.№444/12г. на ВКС, ІІ ГО.
По материалноправните въпроси, които се поставят по главния и насрещния иск, както и по въпроса за разноските, съдът следва да се произнесе едва след разрешаване на обуславящия процесуалноправен въпрос за конституирането на страните в процеса.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5 от 05.01.2015г. по в.гр.д.№753/14г. на Пернишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 50 лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: