О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
София , 23.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1300/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 168 от 19.05.2009 г. по в. гр. д. № 733/08 г. на Великотърновския окръжен съд в сила е оставено решение № 26 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 132/07 г. на П. районен съд, с което е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като на наследниците на Л. И. М. е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, подробно описани по вид, площ и граници, до размер на 1/2 ид. ч.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Общинската с. “З” гр. П., приподписана от мл. юрк. Д. К. , с искане за отмяна като постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Относно предпоставките за допускане касационно обжалване касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос за допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците по касация Р. Н. А. счита жалбата за недопустима, а по същество – за неоснователна, О. гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е допустима.
Предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от Р. Н. А. – наследник на починалия в 1961 г. Линко И. М. от коляното на сина му Х. Л. И. , е приет от въззивния съд за допустим по съображения, че обстоятелството за пропуснат срок за заявяване на правото на възстановяване, е безспорно. Възражението на ответника, сега касатор, че същите земи са възстановени на сина на общия наследодател -, по преписка от 1992 г., съдът приел за неотносимо към спора, а отделно от това за недоказано. В случай, че имотите са възстановени на друг, ще е налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в който ще участват всички претендиращи правото страни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като определящ за изхода на спора е поставен процесуалноправният въпрос: следва ли да се приема за допустим иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в случаите, когато се е променил титулярът на правото на собственост върху земеделската земя и то е преминало в патримониума на наследник на лицето, възстановяване на собствеността на което се иска, при положение, че това право е възстановено на наследника.
При извършване на преценка в тази насока въззивният съд не е съобразил приетото в ТР № 2/96 г. на ОСГК на ВС, т. 3, че правото на възстановяване е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира. Приложено към разглеждания случай, това означава, че допустимостта на исковото производство е в зависимост от наличието или липсата на заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и на идентичност между имотите, предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, и заявените /или някои от заявените/ в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 168 от 19.05.2009 г. по в. гр. д. № 733/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: