О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София , 28.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….октомври, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. Василева
гр.дело № 2632/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 119 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 863/2007 г. на П. окръжен съд е признато за установено, че ищецът Т е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, находяща се в парцел **** кв.61 по плана на гр. П. и ответниците Д са осъдени да му предадат владението на тази идеална част от имота. Постановена е и частична отмяна на нотариалния акт, издаден на името на ответниците за същия имот.
Решението се обжалва с касационна жалба от ответниците, които поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички техни доводи, възражения и доказателства, превратно е тълкувал показанията на свидетелите и не е уважил искането им за отвод на председателя на съдийския състав, което е довело до необосновани изводи относно това на кого принадлежи имота и постановяване на решението в нарушение на материалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 г. е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, като първата и някоя от останалите предпоставки трябва да съществуват при условията на кумулативност.
От изложението по чл.284, ал.3 ГПК може да се направи извод, че се сочи като съществен материалноправен въпрос произнасянето на съда относно възможността един от съсобствениците да придобие по давност целия имот и с какви действия трябва да изрази, че отблъсква владението на другите съсобственици и намерението да владее за себе си.
С оглед представените доказателства следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като законът има предвид противоречие с тълкувателно решение или постановление на Върховния съд. Решенията на отделни състави на ВС или ВКС могат да обосноват допустимост по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторите представят три решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд / без р. № 2419/60 г., което е с друг предмет/, в които се разглежда въпроса за придобиване по давност на сънаследствен имот от един от сънаследниците, като във всички решения се приема, че промяната в намерението трябва да достигне до другите сънаследници и се сочат в контекста на конкретния казус различни действия и поведения на сънаследника, които изразяват такова намерение за своене на имота.
Сравнявайки тези решения с обжалваното е видно, че те принципно не се различават, тъй като и въззивният приема, в съответствие с установената съдебна практика и правната теория, че е необходимо съсобственикът / в случая преживелият съпруг и дъщерята/ да са отблъснали владението на другия наследник- ищеца, за да придобият по давност частта, която той има по наследство от майка си. Ответниците не са успели да докажат това своя възражение, поради което предявеният срещу тях иск е бил уважен. Резултатът от делото не е по причина на противоречива съдебна практика или несъобразяване с практиката на ВКС, а поради това, че ответниците не са представили доказателства, с които да докажат възражението си. Това обстоятелство не е основание за допускане на касационното разглеждане, а довод за неправилност на решението.
В жалбата се поставя като съществен процесуалноправен въпрос и този за отказа да се приеме отвода на председателя на съдебния състав. Не е доказано обаче твърдението, че въпросът е решен в противоречие със съдебната практика, тъй като законът има предвид практика на гражданските съдилища, а се представят две решения на състави на Върховния административен съд. Не са изложени и съображения защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само се възпроизвежда текста на закона, което не е достатъчно, за да обоснове допустимост на касационното обжалване на това основание. В по-голямата си част доводите на касаторите се отнасят до твърдения за съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, както и за други пороци на решението, но те могат да се разглеждат само след допускане на касационното обжалване, за което е необходимо наличието на други предпоставки, различни от тези за неправилност на обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационна жалба на Д. Н. К. и М. К. К. от гр. С. против въззивно решение № 119 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 863/2007 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: