О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 19.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛАВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1011/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 50 от 17.08.2007 г. по гр.д.№ 263/205 г. на Районен съд гр.Царево, оставено в сила с решение ІV-35 от 2.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от “Строителна механизация” ЕАД гр.Димитровград срещу ответниците “Вестони” ЕООД и “Сили тур” ЕООД за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на две бунгала- № 21 и № 22, всяко с площ 50 кв.м. и състоящо се от две стаи, две санитарни помещения и предверие, построени в “Почивна база”-Ахтопол, парцел 342 в масив 107 по карта на възстановена собственост в землището на гр.Ахтопол.
По отношение на исканията за признаване за установено, че ответниците не са собственици на терена- нива от 16364 кв. м., за отмяна на нотариален акт по чл.431, ал.2 ГПК и иск за нищожност на сделки, извършени с процесния имот производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове.
Ищецът е подал касационна жалба срещу двете части на въззивното решение, като в частта относно прекратяване на производството поддържа, че е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с изводите на съда за липсата на правен интерес от тези искове, а отхвърлянето на ревандикационния иск намира за неправилно, тъй като бил доказал, че е собственик на бунгалата и те е следвало да му се присъдят.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, като най- вече се набляга на несъобразяване с практиката на ВКС за провеждане на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия за възстановяването на имота в полза на бившите собственици, от които черпят права ответниците- търговски дружества. Поддържа се и противоречие с практиката по приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, илюстрирана със седем решения на отделни състави на ВКС по конкретни казуси.
Ответниците оспорват жалбата както относно предпоставките за допустимост, така и по основателността й, както считат, че решението на въззивния съд и в двете му части е правилно и съобразено със закона и практиката на ВКС.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото за земеделска земя в гр.Ахтопол, възстановена на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ и продадена последователно на първия и втория ответник. Върху имота се намира почивна база, като ищецът е поддържал, че е собственик на две от бунгалата, от които се състои базата и е предявил ревандикационен иск за предаване на владението им. Предявил е и отрицателен установителен иск с твърдение, че ответниците не са собственици на земята, тъй като тя неправилно и в нарушение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е била възстановена от поземлената комисия, както и иск за нищожност на извършените разпореждания с имота и за отмяна на нотариалния акт, съставен за същия имот на възстановените собственици.
За да отхвърли ревандикационния иск за бунгалата въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не доказва да е техен собственик и какво е основанието за придобиването им. За другите искове е прието, че са недопустими поради липсата на правен интерес от предявяването им, тъй като ищецът не заявявал собствени права върху земята, нито че е носител на ограничено вещно право.
В частта относно прекратяването на производството съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК при наличието на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. В настоящия случай касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като следва да се обсъди наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск когато ищецът не претендира да е собственик на терена, нито да е носител на ограничено вещно право, а само на правото да държи построеното от него върху земята, за която счита, че е останала собственост на държавата поради забраната за възстановяване, свързана с хипотезата на чл.10б , ал.1 ЗСПЗЗ. Казусът е специфичен, по него няма съдебна практика, поради което разглеждането на жалбата би имало значение и за точното прилагане на закона.
По отхвърления ревандикационен иск основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението е в противоречие с практиката по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС относно косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собствеността.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение ІV-35 от 2.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Указва на “Строителна механизация” ЕАД, гр.Димитровград в 7 дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 50 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: