№ 545
София, 02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
Председател:ДобрилаВасилева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1188/08 г. /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218и, ал. 1 вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от И. С. Т. , Р. К. Н., Н. И. Н., Е. И. Н., С. И. Н., С. М. П., М. М. А., Н. М. Н., Б. А. Н., Т. П. Н., Р. Д. Н. и А. С. Н. срещу решение № 2* от 17.12.2007 г. по в. гр. д. № 1854/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 125 от 08.07.2004 г. по гр. д. № 5712/95 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на иск по за ревандикация на празно дворно място с площ от 2 500 кв. м. в гр. П., кв. 86 – „Столипиново“, сега част от имот № 81 по плана на И. индустриална зона, подробно индивидуализирано, и иск за възстановяване на имота в предишното му състояние чрез разчистването му от амбалаж и строителни материали.
Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно и искат да бъде отменено при касационното основание по чл. 2186, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./.
Ответниците по касация „Обединена м. компания“ АД гр. П., „Инвест К. 2001“ ООД гр. С. и Е. „Меймед- В. М. ; с. гр. с. ж. за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предявени са искове за собственост, произхождаща от реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, на недвижим имот, отчужден при действието на ЗПИНМ /отм./.
Въззивният съд приел, че заповед № О* от 03.08.1992 г., на която ищците основават правото си на собственост, е отменена като незаконосъобразна със заповед със заповед № 216 от 19.09.1995 г. на областния управител, потвърдена с решение № 53 от 14.05.1997 г. по адм. д. № 8205/95 г. на ВАС на РБ тричленен състав, и с решение № 2* от 21.05.1998 г. по адм. д. № 778/97 г. на ВАС на РБ, петчленен състав. По молба от 26.03.1998 г. е издадена заповед № OA-1207 от 15.10.1998 г. за отмяна на отчуждаването. Допълващата я заповед за индивидуализиране на възстановения имот, е отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът приел, че въпреки позоваването на новата реституционна заповед, ищците не са изменили основанието на исковете по чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./. Но дори да се приеме, че се касае за едно основание – реституция, то новата заповед е нищожна, тъй като е постановена след като с влезли в сила правораздавателни актове е отречено правото на възстановяване на собствеността. Подаването на втората молба в срока по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ не касае лица като ищците, които вече са упражнили правото си да искат отмяна на отчуждаването и има произнасяне от административния орган и от съда по жалба.
Отделно от горното, съдът приел, че мероприятието, за което е отчужден имотът, е изпълнено, и само на това основание реституционната заповед не легитимира ищците за собственици. Посочил и, че при издаването й имотът е бил включен в капитала на търговското дружество „Млечна промишленост“, а не е бил в патримониума на държавата или общината. По реда на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ е взел предвид и това, че имотът е продаден в хода на съдебното производство на участващите като трети лица-помагачи.
С оглед на всичко изложено искът за ревандикация е отхвърлен като неоснователен. За отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС е изложено и съображението, че теренът е разчистен и се ползва от третите лица.
Обжалваното решение е правилно.
В касационната жалба на първо място е развит довод за допуснато съществено процесуално нарушение спрямо наследниците на един от първоначалните ищци С. М. Н. – Р. и А. Н. . Той е неоснователен. Писмените доказателства: заповед № 273 от 03.05.1972 г., удостоверение от община П., ситуационен план, писмо и решение на А. за приватизация № 818 от 13.10.1998 г., са приети при разглеждане на гр. д. № 2435/04 г. на Пловдивския окръжен съд. Неоснователно се поддържа, че на проведеното на 03.12.2007 г. съдебно заседание те е следвало отново да бъдат приети, за да се даде възможност на новоконституираните страни да вземат становище по тях и да упражнят процесуалните си права. Съгласно чл. 111, ал. 1 ГПК /отм./ съдът се произнася с определение за допускане и приемане на доказателствата. Съгласно чл. 120 ГПК /отм./ при смърт на страна следва да се конституират правоприемниците и производството следва да продължи. При тази хипотеза законът не изисква повторно приемане на вече приети писмени доказателства. Не е съществувала процесуална пречка правоприемниците да изразят лично или чрез процесуален представител становището си както по тези, така и по останалите събрани при предходното разглеждане на делото доказателства.
Неоснователно е твърдението на касаторите, че заповедта от 1992 г. е прогласена за нищожна. С нея е отменено отчуждаването по протокол № 1 от 10.02.1958 г. по отношение на имот № 1* от кв. 8 на братя Н. П. отмяната й областният управител се е мотивирал с отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. – налице е застрояване на имота, осъществяване на мероприятието, за което е отчужден. В мотивите към решението по адм. д. № 8205/95 г., с което заповедта на областния управител е потвърдена, този извод е възприет. Затова правилно въззивният съд е счел, че заповедта от 1992 г. е била предмет на проверка за законосъобразност в обхвата на чл. 41, ал. 3 ЗАП /отм./, а констатацията за нищожност на акта е допълнително, но не водещо съображение. Ако проверката по предпоставките за отмяна на отчуждаването не беше извършена, то тогава преписката следваше да се върне на административния орган за произнасяне от компетентното длъжностно лице – кмета на общината. Не следва извод като поддържания от касаторите, и от мотивите към решението по адм. д. № 778/97 г., с което решението на тричленния състав е потвърдено. То съдържа констатация, че заповедта е нищожна, но и неблагоприятното за касаторите съждение, че имотът не попада в обхвата на специалния реституционен закон, защото не е налице валидно отчуждаване, а придаване на имота по силата на уличнорегулационния план към парцели, отредени за ЦКС „Млекобаза“ 2.
З. обосновано е прието, че с потвърждаването на заповедта на областния управител за отмяна на акта за реституция, административното производство по възстановяване на собствеността е приключило.
Предвид наличието на влязъл в сила отказ за реституция, ако молбата от 1998 г. се разглежда като ново искане във възстановения с пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ преклузивен срок, тя е недопустима. От този срок могат да се ползуват само лица, които искат отмяна на отчуждаване, извършено по реда на нормативни актове, допълнени в текста на чл. 1, ал. 1 на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., или лица, пропуснали да направят искане в шестмесечния срок по чл. 4 от с. з. При проведено административно производство, приключило с влязъл в сила акт по искането за отмяна на отчуждаването, повторно произнасяне е недопустимо, както правилно е приел и въззивният съд.
Решението, с което се отменя отчуждаването на имоти, извършено за благоустройствени цели, има вещноправно действие -възстановява собствеността в лицето на бившия собственик на имотите. Поддържаната от ищците промяна в носителя на правото на собственост, настъпила чрез реституция, не е осъществена, правото на собственост не е възникнало и на това основание исковете за защита на собствеността правилно са отхвърлени. Останалите касационни оплаквания, включително и тези по правопрекратяващо възражение, че ответникът е придобил собствеността при условията на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, биха имали място при постановено положително решение за отмяна на отчуждаването, когато по реда на косвения съдебен контрол следваше да се провери законността на административния акт.
Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед заявеното искане, на ответника „Обединена м. компания“ АД гр. П. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* от 17.12.2007 г. по в. гр. д. № 1854/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. Т. , Р. К. Н., Н. И. Н., Е. И. Н., С. И. Н., С. М. П., М. М. А., Н. М. Н., Б. А. Н., Т. П. Н., Р. Д. Н. и А. С. Н. да заплатят на „Обединена м. компания“ АД гр. П. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 2 000 /две хиляди лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: