О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 383/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. Г. – процесуален представител на М. Д. Г., срещу въззивното решение № 236 от 11.07.2008 г. по в. гр. д. № 258/08 г. на Хасковския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 48 от 29.02.2008 г. по гр. д. № 128/07 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 28, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество – съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, в размер на 7/8 ид. ч. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационно отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че по съществения за спора въпрос за приноса на ищеца в продибиването на имуществото с лични средства, дарени му от неговите родители, е налице противоречива практика на съдилищата, а приложението на оборимата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК и оценяването на доказателствата в тази връзка създава затруднения за съдилищата и обуславя необходимостта от произнасяне на Върховния касационен съд с цел единно разбиране и прилагане на закона.
Ответницата по касация Н. К. Н. не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК поради следните съображения:
По делото е установено, че по време на брака между страните са придобити в съпружеска имуществена общност лек автомобил марка “Ф”, лек автомобил марка “А“ и 1/2 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ вилна сграда на 36 кв. м., с отстъпено право на строеж в парцел ****от кв. 10 по плана на с. В.. По-големият дял в прридобиването на това имущестмо ищецът обосновава с по-големия размер на получаваното трудово възнаграждение – 1 809.44 лева средно месечно, при 692.11 лева за ответницата; с получени от родителите си средства, предоставени лично на него за закупуването на лекия автомобил марка “Фолксваген” и на недвижимия имот, и получен от него потребителски кредит, погасителните вноски по който се изплащали от него, при липса на друг вид плащания.
За да отхвърли иска за определяне на по-голям дял от общото имущество, въззивният съд приел, че не е установено приносът на ищеца в придобиването му да е значително по-голям от приноса на съпругата. Разликата в доходите сама по себе си не обосновава определянето на по-голям дял, а е необходимо надхвърлянето да е значително. Такъв извод не може да се направи, защото освен трудовото възнаграждение, ответницата е получавала и доходи от свободни професии и от отдаване под наем на недвижимо имущество, съпрузите са изпълнявали задълженията си по чл. 18 СК за осигуряване благополучието на семейството, всеки съобразно своите възможности. При установените нюанси в показанията на свидетелите е взета предвид липсата на данни някой от съпрузите да е разпилявал семейно имущество, да не е полагал никакви грижи или да е използувал доходите единствено и само за задоволяване на лични потребности. Това, че ответницата по-често е била ангажирана с пътувания във връзка с работата, не формира според съда извод, че не е изпълнявала съпружеските си задължения или не се е грижила за детето.
По отношение на придобитото с потребителски кредит съдът взел предвид липсата на доказателства за времето на придобиване и при установената цена и значително по-големия спрямо нея размер на кредита, приел, че целта на кредита не е била само за закупуването на МПС. Наред с това посочил, че изплащането на задължения по кредит не е основание за трансформация, нито за определяне на по-голям дял, а създава само облигационни отношения между страните.
По отношение на средствата, предоставени от родителите на ищеца, съдът приел, че при липсата на данни за датата на придобиването и за стойността на придобитото, не може да се приеме дадените през есента на 1997 г. средства от свидетелката Г майка на ищеца, да са използувани за закупуване на МПС. За сумата 800 лева, при цена на закупената идеална част от недвижимия имот 750 лева, не е установено кога е предоставена, за да се направи извод, че е за закупуване именно на спорния имот. Като допълнително съображение е изложено, че влагането на лични средства е основание за предявяване на претенция за трансформация на имущество, а не за определяне на по-голям дял.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и представя решение № 238 от 15.07.2005 г. по гр. д. № 2324/03 г. на Хасковския районен съд, потвърдено в тази част с решение № 154 от 20.04.2006 г. по в. гр. д. № 664/05 г. на Хасковския окръжен съд и с решение на Върховния касационен съд № 68 от 28.02.2007 г. по гр. д. № 586/06 г., I-во г. о. Разрешението, дадено с него, е за вещ, придобита отчасти с лични средства на съпругата като превеждани по време на брака, но на личния й влог, открит преди брака, от нейните родители, като дарение за нея, с предназначение – закупуване на къща. Дарствените намерения да надарят именно дъщеря си са обективирали чрез акт на предаване по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗЗД – веднъж нареждайки като влогодател на банката да прехвърли суми от влога им по личния влог на ищцата, а впоследствие – внасяйки суми по този именно влог. Тези намерения са подкрепени и от гласните доказателства на дарителите, за кредитирането на които съдът изложил съображения, след съпоставка с показанията на родителите на съпруга. В резултат е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК е оборена поради основателността на претенцията за частична трансформация на лични средства, като квотата на съпругата е определена в обема на претендираната от нея по-малка част спрямо следващата й се по трансформация.
Случаят, пред който страните са изправени, не разкрива сходство във фактите и обстоятелствата. За да отрече претендирания от ищеца по-голям дял в имуществото, съдът е взел предвид конкретните данни по делото, според които не може да се приеме, че за придобването са използувани дарени от родителите му средства. Така, за недоказано е прието какво МПС и на каква стойност е придобил ищецът. По отношение на недижимия имот не е установено родителите да са искали да надарят само ищеца – давайки средствата на сина си, те не са се интересували на кого ще се води имотът. Затова и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е налице.
Не се установява и другото поддържано от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То е заявено във връзка с приложението на чл. 19, ал. 3 СК, установяваща законно предположение относно наличието на съвместен принос. За опровергаването на презумпцията оспорващият следва да установи, че другият съпруг не е съдействал за придобиването на имуществото. Доказването е съобразно конкретните за всеки случай заявени от страните факти и обстоятелства. Съдебната практика трайно приема, че липсата на принос би могла да се доказва за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Становището на въззивния съд, че влагането на лични средства, произхождащи от дарения лично на ищеца на парични суми от родителите му за закупуване на спорното имущество, е основание за предявяване на претенция за трансформация на имущество, а не и за определяне на по-голям дял по реда на чл. 28, ал. 3 СК, макар да противоречи на тази практика, е изолирано. То не е и послужило като решаващ мотив за отхвърляне на иска, а е изложено само като допълнително съображение. Основното е, че съдът се е съобразил с постоянната практика на Върховния касационен съд, като е определил приноса на всеки от съпрузите не само чрез съпоставка на трудовото им възнаграждение, а съобразно всички форми на съдействие, в които съгласно чл. 19, ал. 2 СК може да се изрази съвместният принос. Наред с това разглежданият случай не разкрива някаква особеност в приложението на закона, която може да доведе до развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 236 от 11.07.2008 г. по в. гр. д. № 258/08 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: