О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 177/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. П. срещу въззивното решение № 205 от 02.10.2008 г. по в. гр. д. № 173/08 г. на Л. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 10а от 17.03.2008 г. по гр. д. № 574/07 г. на Т. районен съд за допускане на делба на недвижими имоти, съставляващи земеделски земи в землищата на с. О. и на с. З., останали в наследство от П. П. П. , починал на 10.10.1975 г. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на хиотезите на чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК при разрешаването от въззивния съд на съществените за спора въпроси по приложението на чл. 278, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, чл. 189, ал. 1, б. „ж” ГПК /отм./, чл. 142, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 7, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация Дафина Н. Г. , Ц. Д. Б. , Н. В. Б. , Д. В. Д. , П. П. П. и П. Г. П. не са взели становища по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
За да уважи иска за делба, въззивният съд приел, че съгласно удостоверения № 0* от 15.06.2007 г. и № А* от 27.05.1992 г., двете на кметството с. О., страните по делото са наследници по закон на П. П. П. , починал на 10.10.1975 г. Ищците Дафина Н. Г. , Ц. Д. Б. , Н. В. Б. и Д. В. Д. са наследници от коляното на Д. П. Б. – дъщеря на общия наследодател, починала в 1989 г., а ответниците П, П. Г. П. и касаторът П. Г. П. – от коляното на П. П. П. – син, починал в 1980 г. Спорните по делото земеделски земи, находящи се в землищата на с. Я. и на с. О., са възстановени на общия наследодател с решения № В* от 14.10.1999 г. и № 69 от 06.04.1999 г. на ОС „З” гр. Я.. Т. в землището на с. О. са били предмет на делба само между наследниците на П. П. П. и с влязло в сила решение по гр. д. № 352/99 г. на Смолянския районен съд са поделени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК /отм./. Като се позовал на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, въззивният съд приел, че извършената без участието на всички сънаследници на собственика делба е нищожна, поради което съсобствеността не е прекратена, а доводът на участвалите в тази делба за изтекла в тяхна полза придобивна давност счел за неоснователен.
Съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси, по които се е произнесъл съдът, са явяват ли се удостоверенията, на които се е позовал, годни доказателствени средства за установяване наследниците по закон на П. П. П. , имат ли ищците по иска за делба това качество и нищожна ли е по разпореждане на закона – чл. 75, ал. 2 ЗН, делбата, приключила с влязлото в сила решение на Смолянския районен съд. С оглед данните по делото следва да се приеме, че не се потвърждава твърдението на касатора, че не е ясно как съдът е оценил доказателствената сила на документ със зачерквания, поправки и други външни недостатъци, кактиво според него са удостоверенията за наследници, които въззивният съд е поставил в основата на обжалвания съдебен акт. Само по себе си наличието на такива недостатъци не влече по необходимост изключването на документите от доказателствения материал, а налага те да бъдат преценени с оглед на всички обстоятелства по делото. Така е процедирал и въззивният съд в случая, като се е съобразил със заявеното от касатора – л. 58 по в. гр. д. № 173/08 г. на Л. окръжен съд, че не оспорва съдържанието на документите, но счита, че те не следва да се взимат предвид, тъй като са попълнени в отделните им части с различен почерк. След като не е оспорил качеството „наследници по закон на общия наследодател” на лицата, посочени в удостоверенията, съдът е приложил правилно нормата на чл. 142, изр. 2 ГПК /отм./ и е определил кръга на съделителите съобразно отразеното в посочените документи. Тъй като част от съделителите не са участвали в делбата, на която се позовава касаторът, то и съсобствеността не е ликвидирана и право на всеки от съсобствениците е да поиска нейното прекратяване, предявявайки иск за делба. Поставените от касатора въпоси са разрешени при точно приложение на закона и затова предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Не се установява и другата поддържана от касатора хипотеза – тази на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, която по посочените въпроси не е и обоснована.
Следващите въпроси, които касаторът счита, че са разрешени при предпоставката за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са за приложението на чл. 278, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ и на чл. 7, ал. 4 ЗСПЗЗ. Първият изисква към исковата молба за делба да се представи удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници, а вторият – при извършване на делби на земеделски земи да се приложи скица на имотите, изработена или заверена от общинската слуба по земеделие и гори. Данните по делото сочат, че още с исковата молба е представено удостоверение на наследници № от 15.06.2007 г. на кметството с. О., а скици са приложени за всички делбени имоти, включително и за този в м. ”П”, съставляващ № 0* л. 94 по гр. д. № 574/07 г. на Т. районен съд и л. 8 по в. гр. д. № 173/08 г. на Л. окръжен съд. Не се установява въпросите да са разрешавани противоречиво от съдилащата, за което касаторът е представил влезли в сила решения на други съдилища, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
На предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се позовава и по въпроса за липсата в диспозитива на обжалваното решение на някои от реквизитите, посочени в чл. 189, ал. 1, б. „ж” ГПК /отм./ като част от съдържанието на съдебния акт. Той обаче, не е от значение за изхода на спора. Делото е за делба, във фазата по допускането, в която според чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ съдът следва да разреши и се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на всеки сънаследник. Пропускът да се посочат местожителството, адресът, местоработата и единният граждански номер на съделителите или на част от тях не е съществен за спора и не опорочава съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 205 от 02.10.2008 г. по в. гр. д. № 173/08 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: