О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София , 09.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 622/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Л като повереник на А. Д. А. и Г. Д. Р., срещу определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч. гр. д. № 2188/09 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в представени решения, въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос: при непроизнасяне от решаващия съд за разноските по даден гражданскоправен спор, искането за такова произнасяне е за допълване на решението на основание чл. 193 ГПК /отм./ или е искане на основание чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Ответниците по частната жалба не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение без уважение е оставена частна жалба срещу определението от 23.07.2009 г. по гр. д. № 407/04 г. на А. районен съд, с което по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ жалбоподателите са осъдени да заплатят на Ф. Ж. П. и Н. Ф. П. 422.50 лева разноски по производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Касаторите поддържат, че основанието по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ касае изменение на постановеното решение в частта му за разноските, а след като първоинстанционното решение няма такава част, то и не съществува акт, който може да бъде изменен. Обосновават теза, че искането за присъждане на разноски следва да бъде заявено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ в едномесечен срок от обявяването на решението на районния съд, който отдавна е изтекъл и поради това правната възможност за допълването му е преклудирана. На последно място излагат съображения, че тъй като първоинстанционният съдебен акт бил отменен с решение на въззивния съд, то и няма основание, на което да се присъдят разноски по производството на делото.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
За да обосноват поддържаното основание, касаторите се позовават на решение № 2* от 24.XII.1955 г. по гр. д. № 2186/55 г. на IV-то г. о. на Върховния съд, според което молбата за допълнително присъждане на разноските по делото, които съдът е пропуснал да присъди в решението си, трябва да бъде подадена в законния седемдневен срок по чл. 193 ГПК /отм./ от обявяването на решението. Съдебният акт е постановен при действието на чл. 193 ГПК /отм./ в първоначалната редакция според И. , бр. 12 от 1952 г., когато съдопроизводственият ред по чл. 193 ГПК /отм./ е бил единственият за допълване на решението както при непроизнасяне по цялото заявено искане по съществото на материалноправния спор, така и по искане за допълването му в частта за разноските. Посочената норма е изменена през 1961 г. – Известия, бр. 90 от 1961 г., когато е приета и новата алинея 4 на чл. 192 ГПК /отм./, предвиждаща възможност в срока за преглед по реда на надзора съдът по свой почин или по искане на страните да измени постановеното решение в частта му за разноските. С това изменение е предвиден и различен срок, в който заинтересуваната страна следва да поиска допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК /отм./, съответно изменение относно разноските по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. Касаторите не представят съдебни актове, разрешаващи исканията за разноски след така извършената законодателна промяна по реда за допълване на решенията. Затова и не се констатира при произнасянето по искането за разноски, което е разгледал по реда и в срока по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, въззивният съд да е процедирал в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на тази норма. Останалите съдебни актове, на които касаторите се позовават, касаят производството по чл. 193 ГПК /отм./ и са неотносими към разглеждания случай. Затова и не се установява да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторите са изложили и оплаквания, съставляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но те биха били разгледани ако са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч. гр. д. № 2188/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: