О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 22.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, т.2 от ГПК.
Образувано е по молба на А. С. Я. за отмяна на влязлото в сила решение №518 от 12.11.2004г. по гр.д.№608/2004г. на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с решение №197 от 13.08.2010г. по гр.д.№124/10г. на ВКС, второ гражданско отделение.
С атакуваното решение е отхвърлен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с който е искано да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че наследниците на К. Д. Г. /С., Н./ са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на шест броя земеделски земи в землището на [населено място]. Прието е, че спорът за материално право е възникнал поради обстоятелството, че земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ не само на общата наследодателка К. Г., но и на дъщеря и от първия брак Я. Д. Л.. Решаващо за отхвърляне на предявения иск се е оказало обстоятелството, че земите произхождат от дядото по бащина линия на Я. Л., който и ги подарил като дял на починалия малко преди раждането и баща. Макар да са обработвани до колективизацията от майката К. Д., няма данни те да са придобити по давност от нея.
Молбата за отмяна се основава на твърдения, че след влизане в сила на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е влязла в сила присъда срещу издателя на неистински официален документ, който е бил представен като доказателство по делото. Това е удостоверение на общинската администрация, според което Я. Д. Л. е внесла през 1957г. земеделска земя в ТКЗС – 32 дка и че е приета за член на ТКЗС с протокол №5/03.09.1957г. Молителят счита, че атакуваното решение е основано на този неистински документ, което е основание за отмяната му по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците в производството Г. К. Л., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Р. Г. Л., К. Г. Л. и Я. Г. Л.; Блага К. С.; К.К. Г.; Г. Д. И. и К. Г. С. оспорват молбата за отмяна. Считат, че тя е процесуално недопустима, тъй като е просрочена, евентуално – че е неоснователна, тъй като решаващите мотиви на съда не са свързани с посочения документ, предмет на извършеното престъпление.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално недопустима.
Съгласно чл.305, ал.1, т.2 ГПК, молбата за отмяна в хипотезата на чл.301, ал.1, т.2 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането и в сила. В настоящия случай неистинността на удостоверението, посоченото в молбата за отмяна, е установена с присъда №389/08.04.11г. по н.о.х.д.№169/2007г. на Петричкия районен съд, потвърдена с решение №376/01.12.11г. по н.о.х.д.№375/11г. на Благоевградския окръжен съд, което е окончателно. Следователно присъдата е влязла в сила на 01.12.2011г.
Видно от представените по настоящото дело доказателства, молителят А. С. Я. е подал на 29.11.2011г. молба, с която е поискал от Областна дирекция земеделие [населено място] да инициира производство по отмяна на влязлото в сила решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на спорните земи на Я. Д. Л.. С допълнителна молба вх.№ПО 04-2614 от 22.12.11г. той е посочил, че представя заверен препис от решение №376 от 01.12.11г. по н.о.х.д.№375/11г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда №389/08.04.11г. по н.о.х.д.№169/2007г. на Петричкия районен съд.
От тези доказателства следва, че молителят А. С. Я. е узнал най-късно на 22.12.11г. за влязлата в сила присъда №389/08.04.11г. по н.о.х.д.№169/2007г. на Петричкия районен съд, тъй като на тази дата е входирана допълнителната му молба до Областна дирекция земеделие [населено място], в която той се позовава на присъдата. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.2 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ изтича на 22.03.2012г., а молбата за отмяна по настоящото дело е подадена по пощата на 01.11.2012г., след изтичане на тримесечния преклузивен срок. Тази молба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
Неоснователно е възражението на молителя, направено в последното съдебно заседание, че не е подавал молбите до Областна дирекция земеделие [населено място], тъй като бил с влошено зрение. Представеното в настоящото производство ЕР на ТЕЛК №847 от 29.04.09г. не съдържа данни за заболяване на очите, а амбулаторен лист №1263/16.09.11г., според който от няколко месеца зрението на молителя постепенно намалява, не изключва възможността той да е подписал и подал двете молби.
С оглед изхода на делото, на ответниците в настоящото производство следва да се присъдят сторените разноски в размер на 450лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.12.12г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество на гр.д.№3/2013г. на ВКС, І ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. С. Я. за отмяна на влязлото в сила решение №518 от 12.11.2004г. по гр.д.№608/2004г. на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с решение №197 от 13.08.2010г. по гр.д.№124/10г. на ВКС, второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА А. С. Я. от [населено място], [улица] да заплати на Р. Г. Л., К. Г. Л., двамата от [населено място], [улица]; на Я. Г. Л. от [населено място], [улица], на Блага К. С., К. К. Г., Г. Д. И. и К. Г. С., всички от [населено място], [улица], ет.2, ап.4, сумата от 450лв. – разноски за производството по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: