1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 26.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 407/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.01. 2012 г. по гр.д.№ 12434/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, е отхвърлен иск, предявен от В. М. Т. против Л. Х. Р. и [фирма] с правно основание по чл.75 ЗС за възстановяване на отнето владение на реална част от 2647 кв.м. от поземлен имот № 4, кв.7 по плана на [населено място], кв.Б., м.”Б. път”.
Ищцата В. Т. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като на първо място го намира за недопустимо, а по същество и за неправилно поради нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че няма съдебна практика по разрешените от съда правни въпроси, а те са- 1. квалифицира ли се няколкочасовото пребиваване в границите на имот като установяване на владение по смисъла на чл.68 ЗС с оглед изискването за „трайност” и 2. имат ли значение предприетите мерки за защита срещу отнетото владение в законноустановения 6-месечен срок по чл.75 и 76 ЗС с оглед отнемането на възможността владението да се счете прекъснато /изгубено/. Касаторката счита, че произнасянето от страна на ВКС по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответниците Л. Р. и [фирма] оспорват жалбата като неоснователна, като поддържат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От фактическа страна по делото е установено, че първоначално спорният имотът е бил във владение на В. Т., която го оградила и твърди, че го е владяла повече от десет години в рамките на по-големия имот пл.№ 4 от кв.7, който е с площ 5450 кв.м. В изпълнение на заповед по чл.126ж ГПК / отм./ от 13.07.2004 г., проведено на 15.07.2004г., ищцата е отстранена от имота и в него е въведена ответницата Л. Р., в чиято полза е издадена заповедта. С определение № 1240/ 25.10.2004г. по ч.гр.д.№ 2474/2004г. на СГС, ІІ-б отделение заповедта е отменена и молбата на Л. Р. за възстановяване на владението е оставена без уважение. Съдът не е постановил обратното въвеждане на В. Т. в имота, но въз основа на това определение и съдействие на служители на МВР Л. Р. е отстранена от имота и в него отново е въведена В. Т., което е станало на 16.11.2004 г. В същия ден обаче непосредствено след този въвод В. Т. за втори път е била отстранена от имота и върху него са установили владение Л. Р. и ответникът [фирма], на когото скоро след това тя продала имота с нотариален акт № 143 от 30.12.2004г.
Тъй като В. Т. била отстранявана от имота на два пъти- на 15.07.2004. и на 16.11.2004г., съдът е приел, че искът по чл.75 ЗС е насочен срещу второто отнемане на владението, тъй като срещу първото отнемане ищцата вече е получила защита, като е въведена обратно в имота след отмяна на заповедта по чл.126 ж ГПК. За да от хвърли иска, възивният съд е изложил съображения, че към момента на второто нарушение- на 16.11.2004 г., ищцата не е владяла имота в продължение на повече от шест месец назад във времето, както изисква разпоредбата на чл.75 ЗС, за да може владелецът да получи защита чрез този иск. Не е зачетено владението, което ищцата е упражнявала върху имота преди първото й отстраняване на 15.07.2004г., тъй като то е било прекъснато за срока от 15.07. до 16.11.2004г.
Според касаторката искът е предявен като защита срещу първото отнемане на владението й, станало на 15.07.2004г. и то е било лишено от правно основание, тъй като заповедта по чл.126ж ГПК/ отм./ е била отменена. Твърди освен това, че на 16.11.2001г. не е била въведена обратно в имота, а само е направен опит за такова възстановяване на владението, но той е бил неуспешен, тъй като след оттегляне на служителите на МВР ответниците веднага са се върнали и са завзели имота.
С оглед на изложеното първият правен въпрос, който се поставя по делото, е за това дали съдът не се е произнесъл по непредявен иск, което би довело до недопустимост на решението. Съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС когато съществува вероятност обжалваното решение да се окаже недопустимо, съдът е ВКС е длъжен служебно да допусне касационно обжалване, дори и такива доводи да не наведени в касационната жалба. В случая с оглед на твърдението, че защитата по чл.75 ЗС е насочена към отстраняване на нарушението, извършено на 15.07.2004г., а съдът е приел, че това нарушение е преодоляно и затова разглежда иска с оглед второто отнемане на владението- на 16.11.2004г., следва да се приеме, че касационната инстанция дължи произнасяне и по отношение на въпроса за допустимостта на решението на въззивния съд , което е основание за допускане на самото касационно обжалване.
По останалите въпроси съдът следва да вземе отношение при разглеждане на спора по същество, след уточняване на нарушението и момента на извършването му.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.01. 2012 г., постановено по гр.д.№ 12434/2010 г. описа на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав.
Указва на В. М. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 32, 40 лв. и в 7 дневен срок от съобщението да представи вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: