О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 09.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 597/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от П. Г. Г. и приподписана от адвокат Р от АК гр. В., срещу определение № 2* от 28.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1208/09 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска при предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Н. Д. Р., С. М. С., Н. С. Р. и Н. М. Р. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение в сила е оставено определение № 7* от 12.05.2009 г. по гр. д. № 7051/08 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено. Изложени са съображения, че за ищцата липсва правен интерес от провеждане на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот № 1* по кадастралната карта от 2008 г., с площ от 1.373 дка, със стар идентификатор пл. № 3294.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният процесуалноправен въпрос: допустим ли е предявеният отрицателен установителен иск по отношение на невъзстановено, а само признато право да се възстанови собствеността върху недвижим имот, при неприключила реституционна процедура /по реда на ЗСПЗЗ/? Касаторът Г. поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предпоставките на въведеното основание за допускане на касационно обжалване биха били налице в случай, при който произнасянето е свързано по необходимост с тълкуване на конкретна правна норма, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост при приложението й, или тогава, когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Касаторът Г. не е мотивирала в посочения смисъл твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, а и данните по делото сочат, че такова не е налице.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че процесуална предпоставка на допустимост на отрицателния установителен иск за собственост е наличието на правен интерес от търсената с това правно средство защита. Въведеното от ищцата твърдение е, че спорът е относно имот, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За такива имоти се приема, че едва след приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ и скица на имота, съответно с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ и заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ – за имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имотът може да бъде предмет на ревандикационен, на положителен или отрицателен установителен иск за собственост, в зависимост от конкретната хипотеза. До тогава искът се счита преждевременно предявен поради липса на обект на претендираното субективно материално право. Изключението, което съдебната практика допуска, е за защита чрез отрицателен установителен иск по отношение на имоти, които попадат в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но данните по делото сочат, че конкретният случай не е такъв.
С решение № 1* от 27.06.2006 г. на ОС “З” гр. В. на наследниците на Д. Ан. Г. е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на лозе от 1.500 дка, находящо се в строителните граници на гр. В., кв. “В”, м. “О”. В решението е записано, че възстановяването на собствеността върху имоти, попадащи под разпоредбите на чл. 10, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ, ще се извърши по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ след представяне на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. През 2008 г. е одобрена кадастрална карта, в която спорният имот е нанесен и затова не съществуват пречки процедурата по възстановяване на приключи. Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск ищцата е обосновала с довода, че ответниците разполагат с титули за собственост, изключващи нейното третиране като собственик, и с това, че никой не упражнява фактическата власт върху спорната земя. По този довод следва да се посочи, че евентуалното отричане на правата на ответниците, ако сега предявеният иск бъде приет за допустим, е неотносимо както към приключването на реституционната процедура, така и към положителното произнасяне на органа по поземлената реформа в полза на ищцата. Това определя правилността на извода, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 28.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1208/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: