О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София , 06.10. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………… септември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 459/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат М от А. колегия гр. Б., като процесуален представител на Г. Д. Х., Б. П. К., Р. З. Щ., Е. В. И. и Н. В. М. срещу определение № VI-70 от 01.04.2009 г. по ч. гр. д. № 98/09 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено определение № 1* от 08.12.2008 г. по гр. д. № 3674/08 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Жалбоподателите поддържат като основания за допустимост на касационното обжалване, че въззивният съд е разрешил съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а произнасянето по тях от е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата Т. Г. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество намира частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за признаване на установено, че ответницата не е собственик на терен – част от пешеходен проход /римня/ с площ от 50 кв. м., при описани граници, който преминава под жилищната й сграда в парцел ****span>XVII-477 по плана на гр. С.. Т. , че пешеходната улица осигурява достъп до собствените им недвижими имоти и е част от уличната мрежа на гр. С. стария град, поради което с предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, те защитават свой личен и същевременно обществен интерес. Наличието на правен интерес от иска мотивират и с влязло в сила съдебно решение, с което по отношение на Общината гр. С. е признато правото на собственост на ответницата върху описания проход. Считат, че ако ответницата се позове на него и ревандикира терена, като го огради или присъедини към собственото си място, това би засегнало директно тяхната правна сфера,тъй като ще се прекрати достъпът на трети лица до терена й, както и достъпът на ищеца Г. Х. до собствената му жилищна сграда. Достъпът на ищеца Б. К. до жилището му би бил ограничен и би се затруднило функционирането на собственото му кафе-аперитив и по-конкретно на изградения санитарен възел, чийто вход е откъм процесния проход. Позовават се и на чл. 140 от Конституцията на РБ.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, Бургаският окръжен съд приел, че ищците не претендират самостоятелни права върху спорния терен, а по-скоро евентуален ограничен достъп до имота, ако ответницата се позове на признатите й със съдебното решение права. В случай, че бранят правото си на преминаване, ищците би следвало да се защитят чрез ревандикационен иск или осъдителен иск за ограничено право на преминаване. С отричането на правото на собственост на ответницата не би се достигнало до създаване на някакви права в полза на ищците, от което съдът заключил, че те нямат правен интерес от търсената защита. Съдът приел, че нормата на чл. 140 от Конституцията също не обосновава допустимост на иска, тъй като касае общинската собственост и не се отнася за настоящия случай.
Като съществен материалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при поддържаните от тях предпоставки за допустимост на касационното обжалване, касаторите сочат следния: възможно ли е физически лица да реализират субективните си права, защитавайки правото си да ползуват общинска собственост, след като за спорния имот съществува съдебно установено право на собственост за трето лице. Същественият процесуалноправен въпрос е този: в един отрицателен установителен иск може ли да съществува правен интерес за ищеца, ако същият не заявява свое право на собственост, а друго субективно право.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване не са налице по следните съображения:
Цитираните от касаторите съдебни решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд са неотносими към разглеждания случай. Определение № 57/81 г. и решение № 1104/08 г. касаят установяване нищожност на договори, какъвто спор не е повдигнат по настоящото дело; решение № 1226/08 г. и определение от 31.01.2008 г. обуславят правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск поне със смущаване на правото на собственост на ищеца, каквото в разглеждания случай ищците не заявяват; решения № 240/70 г. и № 1109/03 г. касаят правния интерес, обусловен от интензитета на търсената защита, но не и правото на ищеца да предяви иск за собственост върху вещ,за която няма вещно-правни претенции; решение № 735/73 г. е по спор за права, свързани с регулационните предвиждания и в този смисъл няма връзка с настоящия случай; определение № 49/08 г. е по допустимостта на отрицателен установителен иск, по който ищецът претендира собствеността но не владее имота – в случая ищците не претендират нито да са собственици, нито искат ревандикация; определение № 276/08 г. свързва правния интерес от иска с липсата на друг процесуален ред за защита, какъвто разглеждания случай не е, а определение № 342/07 г. обвързва правото на иск с наличието на конкретен, а не на хипотетичен правен интерес; решение № 1101/08 г. изрично обвързва правния интерес с наличието на правен спор, свързан с изключващи се претенции на двете спорещи страни, докато в случая ищците не твърдят да са собственици на имота.
Касаторите сочат, че правната догматика разрешава конкретните спорове конкретно, без да дава становище за вида и съдържанието на защитимия по исков път правен интерес – следва ли той да е свързан само с вещно право на собственост или може да се обуславя от наличие на субективно право на ползуване или на преминаване през чужд имот. В тази насока обаче, липсвала съдебна практика, налице е и празнота в закона, което налага произнасянето от Върховния касационен съд. Тезата е неоснователна, защото правният интерес като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск се преценява във всеки конкретен случай конкретно, с оглед въведените от ищеца обстоятелства на иска и заявения петитум. В тази насока следва да се посочи, че макар да обосновават правния си интерес с възможността да ползуват спорния терен като улица, в качеството си на собственици на съседни имоти, достъпът до сгради в които е ограничен или затруднен, както и в качеството си на жители на общината, ищците не заявяват в предявения петитум на исковата молба като предмет на правния спор това свое претендирано от тях право на ползуване, съответно на преминаване. Като предмет на делото е въведено друго спорно право – че ответницата не е собственица на спорната площ, за която се твърди, че е публична общинска собственост по съображения, че влязлото в сила съдебно решение, с което е установено обратното, е неправилно. В тази връзка ищците смесват правните способи за защита на правото на ползуване на обект общинска собственост, и на правото на ползуване на вещ – собственост на частноправен субект. Затова и следва да се посочи, че не е налице празнота в правото по поставения от касаторите въпрос, нито разглежданият случай съдържа някаква специфика, която да налага произнасянето на Върховния касационен съд по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Рб, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VI-70 от 01.04.2009 г. по ч. гр. д. № 98/09 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: