О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София , 10.03. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………….март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 104/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В- пълномощник на Ж. И. Р. , срещу определение № 373 от 25.09.2008 г. по в. гр. д. № 348/08 г. на Варненския апелативен съд, с което в сила е оставено определение № 1* от 12.05.2008 г. за спиране на производството по гр. д. № 2141/07 г. на Варненския окръжен съд на основание чл. 182, ал. 1, б. “д” ГПК /отм./. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в разглеждания случай съдът е спрял производството по делото служебно, вместо по искане на участващите страни, преди изобщо да е дал ход на производството по чл. 299 и сл. ГПК /отм./, при това неправилно, защото при наличие на висяща прокурорска преписка гражданското дело следва да бъде прекратено. Сочи се, че произнасянето по тези въпроси ще бъде и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Р. Т. П. , Р. Х. Я. , И. М. Г. и М. на о. и н. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Обжалваното въззивно определение е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
Разрешените с определението процесуални въпроси се отнасят до съотношението между производството по финансови начети и наказателното производство срещу лицата, за които се твърди да са причинили щета на подлежащи на държавна финансова инспекция лица и приложимостта на чл. 182, ал. 1, б. “д” ГПК /отм./ в случай на образувано наказателно разследване. Те са съществени за изхода на спора. Касационното обжалване обаче не следва да се допуска, по следните съображения:
Актът за начет № 1* от 22.08.2007 г. е съставен при извършена финансова инспекция на “Професионална гимназия по транспорт и машиностроене” гр. П., срещу Ж. Ив. Т. директор, солидарно с Р. Т. П. , Р. Хр. Я. и И. М. Г. във връзка с дейността им на домакин на гимназията, за установена вреда в размер на 23 628.78 лева. Исковата молба, получена в съда на 01.10.2007 г., не е била съпроводена с доказателства дали има произнасяне по въпроса за наличието, респективно липсата на престъпление от ответниците, и затова е оставена без движение.
Представени са две писма изх. №№ 1662/07 от 14.12.2007 г. и от 26.02.2008 г. на Районната прокуратура гр. П., от които е видно, че с постановление от 23.10.2007 г. е образувано досъдебно производство срещу Ж. Р. за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а срещу останалите начетени лица няма образувани наказателни производства.
При тези доказателства първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 300, ал. 1 ГПК /отм./ е изпратил до ответниците преписи от акта за начет и писмото заедно с приложенията и им дал двуседмичен срок за възражения и посочване на доказателства, като ги предупредил и за последиците по чл. 300, ал. 6 ГПК /отм./, че ще издаде изпълнителен лист, ако в указания срок не постъпят възражение.
Съобщенията са получени съответно на 01, 02, 03 и 04.04.2008 г.
Възражения не са подадени.
С определение от 12.05.2008 г. районният съд приел, че произнасянето на наказателния съд ще бъде задължително за съда в производството по финансовия начет относно вината на ответника Р. Т. като се претендира солидарно осъждане на начетени лица, независимо, че срещу останалите не е повдигнато обвинение, то производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. “д” ПК /отм./.
Въззивният съд потвърдил така постановения съдебен акт.
Определението не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, на която жалбоподателят се е позовал. Решение № 1* от 21.06.1956 г. по гр. д. № 3774/56 г. на I-во г. о. на ВС /Съдебна практика на ВС на НРБ, граждански отделения, 1956 г., стр.103/ не е в смисъла, вложен в него от жалбоподателя, а именно, че спирането е възможно само ако престъпните обстоятелства се разкрият от гражданския съд, след като съдът е дал ход на делото. Върховният съд е обсъждал друг въпрос – дали съдържанието на писмото на околийския началник на МВР разкрива такива престъпни обстоятелства, които дават основание делото да се спре.
Неоснователно се поддържа и това, че спирането в разглеждания случай е извършено, без съдът да е дал ход на делото. Процесуалното правоотношение между страните е възникнало с изпращането в съда на акта за начет и писмото, имащи действие на искова молба, която е станала редовна след отстраняване на констатирания от съда недостатък. При наличие на валидно сезиране на съда няма основание да не се придаде правна значимост на извършените впоследствие процесуални действия. Спирането на производството не предхожда даването на ход на делото, както счита жалбоподателят.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице когато конкретна правна норма е неясна или непълна и се нуждае от тълкуване с оглед точното й приложение. В случая такива предпоставки не се установяват. Действително, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК /отм./ производството по финансови начети следва да се образува след като се установи по надлежния ред, че няма извършено престъпление. Законът обаче не забранява, при наличието на пропуск в това отношение, гражданското производство да се спре докато трае висящият наказателен процес с цел изясняване на действителните права и отношения между страните. Доводът, че престъпните обстоятелства засягат дейността само на едно от начетените лица, следва да бъде отклонен поради това, че останалите солидарно отговорни не са обжалвали определението за спиране на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 373 от 25.09.2008 г. по в. гр. д. № 348/08 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: